0
221

ВИП КНИЖАР

DEnev

Знам едно – докато съм жив, ще продължа да трупам до главата си книги, на камари, по-високи от леглото. Ще искам да ги прочета всичките, и разбира се, няма да успявам, защото една след друга ще продължавам да мъкна нови. Но доста и ще прочета. В търсене на съвършената книга. Както вече знаете, имах подобно преживяване – „Калуня-Каля”. И като я споменах, нека да ви се похваля. Имам двама приятели книжари на „Славейков”. Те продават стари книги. И оня ден единият ми вика: „Абе стига си писал за тази „Калуня-Каля”. Най-малко 200 човека вече ни питаха дали я имаме. Прегракнах да казвам, че я нямаме.”

Аз се засмях, купих му една бутилка червено вино да си смаже гласните струни и отминах с една тиха радост, която се стопи в гърлото ми като изръмжаване. Само така! „Калуня-Каля” го заслужава.

Та думата ни днес е за книгите. И за книжарите.

„Хеликон” имат една хубава инициатива – ВИП книжар. Писатели гостуват на  книжарниците от тяхната верига в столицата и в страната и за час или два препоръчват на купувачите книгите, които харесват те самите като читатели.

В рамките на първото книжно изложение в Благоевград „ЛитераЕкспо” (26-30 май), след поканата на Валентин Дишев и с любезното съдействие на „Хеликон-Благоевград” бях ВИП книжар там на 27 май. През другите дни ВИП книжари бяха също така Силвия Томова, Марин Бодаков, Ивайло Добрев. С острото си зрение на поет Марин Бодаков веднага каза главното под текста на снимката си с двамата книжари от „Хеликон-Благоевград” във ФБ , цитирам по памет: „Има награди за автори, за книги, за издатели. Но още нямаме истинска национална награда за книжар. С двама от главните претенденти за бъдещото отличие – Флорика и Антон”.

Проява като „ЛитераЕкспо” е перла в короната на всеки град. Но без истинска, гореща подкрепа от страна на общината, подобно събитие е обречено на маргинализация. Затова още две думи за Валентин Дишев, един от главните организатори на „ЛитераЕкспо”. Той е добре известен на колегията поет и журналист, който е превърнал каузата на книгата в своя съдба. Но това, за което често не си даваме сметка във връзка с редките хора като Валентин Дишев, е следното: освен всичко друго и преди всичко друго, той е медиатор. А това вече не е роля, това е мисия. Която се дава на малцина. Тъкмо медиаторът създава фината среда, в която книгата се чувства добре.

Всички ние – и автори, и издатели, и книжари – може да се каже, сме едно. Всички ние се грижим за книгата през определен етап от нейния живот по пътя й към читателите. Когато книгата е добра, лаврите обира авторът. Когато книгата е успешна, се радва и издателят. Но най-много за книгата, за нейния самостоятелен живот знае книжарят. А когато книжарят е и познавач, когато сам е запален читател, ще не ще, поради естеството на дейността си, поради постоянното си пребиваване там, в най-предния окоп, той се превръща в нещо като просветител.

И тъкмо тук идва мястото на медиатора, който настройва честотите на авторите, на издателите, на търговците и на книжарите тъй, че пътят на книгата да бъде, освен по-лек, по възможност, и радостен. Такива хора са много редки, почти неоткриваеми. Ще спомена само още няколко имена – Светлозар Желев, Марин Кадиев, Силвия Чолева…

Венецът на подобни усилия са прояви като „ЛитераЕкспо”.

Пристигнах в Благоевград в ранния следобяд. От двете страни на площад „Георги Измирлиев” белееха шатрите с книгите. Времето през този ден беше милостиво, силният вятър от предишния ден, изгонил вече един-двама издатели, бе утихнал. На площада заварих непоклатимите като римска кохорта Мартин Христов („Ерго”), Георги Милев («Пергамент»), Емануил Видински («Панорама»). Заварих всеотдайната Елка Шен („Жанет 45”). Запознах се с Валентин Дишев. Гледах си часовника. Времето за моето ВИП-книжарство наближаваше. След малко с Валентин Дишев щяхме да се отправим през парка към „Хеликон-Благоевград”.

Междувременно Благоевград ме смиряваше. Никой от редките минувачи не поглеждаше към моите книжки, изложени на любезно предоставения ми ъгъл от масата на „Ерго”. Огледах се. На пейката зад шатрата бяха седнали четири моми, които сърфираха по джиесемите си. Рекох на Мартин:

– Дай да ги извикаме, сякаш пред книгите ми има навалица, че да „шернем” една снимка във ФБ.

Речено-сторено. Момите, щом чуха, че ще ги снимаме, скочиха и веднага дойдоха. Започнаха да разгръщат книгите. Сега е моментът, казах на Мартин и той увековечи мига. На корицата на книгата ми „Хора на перото” ( Очерци за писатели ) има снимките на Христо Калчев, Йордан Радичков, Генчо Стоев, Петя Дубарова.

Попитах едно от момичетата, тази с голото пъпче и с татуираната змия до пъпчето:

– Знаеш ли кой е този? – посочвайки снимката на Радичков.

Не го знаеше.

А този – за Христо Калчев. Също не го знаеше.

А този – за Генчо Стоев. И него не знаеше.

С последна надежда посочих снимката на Петя.

И нея не знаеше.

– Какво си завършила, момиче – попитах.

– Българска филология в ЮЗУ.

Както се казва – кой ще пусне шалтера?

Погледнах си часовника и с Вальо Дишев се отправихме през парка към „Хеликон-Благоевград”.

Тук се запознах с двамата книжари – Флорика и Антон. Цял час си говорихме само за книги. Това беше един от най-хубавите часове в моя живот. Това мое ВИП-книжарство.

Както ви казах, Благоевград умее да смирява. Но и да вдъхновява.

Трябва да приключа този текст без излишен патос. Затова ще спра тук. Мъдрият Благоевград ми помогна да науча главното. Истинските ВИП книжари не сме ние – писателите, гастрольорите. Истинските ВИП книжари са хората като Флорика и Антон.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияСредновековни ръкописи онлайн
Следваща статияГьоц и Майер