„На самия десети януари, понеделник, времето било както сега – слънчево и доста мразовито, но с много повече сняг. Представям си как сутринта хората са отивали на работа, тогава улиците са били далеч по-добре разчистени. Докато някъде към обяд сирените не завили и радиото не започнало да известява: „Внимание, внимание. Въздушна опасност“. Софийски истории (64)
Филип Марлов бе решил да превърне двора на селската си къща в кът за медитация. Това означаваше едно-единствено нещо – всяко нещо да си бъде на мястото – до последното камъче, до последната тревичка, до последната съчица, до последното бръмбарче. Трябваше да се намери златното сечение между човешкото усилие и даровете на природата, това беше рецептата.
Украйна се нуждае от помощта на свободните страни. След руското нападение тя беше щедро обещавана. За да освободят територията си, украинците се нуждаят от оръжие, а не от обещания. Не им достигат дори снаряди. Малка част от обещаните доставки пристигнат. На час по лъжичка. Украинците се чувстват изоставени.
Намирам шумотевицата около (и от) Петър Волгин за наглост, нямаща равна на себе си. Защото онова, което от много месеци се върши в ефира на програма „Хоризонт“ на БНР и преди всичко в предаванията, в които е ангажиран въпросният Волгин, е по същество не нещо друго, а именно… цензура. Много по-перфидна и подла от обичайната.
Като дете 1 януари беше денят, който очаквах с огромно нетърпение. Може би само ваканцията очаквах по-силно. В първия ден на годината поемахме из селото тумба дечурлига, за да сурвакаме роднини, близки, комшии, познати. Всички ни се радваха и ни приемаха с охота. Някои даже стояха на външните вратници и ни канеха да влезем – сурвакането е обещание за здраве, за берекет, за благоденствие и късмет.
Habent sua fata libelli. Наистина имат своята съдба книгите! Могъл ли съм да допусна през пролетта на 1995 г., когато чух за първи път за съществуването на тази книга, че близо три десетилетия по-късно тя ще се появи на български и че тъкмо аз ще пиша предисловие към нея?
Беше мъж на години, вече пенсионер, но с осанка, висок, късата му бяла брада придаваше едно благородство на лицето му, а гъстата му и на тази възраст коса се виеше на големи бели пръстени. Носеше поизтърканата си униформа с рядко срещано достойнство…
Прекрачихме невидимата черта на новата година. 365-те дни на старата година изтекоха като пясък на пясъчен часовник. Изтекоха час по час, минута по минута, песъчинка по песъчинка. Земята направи една обиколка около слънцето и ето ни в новата година.
Ще се опитам днес да представя една характерна заблуда на „консервативното“ християнско осмисляне на историята, особено разпространило се напоследък в зилотските среди на Русия и извън нея, но и имало рецидиви и в по-ранните времена. За пример от съвременността ще взема описването на хода на световната история от нашумелия идеолог на Путинова Русия Александър Дугин.
