Начало Идеи Гледна точка Наспроти безсърдечното време
Гледна точка

Наспроти безсърдечното време

2676

В своята най-нова книга „Диалогичният разум“ („Захарий Стоянов“, 2022) проф. Георги Фотев разглежда различни форми на разума, една от които е така нареченият от него „разум на сърцето“. Във феноменологичното по същността си изследване на този разум той предлага следната типология: „Има безсърдечни времена, както и сантиментални периоди на хората и народите“ (83). И допълва: „Безсърдечността е пълна загуба на човечност и по тази причина е още по-голямо зло“ (83).

Времената, които живеем, без съмнение са безсърдечни – сити, но безсърдечни. Да вземем само войната в Украйна – стига ни, че и артисва. Безпричинното, маниакално и вероломно нахлуване в една суверенна страна, поела да търси свое собствено място под слънцето, своето уникално обществено развитие, превърна целия свят в заложник на една доктрина, за която почти бяхме забравили – фашизма. Човеконенавистническа доктрина, „пълна загуба на човечност“, „още по-голямо зло“ – путинска Русия и зомбираните от разяждащата всяка хуманност пропаганда руснаци произведоха милиони бежанци, десетки хиляди убити, зверства и мародерства. И ако имаш сърце, и ако си осенен с разума на сърцето, не можеш да си безучастен, не можеш да се успокояваш, че си далече и не те засяга. Ядрената гъба покрива всекиго от нас.

Проф. Георги Фотев не е безучастен. Не е безучастен и президентът Петър Стоянов (1997–2002), под чиято егида бе създадена Награда за гражданска доблест и човешка доброта в помощ на украинския народ, в която се включиха мнозина имена, които са гордост за българската култура, наука, изкуство, общество. Сред тях е проф. Фотев, сред тях са Александрина Пендачанска, Снежина Петрова, Антонина Желязкова, Яра Бубнова, Иглика Трифонова, Здравка Евтимова, Мила Искренова, Теодора Димова, Костадин Бонев, Георги Господинов, Михаил Груев, Явор Гърдев, Светослав Овчаров, Михаил Неделчев, Станислав Памукчиев, Алек Попов, Александър Кьосев, Цветан Теофанов, Ивайло Знеполски, Огнян Минчев, Димитър Бочев, Чавдар Гюзелев – близо 80 имена на хора извисили се, направили се, създали се; не униващи и не хленчещи, а даващи и даряващи. Който иска да разбере за тях повече, да иде на сайта на наградата – има какво да научи. А най-важното, което ще научи(м), е, че в години на криза, когато се изисква от теб да се събереш, да участваш, да си съпричастен, не може, не е правилно, не е честно дори да обърнеш гръб и безгрижно да си свирукаш – трябва да се присъединиш. Защото точно за такива времена нашите прадеди са изрекли: „Съединението прави силата“. Силата на човека, силата на доброто, силата на обществото, силата на България.

Президентът Петър Стоянов казва нещо много съществено относно наградата: „Поведението, особено на последната категория хора, които са готови да дадат от немногото, което имат, ми напомня позабравения у нас разказ на Йордан Йовков „Серафим”. Изполичарят Серафим, завършен бедняк, който е получил пари накуп от работата си през лятото, има намерение най-после да си купи палто – старото е кръпка до кръпка и съвсем не го бива. Но когато вижда останалата без един лев жена, с болен мъж и гладни деца на ръце, той решава да ѝ даде парите си, за да ѝ помогне. Старото палто, като го позакърпя, мога с него и пред Бог да се явя, а жената е в нужда – казва Серафим. Мисля си, че днес много хора са готови да постъпят като него и това ми вдъхва най-големите надежди за бъдещето на българския народ. Защото помагайки на украински бежанци, ние всъщност помагаме и на себе си, като даваме най-добрия пример на децата си, че на по-слабите, бедните и уязвимите трябва да се помага, че човешката солидарност е най-важната тъкан, която прави едно общество силно в моменти на изпитание“. И следва едно удивително сравнение с Гоголевия „Шинел“: „И тук се изкушавам да направя паралел, между Серафим и известния Гоголев герой от „Шинел”. Акакий Акакиевич не може да преживее открадването на тъй дълго бленувания и закупен с неистови спестявания шинел и умира. Българският бедняк Серафим се лишава от палто, за да помогне на човек, изпаднал в по-голяма нужда от него и това го прави щастлив“. Учредяването на тази награда наистина ни измива българските очи, кара ни гордо редом с дядо Вазов да възкликнем, че не само в „нашто недавно“, но и в нашето днешно „свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди“. Българите се оказахме на висотата на идеала – серафими на добротата, опълченци на взаимопомощта.

Наградата е, както казах, под егидата на президента Петър Стоянов, учредена е от Граждански форум, Нов български университет и българския ПЕН клуб. Ще се връчва на личност или организация, допринесли с дейността си за установяването на украинските бежанци в България, за подслоняването им; за това да се чувстват спокойно и уютно макар далеч от домовете си (вероятно повечето разрушени от безжалостните руски ракети и бомби). Всъщност, ако ми позволите малко патетика, тези личности и тези организации, протегнали ръка към спасяващите живота си украинци, допринасят за увеличаването на добротата в света, за нейното укрепване, за вярата, че тя стои твърдо и непоколебимо наспроти злото. И ако вие познавате такива хора, може да гласувате за тях тук. Ако пък вие сте такъв човек, може и да дарите

Българинът не е безсърдечен в безсърдечните времена, българинът знае какво трябва да се прави тогава – той владее отлично разума на сърцето. Своя най-съкровен разум…            

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора