И последните избори го илюстрираха черно на бяло: маса мои сънародници искат политическо бъдеще, което да прилича на политическото ни минало. Че го искат за себе си, не ме безпокои особено, но те го искат и за цялата ни страна.
На 3 ноември кино-литературният фестивал Cinelibri завърши с връчването на наградите за късометражно кино, станало вече традиция (надпреварата тече от 2019 г.) – традиция безспорно важна, сполучлива и очаквана.
Рене Жирар е самотна фигура, чиято „теория за миметичното насилие“ набира сила и става все по-популярна днес. Тя отдавна надхвърля сферата на литературознанието или на антропологията на религията, прилага се дори в политическите науки, в анализа на феномени като войната или тероризма.
Микробусът ни закара до неголям паркинг. После трябваше да се върви през гората пеш. Гърбът на каменистата пътека беше разкъсан на много места от корените, изскочили нагоре като перки на акули. Минахме малка рекичка, широка само един скок със засилка.
Къде отиде онзи дух на будителите, как така го изгубихме през годините, защо ни липсва и не можем да се артикулираме такива, каквито сме, с подменени ценности, все по-разделени, все по-агресивни един към друг, с нетърпимост към мнението на другия?
Не съм политолог, още по-малко пък политически журналист, но утвърдените топоси, които отдавна слушам и от едните, и от другите направо ме вбесяват със своята неадекватност. Ето защо, взимайки повод от състоялите се миналата неделя поредни парламентарни избори у нас, ще се опитам като „непрофесионалист“ да представя реалната политическа картина, която виждам в България.
Дори във време, когато свободата беше дефицит, ние се чувствахме свободни. Рокът ни даваше това усещане, даваше ни го с цялата сила на могъщата си музика. И никога няма да забравя, че част от тази музика бе една велика българска група – „Щурците“…
Как и доколко е възможен общественият консенсус? Или „компромис“, без да се размиват границите на ценности и убеждения? Кое е онова, върху което може да се стъпи, без да трябва всичко да се решава в размирици, чрез сблъсъци тяло в тяло? Нека чуем отговора на Хавел…
Отпред е пазарът. Отзад има църква. По щайгите с грозде на сергиите кацат оси. Всяка сутрин един мъж опира гръб в зида на църквата и започва да размахва ръка, сякаш ръси с китка босилек. В ръката му има кутийка, а в кутийката – камъчета за запалка.
