2023-та се оказа нещо като междинна година между суматохата от преобърналата света отминала 2022-ра и надеждата, че ще го постави на крака пристигаща 2024-та. Това не значи, че бе лишена от събития – имаше ги, но сякаш не чак така наситени.
На 25 декември 1926 г. тайно се венчават Менча Кърничева и Иван Михайлов. Най-тайната сватба на ВМРО. Времето е преломно. България едва излиза от бездната на гражданската война, когато по улиците се стреля и всички избиват всички: комунисти и земеделци срещу военни и македонци и обратно.
Един войник воювал толкова дълго, че се уморил смъртоносно. Но краят на войната не се виждал. Пак добре, че съм жив, казвал си войникът. Нищо че се уморих. Но не било съвсем така. Искал вече да се прибере вкъщи, пък макар и само за няколко дена, да види жена си, да се поборичка с малкото си момченце…
Преди Рождество Христово имах радостта да бъда част от журито на фестивала за документално кино „Златен ритон“. За мен беше радост да изгледам около 90 документални и анимационни филми. Най-същественото, което мога да кажа, е че и двата жанра кино се намират в здравословно, искрящо състояние.
Рождеството на Христос е за вярващите сюблимното потвърждение на техния опит. Ние имаме Бог, защото отвъдният – видели сме, осезали сме – се е родил тук и значи оттогава и навеки е с нас тук. И същевременно: ние имаме Бог, защото тук, при нас, с нас – видели сме, осезали сме го – е тъкмо Онзи, Който безусловно е не-от-тук.
И пионерското ми детство, и недоученото ми под топлите грижи на Партията ръководителка комсомолско студентство преминаха под знака на тържествено давани и мълчаливо отлагани щедри партийно-правителствени обещания за щастие. Без малко да си остана цял един живот само с тях…
Семейна драма, конфликт между живота и смъртта, великолепни диалози и солидно изградени образи… Макар „По-студено от тук“ да е спектакъл, в чийто център е смъртта, и макар героите му да мръзнат непрекъснато, това е сърдечен спектакъл. Сърдечен с човешкото си звучене, с посланието си и с играта на актьорите.
Стефан Баджов не е имал шанса да изложи своите „овъглени картини“ – наказанието от бомбардировките през 1944 г., наложило тежък кръст върху неговия творчески път. „Овъглените картини“ са „пърформънсът“ на неговото творчество. Броени месеци по-късно – през ноември 1944 г. – е арестуван от „народната власт“. И върху него ляга похлупакът на забравата.
В този вечерен час кварталната градинка е пуста. Кафенето, което се намира в приземния етаж на блока в дъното ѝ не работи: вътре е тъмно, вратата е заключена, големият чадър с рекламния надпис е свит и пъхнат зад парапета на стълбичките, по които слизаш от градинката в кафенето…
