Начало Идеи Гледна точка Малката послушница
Гледна точка

Малката послушница

2542

Мариам е родена като плод на усърдни молитви от Йоаким и Анна. Бездетството белязало тежко живота на двамата праведници и ето, в неговия заник, Анна зачева чудотворно в старините си и ражда Мариам, която е обещана на Бога. Още тригодишна я въвеждат в храма, за да се възпитава, обучава и образова. Според преданието първосвещеник Захария я въвежда в самата Светая светих, най-съкровеното, най-святото място в Йерусалимския храм, където веднъж в годината влиза единствено първосвещеникът и влиза единствено с жертвена кръв. Да, Мариам ще бъде над първосвещеника, така, както днес я почитаме като по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите. Не ни ли прилича това въвеждане на тригодишното момиченце в храма на срещата между стареца Симеон и четирсетдневния Иисус, като че ли храмът поема това дете с трепетните ръце на Симеон, храмът го поема, за да го подготви, възпита, изучи в свещените книги, в богомислието и в богопослушанието, в благочестието, за да го извае като избран съсъд, чрез който ще се роди спасението на човешкия род. Както Бог поискал от Авраам да жертва сина си Исаак, така Бог поискал и жертвата на Йоаким и Анна – да посветят свидната  си, измолена, къснородена рожба на Него.

Защото именно заради това е обещана на Бога, именно заради това е въведена в храма, за да стане майка на Бога, за да стане Богородица. Ние я наричаме така, а не я наричаме Христородица, както еретиците несториани, защото не разделяме богочовешката личност на роденото от нея Дете, Което е истински Бог и истински човек неслитно и неразлъчно. Тя дава плътското естество на Бога Слово – роденият от нея Син Човешки е роденият преди всички векове Син Божи. Божият Син става Син Човешки, като приема човешка плът от нейната плът, тя е избрана всред всички човеци, от името на всички човеци и заради всички човеци. Заради тази висша мисия тригодишното, обичано, измолено, очаквано и свидно момиченце е въведено в храма.

Мариам щяла да живее в отделението на девиците, щяла да расте под грижите на по-големите момичета. Щяла да бъде научена да бродира с копринени конци и сърма, да преде лен и вълна. Щяла да бъде обучавана в Мойсеевия закон от равините, да изучава Давидовите псалми и пророчествата от свещениците, да прекарва по-голямата част от времето си в богомислие и молитва. Щяла да бъде посветена в изкуството на звучните кимвали и псалтира. Щяла да живее в храма като послушница до навлизането си в зрялост, до петнайстата си година, след това щяла да бъде върната на родителите си и да бъде омъжена за избран от тях младеж, какъвто е бил обичайния път на девиците в послушание.

Докато растяла в преданост на Бога като храмова девица, тя ден след ден узрявала за бъдещия обет за девство. В съзнанието ѝ не настъпил никакъв смут, когато трябвало да бъде сгодена за благочестивия Йосиф. Смутило се съзнанието ѝ само когато чула ангелската вест, че ще стане майка, но и това смущение било за кратък миг, защото в храма била научена на истинско послушание пред Божията воля и на смирение пред Божиите тайни. Без богопреданото послушание на нейната воля, без кротостта на нейното сърце нямаше да бъде възможно трепетното смирение, с което изрича думите – ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. Чрез Въведението в храма тя се подготвя за Благовещението.

Ние черпим почти всички знания за богоневестата Мариам не от Свещеното Писание, а от Свещеното Предание. В Новия Завет е написано съвсем малко за Богородица. А Свещеното Предание разказва толкова много случки за нея. Разказвала ги е вероятно самата тя на апостолите след Възнесението на Нейния Син. Например как на нея и на още шест послушници им поръчали да изработят украсата за храмовата завеса, един от свещениците ги събрал и им казал да хвърлят жребий на коя от тях ще се падне да преде и везе със злато и сребро, на коя – памук и коприна, а на коя – висон, пурпур и порфира. И на нея се пада пурпурът и порфирата – най-трудното, най-красивото – да втъкава в коприната и лена златни и сребърни нишки. Същата храмова завеса, която след 33 години ще се разкъса след последния стон на Сина ѝ на кръста. И когато занесла готовата порфирена завеса пред свещеника, той промълвил с възторг: Мариам, Господ ще възвеличи името ти и ти ще бъдеш благословена във всички земни родове! А това са почти същите думи, които по-късно ще ѝ каже и архангелът Гавраил, когато ѝ благовести непостижимото за ума безсеменно зачатие.

А веднъж рецитирала с трепет пророчеството  на Исаия и когато стигнала до думите Девицата ще зачене и ще роди Син, спонтанно възкликнала: о, как бих искала поне само за миг да зърна тази Девица!

На малката послушница в храма жребият отредил да извезе пурпура и порфирата на завесата, а след като отраства, Ангелът ще я приветства с чудните думи, че е изтъкала Боготъкана порфира за Словото Божие от своята Пречиста Плът.

В деня, когато тригодишната Мариам изкачва стъпалата на Йерусалимския храм, когато първосвещеникът я въвежда в Светая светих, тя още не знае, че самата ще стане Светая светих, ще стане Девицата от пророчеството на Исаия, ще стане по-чтима от херувимите и несравнено по-славна серафимите,  неизгаряща къпина, ще стане стълбата, по която Бог слезе на земята, за да въздигне нас на небето.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора