Бледо слънце над София, но въпреки свежото време първите снежинки свенливо известяват настъпването на зимата. Зад волана на паркираната си кола журналистът Димитър Ваковски търпеливо изчаква, наблюдавайки колите, префучаващи по жълтите плочки на площад „Народно Събрание“.
Стегна ме шапката и излязох да се разходя в парка. Сняг, лед, не е за разходка. Редки минувачи, стопани с кученца, облечени като хора, в пуловери и с ботички. Пейките засипани със сняг, не може да се седне. Добре че стигнах въртележките, голямата и малката.
Преекспонирането на старостилния разкол в обществените медии е ясен признак, че то е организирано и управлявано. Първо, защото той не съществува от вчера. Второ, защото представянето му пред обществото не съответства на проблема. Не съответства на екзалтираната тревога.
В дните около Нова година много хора си пожелават мир. За „мир“ говорят и много от световните политически лидери. И все пак мисля, че „мирът“, за който мъдрословят, че дори когато е „най-лош“, бил все пак по-добър и от „най-справедливата война“, представлява дълбока заблуда.
Разказват, че като попитали един мъдрец, защо толкова много хора вярват в конспиративните теории, той отвърнал: „Защото приобщаването към конспиративни теории дава възможност на простите хора да се почувстват умни. А повечето хора са прости и копнеят да бъдат считани за умни“.
Майка Кураж на Брехт, изиграна от Албена Павлова, е олицетворение на максимата, че колкото и да действаме, все стигаме до Еклисиаста и неговото: „Суета на суетите и всичко е суета“. Малките хора наистина хвърляме големи сенки, но тези сенки са дим и пепел. Накрая сме винаги изгубили: Майка Кураж децата си, ние същността си.
Наскоро историци предложиха поне площада пред катедралния храм да носи името на небесния покровител на България – св. Иван Рилски. Потребна ни е помощта на Рилския светец и неговия благослов, който ни е дал в завета си: „Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете“.
Нещо разчиствах тия дни тавана и намерих една брошурка. И се сетих. Беше през онова далечно (или пък недалечно) минало, зависи от историческия отскок на всеки човек, когато нямаше ток, но имаше купони. Под нас, на петия етаж, живееше един преводач от английски, чичо Борис…
Сглобка или коалиция не е дилема. Ако го наречем коалиция, то ще си е сглобка, ако му кажем сглобка, ще си е някаква коалиция. Когато едни и същи хора се събират да вършат едни и същи неща, името е от третостепенно значение.
