Никой не знаеше името му, всички му викаха Кратунка. Кратунка беше шестгодишният син на перачката в двореца. Викаха му така, защото главата му беше твърда и своенравна като онези декоративни тикви с цвят на човешка кожа, които хората сееха край оградите.
Всичко, което е около нас, постепенно и неусетно се просмуква вътре в нас и става част от нас. Когато ценностите станат периферия на живота, животът се превръща в декор.
В днешната си кратка историческа колонка искам да обърна внимание върху това колко слабо актуални за епохата на Средновековието са нашите съвременни крупни деления: „Европа“ и „не-Европа“, „Изток и Запад“ в Европа и т.н.
Митовете и легендите имат едно много необикновено качество: те лесно се създават, лесно се разпространяват, лесно се внедряват в общественото съзнание, но много трудно се изкореняват от него. С особена сила казаното важи за гражданските митове и легенди.
Светът пристигаше на село през телевизора, но сякаш още повече през радиото. Обяснимо е: телевизионната програма беше ограничена във времето, не денонощна, пък и само една – нямахме шанс в нашето село Бързия да хванем чужд някакъв тв сигнал, обградени отвсякъде с баири и височини.
Представете си как „в късни часове“ един литератор записва ден след ден (в годините на НРБ) най-важното от чутото и видяното. И как писането вечер променя не само оптиката на изминалия ден, но и се явява гаранция за „битие на оцеляването“…
Огнян погледна часовника на телефона. Беше седем часът. Трябваше да става. Надигна се, отиде в банята, изми си лицето и зъбите, после се върна в стаята и се облече. На другото легло баща му спеше. Имаше време да слезе долу във вътрешния двор на болницата…
С приближаването на края на една мирна епоха екстремно нараства говоренето за мир. Точно както казва древният библейски пророк Йеремия: „Лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: „мир, мир!“, а мир няма“.
