Всички войни са кръвопролития и започват на първо място с прокарването на разделителни линии. На омрази и обвинения, на разделения на „свои“ и „чужди“, които доскоро не са били чак толкова очевидни, но оттук нататък са. И вече стават непреодолими.
Младите лекари дори не знаеха как Жоро се беше приютил в клиниката. Трябваше да питат. А според колегите им ветерани станало така: търсили майстор, който да поправи нещо – дърводелска ли, водопроводна ли работа, и старшата сестра се сетила, че познава такъв човек. Издирила го и Жоро свършил работата.
Днес, когато Православната църква в Русия е превърната в придатък на Кремълската пропаганда, сме свидетели на един нов пагубен мит – изобразяването на Сталин с ореол на светец. „Умом Россию не понять“, но протопрезвитер Александър Шмеман ни призовава „Да бъдем тук“, за да имаме вярна и обективна картина за нейната история и настояще.
Наистина започвам да се тревожа за съвременното състояние на българския политически и обществен (в най-широкия смисъл на тази дума) живот. Вижте – трябва да се напрегнете и да го видите – до какво дъно се сринаха нещата първо на политическата повърхност.
Жалбите на соцносталгиците ни край нямат. По медии и мрежи те ден след ден оплакват демократичното ни настояще и се топят от наслада, потъвайки в сладникавите си спомени за онова комунистическо минало, което, видите ли, обезпечавало на народонаселението социално щастие.
Човек, вървейки си по улицата хайно или нехайно, без да ще, все подочува нещичко – било откъслечна реплика, било отронена фраза, друг път цял разговор. И въз основа на дочутото тръгва да си фантазира за този отсреща, а понякога извежда логически заключения…
В първите дни на октомври из детските градини в Русия се проведоха т.нар. „разговори за важното“. Инициативата е задължителна, а „най-важното“, разбира се, е „войната срещу Украйна“ и „войната с колективния Запад“ (от който България е част, бидейки в списъка на „вражеските държави“).
Копието на Йерусалимската чудотворна икона на Пресвета Богородица пристигна с литийно шествие. След това я внесоха в „Св. Александър Невски“ и поклонението започна. Беше привечер. Колоната на чакащите стигаше от храма до „Цар Освободител“.
