229
4484

Малката домашна църква

DEnev

 

В България сега се завръщат нейните деца. Идват си отблизо и отдалеч, някои за пръв път през годината, други за пръв път от години насам.

Кацат, слизат от самолета, те, световните пътници, преминали през летищата на Мюнхен, Париж, Лондон и Ню Йорк, оглеждат се крадешком за посрещачи, оставайки за сетен път изумени от мизерията на родното летище, излизат навън, хващат такси, разглеждат с любопитство пейзажа.

Пейзажът е български, сиромашки, няма какво да се лъжем. Очите им, свикнали със световните чудесии, се присвиват.

Но душата им е отпусната, лека. Въздъхват и изведнъж ясно си дават сметка защо е така. Вече са си в България.

Идващата седмица е най-важната седмица за България. През идващата седмица България си поема онзи дъх, който трябва да й стигне за цяла година. Да стигне и за децата й, които отново ще я напуснат.

Домовете се напълват.

България се събира в себе си.

България се успокоява.

Оставя политиците си да стърчат като волски глави на плет и ги забравя. Забравя приказките им, забравя обещанията им.

Забравя страстите.

Затваря вратата зад себе си и влиза в дома си.

Влиза в малката си домашна църква.

И през соца беше така, и през прехода е така, и след прехода ще е така.

Сега, през тази седмица, България произвежда онази топлина, онази човешка топлина, която трябва да й стигне за цялата следваща година.

Затова така се е умълчала, затова така е съсредоточена.

Ще преброи парите за подаръците, ще приготви трапезата и ще утихне.

Опитай се да преговориш, в дните и часовете, оставащи до Бъдни вечер, какво трябва да направиш.

Да погалиш майка си по остарялата буза, по празното място на отрязаната заради рака гърда.

Да похвалиш баща си.

Да разговориш брат си.

Да разсмееш жена си.

Да изслушаш дъщеря си.

Да помълчиш със сина си.

Христос започва оттук.

Христос започва тогава, когато забравиш за себе си и се обърнеш към другия.

Когато сториш това, Христос вече се е изобразил в сърцето ти.

В Евангелието на Матея, глава 18, стих 20, четем: защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.

През тази седмица всеки добър жест, всяка добра дума е молитва.

Защото тази седмица е увенчана с Рождество Христово.

Ето така оцелява България. И през соца, и през прехода, и след прехода.

Защото е запазила своята малка домашна църква.

Малко ли е това, което написах? Малко е. Нищожно е.

Но Христос започва оттук.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияБългарска поезия в Америка
Следваща статияTheo noster

229 КОМЕНТАРИ

  1. Здравей…помня те още в онези далечни години, когато се организираха студентски литературни четения. Бяхме заедно- Иван Ненков, Балчо Балчев, Иван Кръстев, Димитрина Кюркчиева, Алек Попов…Когато те награждаваха- ти се появяваше отнякъде- едър, малко грубоват, но какви разкази пишеш само, тънка душа имаш-Деяне! …Преди няколко дни влязох в домашната църква и се разплаках. Размножих думите и като рекламни листовки ги раздадох на приятели…