Колко дявола върху молива на „Шарли Ебдо”?

Зловещите убийства в Париж дадоха възможност в публичната сфера да се чуят твърдения, които само обладани от бесове хора могат да изрекат. Онтологически доказателства за съществуването на разбеснели се демони започнаха да се трупат едно върху друго и в този текст аз ще се опитам да ги инвентаризирам и систематизирам. Отначалото трябва да кажа обаче, че не вярвам в ползата от екзорцизъм – нито във филмовата, нито в църковната му версия. Лечението, доколкото е възможно, трябва да следва принципите на Просвещението и да се опита да спаси обсебените с комбинация от разумни аргументи и ирония. Така че, ако те се почувстват частично окарикатурени, нека не се сърдят – това е за тяхно добро.

1. „Западът (Франция, журналистите) са си го заслужили.“ – Обладаните от този демон се характеризират с размътен поглед, завистлива пяна по устата, комплекс за малоценност и (у нас) влечение към рублата, дори когато тя е в низходящ тренд. Според тях Западът е самодоволен и арогантен, и е време някой да му натрие носа, пък било то убивайки безразборно невинни хора. Такива невинни няма, защото всички на Запад носят колективна отговорност за привилегированото си положение. „Логиката“ на подобни „аргументи“ е племенно-средновековна – тя цели да разпали низкото удоволствие от страданието на някой, комуто завиждаш. Случаят е много тежък и лекуването му изисква много чист въздух, смяна на работната среда и рублева диета.
2. „Неолиберализмът и икономическото неравенство са виновни.“ – Това е широко разпространен бяс, който придава на обсебените вид на полупрофесионални социолози. Изричайки фразата, те добиват усещането, че влизат в непознати дълбочини на проблематиката, главозамайват се и започва да им се струва, че убийствата на невинни хора са оправдани като средство за борба със световното неравенство. Тъй като Западът е измислил неолиберализма и тъй като неолиберализмът, според тях, е причина за неравенството, убийствата на западни карикатуристи са социологически разбираеми, ако не направо оправдани. Това е също доста тежка форма на бесовщина, която не може да бъде излекувана само с посочването на факта, че през последните десетилетия неравенството в световен мащаб безпрецедентно намалява. (Вътре в определени държави може да нараства, но между първия и третия свят – глобално – намалява). Едно дълготрайно лечение би изисквало пълен опреснителен курс по обществени науки в нормален университет, би било доста скъпо и не е с гарантиран успех.
3. „Мултикултурализмът и либералната толерантност на Запада са виновни.“ – Обсебените от този демон ги влече към старомоден национал-шовинизъм, хомофобия и провинциализъм. По-лошото е, обаче, че погледът им блясва при думата „война“ и непрекъснато обвиняват Запада в „разнеженост“ и неспособност да се справи с екзистенциални заплахи. Допускането на други етноси, малцинства и странни индивиди да си „разпашат пояса“, нарушава нужната за защитата на Запада дисциплина и боеготовност. Нещо повече, тя кара малцинствата да „стават арогантни“, непрекъснато да искат „права“ и „привилегии“, а ако не ги получат – те почват да убиват безразборно хора. Видно е, че този демон причинява тежки логически отклонения и неспособност да се оценяват фактите. Като начало на едно освестяване е необходимо да се посочи, че толерантният и либерален Запад все пак е излязъл победител в две световни горещи войни (и в една студена), и то без да се отказва от основополагащите си принципи. Либералната толерантност не е финтифлюшка на западния свят, а е негова същностна характеристика – без нея той би бил талибанство без брада. Меко аргументативно лечение най-вероятно няма да помогне – пълният курс на изгонване на този демон изисква записване на обсебените като доброволци в армията или поне в гражданската отбрана.
4. „Ние сме във война!“ – Това е много опасен бяс, който причини много щети и в световната политика след 2001 г. Той кара управниците да се подведат от една метафора и да почнат да я възприемат буквално. „Войната“ като метафора може да доведе обсебените до: неаргументирана инвазия в трети страни; използването на огромен военен ресурс за безцелни и контрапродуктивни действия; отварянето на екстратериториални концентрационни лагери; използването на практики, които не могат да бъдат характеризирани по друг начин, освен като изтезание; масово подслушване на населението и т.н. С други думи, малко по малко обсебените вкарват държавите си наистина във война, но тъй като врагът първоначално е невидим, те изпитват остра нужда да го локализират някъде по картата. За да се прогони този вид демон, е необходимо да се изучава систематично опитът на САЩ във „войната с тероризма“ след 11. 9. Ако това е недостатъчно, може да се опита участие като доброволец в мироопазваща мисия в Ирак и Афганистан.
5. „Ние сме във война на цивилизациите.“ – Това е подвариант на гореописания демон, при който обладаните започват да си представят света като компютърна игра. Те си избират своя „цивилизация“ и започват да строят градове, трупат ресурси и да се готвят за война с „останалите“. Те изчисляват населения, ядрени глави, бойци и пр. – животът за тях задължително води към военен сблъсък с глобални пропорции и те чакат първата пушка да пукне. Във френските събития мнозина привидяха точно тази „първа пушка“ – атака в сърцето на Запада. Лечението на този бяс преминава през забрана на компютърните игри, тригодишна забрана за гледане на „Властелина на пръстените“ и строга диета само на филми на Уди Алън и Бергман. Ако това не помага, може да се опита лечение с дисертация върху пернишката цивилизация от Кракра до наши дни.
6. „Ислямът е виновен.“ – Това е прикрит, подмолен и неизлечим бяс, който единствено може временно да бъде потиснат и приглушен. Става дума за хроничен проблем и всички решения са палеативни, което означава, обаче, че при правилното им редуване, ситуацията може да бъде овладяна. Симптомите на беса се изразяват в натрапчивото усещане, че хора, които имат дълги бради или ходят целите загърнати във воали и плащове, не могат да бъдат членове на нормално демократично общество. Всеки се е стряскал поне веднъж, когато срещу него внезапно се появи човешко същество, загърнато цялото в черно. И да не става дума за нинджа, пак има някаква неприятна изненада. (Хора, незапознати с източното православие, са ми споделяли, че се чувстват така и при внезапна среща с наши свещеници и монаси, което говори за известна универсалност на проблема.) Как могат да бъдат преодоляни тези дълбинни нагласи, така че те да не доминират политическия живот? Единствената рецепта е общуването. Това, което трябва да се избягва на всяка цена, е гетоизирането, създаването на анклави, където всеки говори и среща само себеподобни. Общата публична сфера, дебатите, всекдневната комуникация с другия изгонват беса на страха от различието. С времето хората разбират, че са хора, било то в бурка или по прашки.
7. „Коранът е виновен – трябва да се пренапише.“ – Този бяс се лекува със зелева или шкембе чорба.

Ситуацията във Франция е наистина тревожна. Проблем има и той касае както сигурността на гражданите, така и дългосрочните перспективи на политическия процес в страната и Европа. Очевидно е, че властите трябва да вземат мерки, които да успокоят европейците. Тези мерки сигурно ще дадат правомощия на органите за повече проверки, ще направят пътуванията малко по-трудни, ще пренасочат повече ресурс към силите за сигурност и т.н. и т.н. Но от ключова важност е зад тези мерки да има рационални основания, а не бесовщина и паранои. „Защитата на Запада“ е точно в това разумно, премерено, рационално и просвещенско отношение. А това отношение би направило пределно ясно, че не става дума за защита на някаква география, етнос, религия или „цивилизация“, а за отстояване на универсалните човешки ценности, на които стъпва съвременният свят.