0
2395

Днес повечето нови романи в Румъния са свързани с настоящето

Флорин Иримия

С румънския писател, чийто роман „Дефект“ стигна до българските читатели чрез изд. „Ерго“, разговаря Дияна Боева.

„Дефект“ (превод от румънски Христо Боев) е притчов роман с елементи на психотрилър, който разказва истории, разпрострели се на три континента. Персонажите търсят себе си и по-доброто си бъдеще в Румъния и извън нея. Техните пътешествия маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни, залог и жертва стават семейството, любовта и професията. Романът излиза с подкрепата на Литературна мрежа „Традуки“.

Флорин Иримия (р.1976, Яш, Румъния) е лектор във Факултета по литература в университета „Александру Йоан Куза“ в Яш. Пише литературни очерци от началото на 2001 г. като сътрудник на списанията Обсерватор културал, Ромъния литерара, Дилематека, Тимпул ши суплементул де култура. През 2009 г. дебютира като белетрист в списанието Ноуа литература (под псевдонима Едуард Тауту), а през 2011 г. в издателство „Брумар“ излиза романът му Дефект. Преводач е на романи на Маргарет Атууд. В издателство „Полиром“ излизат книгите му „Един мрачен прозорец“ (2012), „Някои неща за теб“(2014) и „Мистерията на китайските колички“ (2016).

Виждам вашата книга като комбинация от сарказъм и поезия в същото време. Вашата държава – Румъния, и тя ли е дефектна като нашата?

Не познавам в подробности ситуацията в България, но знам, че и двете страни се сблъскват с общо взето същите проблеми, поне що се отнася до корупцията и снижения стандарт на живот на гражданите. Що се отнася до румънската държава, тя е дефектна със сигурност, и то дотам, че ако имахме правителство, което наистина да поиска да я поправи, вярвам, че би отнело поне десет години, докато тази държава започне да функционира, както трябва. За съжаление, такова правителство още не се е появило, което означава, че така, както изглеждат нещата, ситуацията ще остане почти същата за следващите три години, тоест поне до следващите избори.
Що се отнася до това каква точно комбинация би могла да се открие в сърцевината на романа ми, предпочитам да не се произнасям аз, не само защото докато го писах, прекарах толкова време в меандрите му, че сега най-малко аз знам какво би трябвало да означава той, но и понеже впечатлението на автора за книгата си не би трябвало да носи най-голямата тежест, но така или иначе, авторовото мнение успява да се наложи, произтичайки от най-осведомения глас по въпроса, така че не искам да влияя по никакъв начин на читателите. Надявам се само романът да бъде четен и накрая всеки да може да си състави собствено мнение за него.

Забелязала съм, че съвременната румънска литература не пропуска настоящето. У нас сякаш витае определен страх сред писателите по отношение на някои теми, налагат се някои предварително зададени гледни точки и обществени претенции… Откъде идва този подтик у румънските писатели да описват настоящето?

Бих казал, че в настоящия момент повечето романи, които се появяват у нас, са свързани с настоящето, следователно не само че те не го пропускат, но и го култивират. Ако трябва да кажа откъде произтича този „подтик“, вероятно източникът му е фрустрацията, начин на изразяване (и вероятно своеобразен екзорсизъм) на гнева, на разочарованието, принципно на изключително широкоразпространеното дълбоко усещане, което имаме тук, че след 1989 г. Румъния е пропуснала шансовете си да се превърне в страната, която можеше да стане. А се задоволи със състояние на „претоплено ядене“, нито твърде лошо, нито много добре, както се казва у нас, без да поеме никога докрай отговорностите, които би трябвало да поеме, за да стане истинска европейска страна, каквато и заслужава да бъде. Или пък, ако не е това причината, тогава вероятно се крие в това, че настоящето е винаги най-подръка и е така най-близо.

Флорин, чувствам, че дишам чрез румънската класическа и съвременна литература! Този копнеж по свободните пространства и независимостта можете ли да кажете, че е присъщ на вашата страна?

За да бъда честен, никъде не съм виждал в румънската литература точно този копнеж, този апетит, който смятам, че би бил по-присъщ на американската литература (или пък дори на руската), но си признавам, че това никога не ме е занимавало като мисъл, така че не знам как бих могъл да отговоря на този въпрос, освен като кажа, че ще внимавам повече оттук нататък, докато чета румънска литература, може и да съществува това усещане и да не съм успял да го идентифицирам досега.

Описвате проблемите на учителите, които напомнят на българските. Как ще коментирате това тяхно подценяване?

Проблемите на учителите са реални, а заплатите им продължават да бъдат скромни, макар че в последните години бяха увеличени. Защо тези заплати са малки? Защото Румъния не желае да им плаща повече. Защо Румъния не желае да им плаща повече? Казано просто и накратко, понеже в настоящия момент Румъния е корумпирана страна, а в една корумпирана страна не може да има никакъв интерес за създаване на компетентна и конкурентна образователна система, която да има за цел да развива мозъците, понеже развитите мозъци са често най-големият враг на една политическа класа, основана върху самозванство и шарлатанство.

Ева е мъртва. Защо всички жени умират във вашия роман?

Както казвах и преди малко, нямам отговор на такива въпроси. Не мисля, че съм възнамерявал да предам нещо конкретно чрез тези смъртни случаи на жени, няма никакво символично послание в тях. По-скоро умиращите жени трябва да бъдат виждани като инспирирани от реалността, поне смъртта на майката от книгата.

Разказвачите във вашия роман се променят, повествованието се развива на три континента. Какво търси вашият герой Едуард/Лорин?

Опитва се да избяга от себе си, но явно това бягство е невъзможно. Можеш да избягаш от други хора, разбира се, но от теб самия е по-трудно, макар и животът в друга страна да може да те промени донякъде, поне. При Едуард/Лорин бягството е по-скоро от миналото, от спомена, но и това бягство е доста илюзорно, понеже споменът, както и Азът имат способността да се преместват ведно с теб и по този начин те придружават навсякъде, като тримата верни спътници на героя на Ръсел Кроу от „Красив ум“.

Правите постмодерна дисекция на съвременна Румъния. Във вашия роман се съзира ужасна мъка по човешкото или изгубената човечност, както и невъзможност да се живее с алиенацията и самотата. Защо?

Да, наистина, съзира се такова нещо; бих се осмелил да кажа, че подходът не е точно постмодерен, понеже постмодерният подход е един вид апотеоз именно на алиенацията и като цяло няма сантиментално отношение към човешкото и изгубената човечност. Всичко, което искам да кажа тук, е, че съм се опитал да опиша нещо от това, което аз съм преживял, кратките ми заминавания от родината, но най-вече от онова, което са преживели другите, особено майка ми. Какво означава да се преместиш в друга страна, какво означава една такава дислокация, какви негативни последици има тя върху психиката на този, който заминава, дори тръгването да е извършено докрай, дори да е желано. Не знам дали съм успял, дали съм акцентирал достатъчно върху това измерение на имигранта, но със сигурност съм се опитал да кажа нещо по този въпрос.

Виждала съм хора, които намират себе си отново в литературната фикция. Смятате ли, че литературата е по-автентична от историята?

Не, аз бих поставил иначе проблема, а именно, че самата история е единствено форма за създаване на художествена литература, понеже каквото и да се е случило някога, не достига до нас и е възможно да бъде обяснено само под формата на разказ, на повествование. Не напразно Лиотар говори за „големите повествования за легитимиране“ на човешкото. Една добре написана или добре разказана история може да бъде фикция, но такава може да е и самата история. За съжаление, да използвам израза ви, все по-малко хора се намират отново в литературната фикция, тоест, все по-малко са тези, които наистина четат, ангажирайки се емоционално във вътрешния свят на книгата. В днешно време, за съжаление, почти никой не се задълбочава в прочита на книга, чете се, ако още се чете, набързо, повърхностно, защото те очаква следващата книга, която ще прочетеш, пак така, повърхностно, понеже те очаква следващата и т.н. Но нормата не се създава от повърхностните читатели, нормата се създава от нечетящите хора, които чисто и просто не четат повече. Филип Рот каза преди няколко години, че романът е изчезващ вид, понеже хората чисто и просто вече нямат търпение да четат книги, не могат да се концентрират за продължителен период от време, нещо, което четенето предполага най-вече: концентрация, внимание, потапяне. И мисля, че има право. Намираме се в края на една епоха, това е ясно, как ще еволюират нещата оттук нататък, е трудно да се предвиди, но не мисля, че прочитът на литература, ако не и четенето по принцип, ще се намират сред основните грижи на човечеството, така, както са се намирали преди няколко века.

Румъния, за разлика от България, се срамува от комунистическото си минало. Имате ли във вашата страна хора на власт, които са били в репресивния комунистически апарат?

Имаме наистина, в Румъния много хора от бившите структури на комунистическата власт, особено от бившата Секуритате, които са още активни, политици, бизнесмени, които след 1990 г. инфилтрираха почти цялата икономика и политика на страната. Комунизмът падна, но не и комунистите. Под една или друга форма, те останаха добре овластени, пресъздадоха се наново, както се казва, и продължиха да си гледат работата. И „работата“ им в този контекст означаваше не толкова създаването на честен бизнес, ако се предположи, че някой може да е искал да създаде такъв, а развитието на много ефикасни корупционни схеми, които да им донесат както огромни суми пари, така и много силно влияние. Що се отнася до срам, не мисля, че това е най-точната дума, макар че не би ни навредило да се позасрамим заради това, което представляваше комунизмът в тази страна. Разбира се, интелектуалният елит на страната отдавна си бе дал сметка (ако не си е давал сметка винаги) каква катастрофа е представлявал комунизмът за Румъния, комунизмът бе и заклеймен като такъв официално в Парламента от 2006 г., но обикновеният човек, неосведоменият и прехвърлил вече определена възраст, не знам доколко съзнава или иска да осъзнае това. В Румъния съществува центробежна сила, желаеща промяната, която гледа в бъдещето и желае родината ни да бъде модернизирана в ускорен ритъм, това предполага по-добро и по-решително интегриране на страната ни в Европейския съюз, но съществува, вярвам, също толкова силна и обратна по посока сила, която желае нещата да се върнат към предишния модел, когато правителствата не бяха държани отговорни за действията и делата им, и правосъдието бе само фасада. И тази сила се основава, как иначе, върху невежеството на бедните, необразованите и неинформираните, на които е достатъчно да им се обещае по-голяма пенсия, за да дадат вота си на индивиди, лишени от скрупули, от компетентност и честност, чиято единствена цел е собственото им облагодетелстване. Не знаем още кой ще излезе победител от тази битка, но вероятността ведно с Полша и Унгария, и Румъния да бъде сложена в черния списък на нелибералните демокрации, или „демократури“, както още се наричат, от страна на ЕС е много реална в този момент. А цената, която ще платим за тази политика, ще бъде голяма.

В България по различни поводи се говори за „румънския модел“. Какво точно представлява този модел, който аз виждам като отказ от примирение и желание за справедливост… на всяка цена?

„Румънският модел“ би се превел като отказ на обществото да продължава да толерира корупцията на политиците и липсата им на отговорност, но и на професионализъм, в крайна сметка. Румънското общество стана доста зряло през последните десет години и стигна до момента, когато, чисто и просто, му дойде до гуша да бъде подигравано от политическата класа. Мястото на Румъния е в Европейския съюз, тоест в една демократична Европа, толерантна, прилична, коректна и отговорна, в която статутът на правото е толкова важен и зачитан както и Библията, ако искате. Надявам се да останем там, иначе ще бъде много лошо за всички, най-малко за корумпираните.

Превод от румънски Христо Боев