Ерик Варден си купува книгата „Нуждата ни от утеха е ненаситна“ от Стиг Дагерман и тя му дава импулс да напише „Преломената самота“. Но преди да започне да пише, той дълго търси смисъла на съществуването, като балансира на ръба на една пропаст, граничеща с опасна празнота, откъдето се чува само един глас – „човекът е прах“.
Ако четем източниците, идващи както от Античността, така и от Средновековието, не може да не ни направи впечатление нещо, което определено ги едини. Във всички тях непрекъснатата континуалност на историята присъства единствено като най-общ фон.
За 2024 г. мой фаворит за събитие на годината е балетно представление – „Тайната Данте“ на балет „Арабеск“, продукция с Държавния музикален и балетен театър. Човек само като погледне списъка на замесените в създаването на творбата, осъзнава за какъв мащаб, съвместни усилия и прецизна стиковка иде реч!
През 1989 г. махалото на историята се движеше в посока към свободата. Берлинската стена рухна, източноевропейците, в това число и българите, се почувствахме граждани. Само роденият в несвобода знае и може да си представи какво означава това.
Имаше такъв писател. Сега го няма. Преди години седях в едно кафене. Към мен се приближи един мъж. Представи се. Синът на Тато. Благодари ми, че съм писал за баща му. Та рекох да си спомним за него. Всички му викат Тато, но това Тато при Тодор Велчев идва от Хемингуеевото Папа.
Това лято се навършиха 130 години от рождението на Димитър Пешев. Терминът, който се наложи напоследък за подобни годишнини, е „отбелязване”. Много е удобен. Не ангажира никого с нищо. Вероятно и тази годишнина е била отбелязана незабелязано.
Преди няколко дни прочетох във вестника поредната ужасяваща история, каквито този род медии особено обичат, най-вече когато с тях могат да „изтласкат“ на заден план някоя неудобна политическа новина. Историята обаче този път наистина беше макабрена.
Цялото общество бе пропито не от упование в реда и сигурността, въдворявани от Народната милиция и ДС, а от духа на мнителност, на врагомания и шпиономания. Преследваха и арестуваха, изключваха от университета, уволняваха от работа, изселваха и въдворяваха на местожителство за другомислие,..
Литературоведските ѝ текстове бях изпълнени освен с ерудиция, но и с ирония; с това необходимо знание за всеки артистично-интелектуален труд, че той представлява дейност, по отношение на която не бива да се вземаш твърде на сериозно, но заедно с това трябва да го извършваш с цялата сериозност на света.
