1
1661

Краят на реформите

Dani-Smilov-F

До лятната ваканция на парламента съдебната и антикорупционната реформа ще завършат, макар че по същество те приключиха още през декември 2015 г. Последната малка интрига е в това дали законопроектите на министър Кунева и министър Захариева ще бъдат приети от НС. Значението на тези актове е в голяма степен символично. Ако бъдат приети, това ще означава, че ГЕРБ продължава да играе театъра „реформа“ и е все пак загрижен за оценката, която ще получи от Европейската комисия в нейните доклади. Ако бъдат отхвърлени или размити до пълна неузнаваемост, това ще означава, че от театърът вече няма никаква полза за Борисов.

Каквото и да стане, непроменимите факти в тези две сфери са следните. Единственото добро нещо, което се случи в съдебната област, е разделянето на ВСС на два панела, което дава възможност за известна еманципация и самоуправление на съда. Ефектите от това са вече видими – по примера на Лозан Панов и други шефове на знакови съдилища в страната започнаха да отстояват смислени и независими от политическа или корпоративна конюнктура позиции. Това никак не е малко и Христо Иванов и екипът му, който стоеше зад тази промяна, трябва да бъдат поздравени.

Цената, платена за този успех, беше прекалено висока обаче. В този смисъл предходният министър на правосъдието имаше пълни основания да подаде оставка миналия декември, защото в този момент цената надхвърли ползата от разделянето на ВСС. Негативната „стойност“ се получи заради натрупване на следните пасиви (най-вече точка 3 и свързаните с нея 2 и 4):

1) Персоналният състав на ВСС и върховете на прокуратурата получиха индулгенции и гаранции за несменяемост.

2) Антикорупционната битка беше „делегирана“ на Главния прокурор и всякаква идея за нова структура, независима от него (по румънски образец) беше изоставена.

3) Прокуратурата стана де юре още по-безконтролна, тъй като панелът, пред който тя уж отговаря, се избира в мнозинството си от самата нея. Тъй като тя е и силно йерархизирана – нещо което ще се запази въпреки приказките за „децентрализация“ – изводът е, че Главният прокурор отговаря основно пред себе си. Може би и затова той досега не се е самозапитал за ролята на подопечната му институция в поредица от големи скандали – като „Костинброд“ и КТБ например. Вредата от конституционната поправка в този й аспект ще бъде дългосрочна и трудно обратима.

4) Разплитането на аферата КТБ влезе в глуха алея, като за това допринесе основно и парламентът със своята ялова комисия. В нейния доклад не се каза нищо нито за прокуратурата, нито за КФН, нито за един депутат, който междувременно започна толкова да се оттегля, че изкупи държавната печатница, един магазин за техника и един Господ знае още какво.

5) Медийната ситуация остана същата, каквато си беше – едни фалираха и се преименуваха, други си запазиха „марката“, но всички си останаха със същата редакционна политика, което – в техния случай – означава и същият собственик. Монопол обаче няма, защото този собственик е неизвестен.

Реформатори без реформи

В правителството ще останат реформатори дори и след края на реформите. Има подозрение, че такива реформатори ще останат дори и ако ГЕРБ излезе от правителството. Това е така, защото някои хора, веднъж ангажирали се с реформите, толкова се вживяват в ролята си, че не могат да излязат от нея, дори когато реформи вече няма. Те са толкова отдадени на каузата, че виждат и най-малката, микроскопична възможност за реформи – дори когато за това се изисква гигантско увеличение или направо преувеличение.

Може би има и други причини за оставането на реформатори в правителство без реформи, но и тази е достатъчна.

Мини хибридни войни

Откакто газети, като тази на Петьо Блъсков, трайно развиха впечатляваща, макар и анонимна конституционна експертиза, мнозина се усъмниха, че прокуратурата и дори самият Главен са се сдобили с втори говорител. Може би в рамките на оборота „заем – флашка – заем прим“ – един добре познат медиен „бизнес модел“ в тези среди. Дали съмненията са основателни, е невъзможно да се верифицира (поради точка 3 по-горе), но е факт, че въпросните текстове обикновено умело смесват наукообразието с индиректната заплаха за употреба на (прокурорска) сила. По подобен начин хибридчиците използват смес от информация, дезинформация и страхова психоза, за да постигнат ментално надмощие над врага.

За да се обучи населението да се справя с опасността от хибридната война, добре е в матурата за седми клас да се включат въпроси, които да тестват способността на учениците да я разпознават. Ето един възможен тестови въпрос, който използва текст, максимално близък до оригинал от споменатите функционални еквиваленти на „Прокурорски вести“:

Прочетете пасажа и кажете какво цели авторът с него:

…Mакар и с голямо закъснение, олигарсите ще се окажат клиенти на същото това обвинение, което толкова дълго време се опитват да овладеят. 

Със сигурност …Х познава това чувство. Защото ако днес от гръцките плажове или софийските грантови офиси пуска Фейсбук статуси срещу прокуратурата, съвсем не бе далеч времето, когато в студените декемврийски дни, часове преди да го оваканти, привикваше в министерския кабинет на ул. „Славянска” доверени журналисти, за да изпраща чрез тях послания към държавното обвинение за това колко „не се притеснява” от проверка на дейността му като член на изпълнителната власт.“ 

Изберете един от следните отговори:

А) Авторът твърди, че Х е бил министър.

Б) Авторът сплашва Х с прокурорско разследване.

В) Авторът твърди, че Х е бил под наблюдение, докато е бил министър, и продължава да бъде наблюдаван, когато вече не е.

Г) Авторът намеква, че и през декември са отправяни заплахи към министъра X.

Д) Авторът говори от името на прокуратурата.

Е) Авторът има много лош стил.

Ж) Всичко по-горе, взето заедно, следва от цитирания пасаж.

Поредната антиутопия

След края на реформите навлизаме във фаза на политическо дебнене и изчакване, препозициониране с оглед на евентуални предсрочни избори за парламент или трайно прегрупиране в сегашния. Хибридната военно-временна психоза изглежда изгодна за мнозина. Патриотите печелят заради параноите, които сами раздухват. ГЕРБ печели като стожер на „стабилност“ в „бурни времена“. Останалите в правителството реформатори се надяват да натрупат точки като пазители на евроатлантическата ориентация на страната. Печалбите за всички тях идват под формата на време – време, в което остават на власт. Това не е нито далновидна, нито дългосрочна логика обаче, особено що се отнася до ГЕРБ и Реформаторите.

Мини хибридните атаки пък са свидетелство, че определени (консервативни спрямо реформите) среди се чувстват победители и тестват водата, за да изпробват новопотвърдената си безнаказаност. Още по-решително, отколкото са го правили досега.

В по-ведър план управляващото мнозинство, изглежда, се е договорило дългоочакваният край на три реформи – съдебната, образователната и антикорупционната – да бъде обявен след една финална промяна на ключово важни понятия в законодателството:

1) „Организирана престъпна група” ще се замени с „битова махленска свада”.

2) „Рекет” се заменя с „паркомясто”.

3) „Наркопласьор” се заменя с „кандидат-зет”.

4) „Очи” се заменя с „мехур”.

5) Горното важи и за „главен секретар”.

6) „Прокурорски панел“ се заменя с „на Главния прокурор панела“.

7) „Седмокласник” се заменя с „четвъртокласник на Орешарски”.

8) „Две двойки” се заменя с „тройка”.

9) „Външна проверка на прокуратурата” се заменя с „терористичен атентат”.

10) „Разследване на аферата КТБ” със „стабилност”.

11) „Гестапо” се заменя с „професор”.

12) „Свестен” – с „луд”…

13) …и му се къса снимката в ефир.

 

P.S. Следващият текст ще е позитивен и конструктивен.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияПортал Култура получи националната награда „Христо Г. Данов”
Следваща статияВреме секънд хенд

1 коментар

  1. Ами ДСБ да направят правителство и да си направят реформите, които жадуват да ги направи някой друг. Ако Костов им разреши да пипат руската подредба на нещата. Забелязал съм че като махнат ББ на власт не идва Радан а Доган… п.с. цензор означава набирач на мъже в армията…