0
3621

„Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“

На 20, 21 и 22 септември – месец, след като войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, студенти в СУ, разпространяват позиви из пощенски кутии в София и Пловдив.

На 21 август 1968 г. войските на пет държави от Варшавския договор, сред които и тази на Народна република България, навлизат на територията на Чехословакия и слагат край на започналото през януари демократично обновление в страната, известно като „Пражка пролет“ или опит за изграждане на „социализъм с човешко лице“. След месец, на 20, 21 и 22 септември 1968 г., трима студенти от втори курс, специалност „история“ на тогавашния Философско-исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев – разпространяват позиви из пощенски кутии в София и Пловдив. Те гласят: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“

След разпространението на позивите, решават в продължение на месец да преустановят дейността си. През това време се надяват да се опитат да привлекат и нови съмишленици. След средата на октомври, когато вече учебната година в СУ е започнала, тримата се срещат във факултета и решават да повторят акцията. Разбрали от западните радиостанции за осъдителните присъди над съветски граждани, протестирали срещу агресията още в края на август на Червения площад в Москва, тримата решават новите позиви да гласят: „На 10 октомври петима съветски граждани получиха тежки присъди, изразили солидарност с ЧССР. Хора бдете“ и „Петима съветски комунисти направиха демонстрация на Червения площад. Какво правиш ти?“.

В това време единият от присъединилите се към тях се оказва доносник на Държавана сигурност. На 29 октомври тримата са арестувани и откарани в Централния софийски затвор. След следствие и съдебен процес са осъдени на различни срокове затвор. Комсомолската организация на специалност „история“ изключва Александър Димитров и Валентин Радев от ДКМС (Едуард Генов не членува в организацията), а по предложение на поддалия се на натиска Декански съвет на специалност „история“ тримата са изключени от Софийския университет.

Само преди дни, на 4 септември 2018 г., по случай 50-годишнина от тези събития, президентът на Словашката република Андрей Киска награди Едуард Генов (посмъртно), Александър Димитров и Валентин Радев (посмъртно) със словашки държавен орден „Бял двоен кръст“, както се казва в указа „за изключителни заслуги към защитата на демокрацията и човешките права в Словашката република.“ 

Позивите са разпространени на дните 20, 21 и 22 септември 1968 г. По случай навършването на 50 години от този безпрецедентен акт на протест на трима български студенти публикуваме части от тяхното следствено дело №370/68 г. Делото е открито на 29 октомври 1968 и приключено на 6 декември 1968 г. Днес то се съхранява в Комисията по досиетата. Публикуваните откъси са част от предстоящ да излезе документален сборник, посветен на дейността на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев преди половин век.

Стефан Дечев

* * *

Из разпита на Едуард Генов от следовател Йордан Орманков, 2 ноември 1968 г.

„От написаните позиви Валентин Радев взе 19 и двамата си тръгнахме, като се уточнихме с Александър Димитров да ме повика, за да продължим да пишем, а Валентин Радев да разпространи позивите, които взе със себе си в гр. Пловдив към събота, датата не помня, втората половина на м. септември. Валентин Радев минаваше оттам на път за Черноморието и ние решихме да използваме неговото пътуване за разпространяване на позиви в гр. Пловдив.

…Няколко дни по-късно Александър Димитров ми се обади да отида у тях и когато се видяхме той ми предаде написаните от него позиви на брой около 60-80 или около 1/3 от всичките позиви, наброяващи общо около 240 броя. Двамата с Александър Димитров разпределихме града на райони и се уточнихме всеки да пусне позивите в своя район срещу 23 септември. Александър Димитров настояваше разпространението да стане през деня в неделя, аз обаче моите ги разпространих в събота вечерта. Моят район обхващаше улиците „Любен Каравелов“, „Шипка“, „Шейново“ и преките между тях. Позивите слагах в пощенските кутии до входовете на жилищните кооперации, а там където имаше къщи ги хвърлях в дворовете на къщите. Моите позиви разпространих в интервал час и половина време, от 22-22.30 до 23.30 часа, след което обиколих из града с цел да закрия следите си и се прибрах в къщи.“

Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, . л. 138-139.   

  
Из показанията на Александър Димитров пред следовател Йордан Орманков, 1 ноември 1968 г.

„След влизането на съюзническите войски на територията на Чехословакия аз започнах да се замислям над този акт и стигнах до извода, че от моя гледна точка той е неправилен.

Около 17 септември, мисля че беше вторник, в разговор с моя състудент Едуард Генов Генов, ние коментирахме влизането на съюзническите войски в Чехословакия. В резултат на споделените мисли, ние стигнахме до становище, че влизането на съюзните войски в Чехословакия е един неправилен акт и решихме, че трябва да предприемем нещо, с което да изразим нашето отношение против тези действия.
Не си спомням кой от двама ни предложи да напишем позиви и да разпространим същите в София….

Аз предложих в позивите да се пише против всички съюзнически войски, но Генов не възприе моето предложение и искаше да пишем позиви само против нашите войски. Аз се съгласих с това предложение и уточнихме текста да бъде: “Вън войските на марионетката Т. Живков от Чехословакия!“

Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, . л. 163-164.

*
Из разпит на Александър Димитров пред следовател Йордан Орманков, 1 ноем. 1968 г.

„ВЪПРОС: Как написахте позивите?

ОТГОВОР: По мое предложение трябваше да изработим нещо като клише, за да можем по-лесно да вадим позивите и да не ни открият по почерка.

Едуард беше донесъл някакви индига и предлагаше да пишем с тях, но как точно сега не мога да си спомня.

Опитахме се да направим клише от картон и с намазване с четка с туш или мастило да отпечатваме позивите, но нищо не излезе и поради това се отказахме. Накрая Едуард предложи да използваме направените клишета като шаблони и с химически молив или химикал да изписваме буквите като слагаме по няколко индига за отпечатване на по-голям брой позиви…

От написаните позиви 20 броя взе Валентин Радев, да ги разпострани в гр. Пловдив, през който щеше да мине на път за Черноморието. Останалите позиви аз прибрах, а на следващия ден написах още около 60 позива, които прибавих към първите. После написах още 80 и станаха общо 180 броя…

…На 22 септември, около 14.30 часа аз разпространих позивите по улиците „Неофит Рилски“, през „Петте кюшета“, оттам по улица „Шишман“, прекосих „Аксаков“, минах през градинката с паметника на съветската армия, откъдето започваше района, където трябваше да пусна по-голямо количество позиви. Продължих по улица „Иван Асен II”, след това завивах няколко пъти, излязох отново на ул. „Иван Асен II” и стигнах до ж.к. „Ленин“. По този маршрут пуснах по-голяма част от позивите и тези, които ми останаха, около 15-20 броя пуснах в района на ул. „Симеон“ или „Кирил и Методий“, след което се прибрах вкъщи. Всички позиви без изключение поставих в пощенските кутии във входовете безразборно. Обикновено пусках по един позив, но някъде и по 2-3…

ВЪПРОС: Какво целяхте с разпространението на тези позиви?

ОТГОВОР: С разпространението на позивите ние искахме да покажем, че в България има недоволство от провежданата от властта политика и по-специално изпращането на наши войски в Чехословакия. По този начин ние изразявахме нашата солидарност и подкрепа на чешкото ръководство и чешкия народ.“ (Цялото подчертано с химикал, бел. моя С.Д.)

Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, л. 165-166.

*
Из показанията на Валентин Радев пред следовател подп. Апостол Василев Апостолов, 1 ноември 1968 г.

„На 19.IX.1968 година към 9.00 часа по телефона ми се обади Едуард Генов и пожела да се видим. Определихме си среща, която се състоя на ул. „Симеон“, някъде по средата между жилището на Едуард и нашето, тъй като живеем близо с него.
На тази среща Едуард ми каза, че ме е поканил, за да отидем заедно до жилището на нашия приятел и състудент Александър Димитров Димитров и там ще пишем позиви. Александър Димитров живее на бул. „Витоша“, номера не зная. Аз дадох съгласието си и заедно тръгнахме към жилището на Димитров.

…На 19.IX.1968 година бяха написани 40-те броя листовки, а аз тръгнах за Ропотамо на 20.IX. с.г. За там заминах заедно с моя приятел Максим Коен, евреин по народност, който живее близо до нашето жилище. Той е студент III курс физика.

На горната дата, към 14.00 часа, на подуенската бензиностанция застанахме на автостоп… В Пловдив Максим Коен ме заведе при свои познати, за да нощуваме. Името на същия не помня, бил братовчед на Коен, евреин по народност…

Отивайки на втория адрес, Коен се качи, за да провери дали близките му са горе, а аз по това време използвах отсъствието на Коен и пуснах в 5-6 пощенски кутии от същата сграда 5-6 броя от листовките, които носих със себе си от София.“

Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, л. 187-189.

*
Из разпит на свидетел Атанас Стоилов Атанасов, роден 28 дек. 1920 в село Кръстевич, Пловдивско, живее в Пловдив, ул. „Антим I“ №19

„През месец септември 1968 год. бях в домашен отпуск. На 19.IX.1968 год. заминах за родното си село и на 22.IX. т.г. се върнах в гр. Пловдив по време на откриването на XXIV международен мострен панаир. Когато се върнах в дома ми при отварянето на пощенската ми кутия, за да взема вестниците си, намерих между тях и един позив със следното съдържание: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“, написан с печатни едри букви върху бяла хартия със синьо индиго. Позивът имаше правоъгълна форма с размери около 8 см. на 16 или 17 см. След като прочетох позива, аз реших да проверя дали има такива и в другите пощенски кутии, пуснати в нашия вход на къщата. Попитах живущите и се оказа, че такъв подобен позив е намерила на 21.IX. 1968 год. сутринта другарката Вера Пъжева. Последната ми каза, че след като го е прочела, го изгорила.“

Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, л. 250.

*
Из разпита на Костадин Николов Катанов, роден 8 май 1913 г., Калофер, образование средно, член на БКП. Живее в София на Чаталджа №64, пенсионер, разпитва Йордан Орманков, 30 ноем. 1968 г.

„Готвехме се да ходим на трудова бригада и по време на събирането на хората пред блока, в който живея, случайно видях на земята, зад вратичката на двора към дом №67, ул. „Чаталджа“, една купчина листовки. Аз полюбопитствах и взех една от листовките. Същата имаше следното съдържание: „Вън войските на марионетката Т. Живков от ЧССР“

Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, л. 245.

*
Из разпит на Мария Григорова Мачирска, родена 30 март 1913, София, живее София, Патриарх Евтимий №21

„Това беше в един паметен ден – 22 септември тази година. Паметен, защото същият ден беше неделя и имаше слънчево затъмнение. Аз се бях подготвила да наблюдавам затъмнението и си опуших стъкло, но поради това, че не виждах добре се отказах от по-нататъшните наблюдения. Реших да прибера вестника си от пощенската кутия и слязох в партера на къщата. При отварянето на кутията, след като извадих вестника, видях, че на дъното на кутията има някакво листче. Първоначално помислих, че това е покана за нещо от пощата. Взех листчето, обърнах го и още при отворена кутия го прочетох. Това беше един позив, в който се пишеше за изтегляне на българските войски от Чехословакия. Позивът също така съдържаше обиди по адрес на другаря Тодор Живков – председател на Министерския съвет на НРБ.

В това време дойде по моя покана съпругата на един от хората, които живеят в къщата ни. Аз ѝ показах листчето и тя провери да не би и в тяхната кутия да е пуснато такова. В кутията им нямаше такова листче. Друг не се е обаждал от нашия вход, дали е намерил такива листчета в кутиите си.

Аз предадох листчето на съответните компетентни органи.“

Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, л. 247-248.