Няма по-голяма радост от раждането на дете. Божият Син се ражда като Младенец и обръща в радост всяка скръб. Ангелът известява за това чудно раждане с думите: „Благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“.
Да си припомним звездата, с която започва разказа за Христовото Рождество св. евангелист Матей! Всъщност копнежът на целия космос от самото му начало е бил копнеж по тази звезда. И ето: избликването ѝ е знак, че зовът е чут.
След победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, с мисъл за войните в Украйна и Близкия изток, за нестабилната икономика, и парализирани от страх пред миграцията, европейците приличат на Ченс, героя от филма на Хал Ашби „Присъствие“.
„Всяка история има своя музика. Музиката на тази е бяла. Важно е да се каже, защото бялата музика е странна, понякога те обърква: свири се piano и се танцува adagio. Когато я свирят добре, сякаш слушаш да свири тишината, а онези, които я танцуват божествено, ги гледаш и ти се струват неподвижни…“
Завръщането в миналото е като завръщане в дома на нашето детство. Достатъчно е някой ден да попаднем на „ключа“ към него: чрез силно пожълтяла връзка писма или стара тетрадка, в която ръката на нечия баба грижливо е записала важни готварски рецепти.
Не беше съобщил за идването си и предвкусваше как ще се изненадат и зарадват майка му и татко му, а и сестричката Бети и братчето му, петгодишният Филипчо. Беше купил за баща си сребърна табакера, за майка си вълнен шал…
Изминаха 40 години от началото на така наречения „възродителен процес“. Печална годишнина, която беше спомената мимоходом. За тези години успяхме почти да го забравим. Успяхме да го заровим под пепелта на жертвите.
Преди няколко дни късно вечерта бях излязъл да търся нещо по магазините – спуснах се по „Раковски“, стигнах почти до канала и на връщане, вече приключил с „деловата част“, реших да свия по малките улички вдясно – по онези тесни улички, на които все още се извисяват стари – от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век сгради
Питър Брьогел Стария има една картина, създадена през 1560 г., наречена е „Детски игри“ (Kinderspelen). Платното изобразява повече от 200 деца (или детски фигури, които белгийският изследовател на Брьогел Жан-Пиер Ванден Брандем преброява на 168 момчета и 78 момичета), занимаващи се с приблизително към 230 всякакви игри.
