1
3074

Средновековни ръкописи онлайн

777_999
История славянобългарска – Първи Софрониев (Котленски) препис от 1765 г.

Отскоро дигиталните колекции на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” са свободно достъпни през Националния каталог на академичните библиотеки в България. Над 1700 библиотечни документа са достъпни онлайн и откриваеми по ключови думи.

Всеки, който е работил със стари ръкописи, знае колко време е необходимо за тяхното издирване, четене, събиране, колко грешки се допускат при преписването им, колко е трудно повторното им използване за сверка, да не говорим за огромните суми, които се искат от неплатежоспособните специалисти и любители на древността – както за копирането на подобни драгоценни материали (главно поради тяхната уникалност и крехкост), така и за пътуването на големи разстояния (поради разпръснатостта им). Да не споменаваме колко се натоварват очите от дребните нечетливи букви и колко алергии (и заразни болести) може да предизвика напластеният по страниците вековен прах. А и такива паметници съвсем не са вечни.

Днес, във времето на комуникацията и дигитализацията, няма как ситуацията да остане непроменена. Дигитални, виртуални и електронни библиотеки никнат като гъби, ценни ръкописи и колекции се публикуват онлайн. Сред най-успешните библиотечни проекти са реализираните от Британската библиотека, Баварската библиотека, Троицко-Сергиевата лавра, Университетската библиотека в Белград и един български. Отскоро дигиталните колекции на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” са лесно, бързо и свободно достъпни през Националния каталог на академичните библиотеки в България – Своден каталог НАБИС. 1 718 библиотечни документа от нейните фондове са не просто достъпни онлайн, но и откриваеми по ключови думи. И макар тази цифра да е далеч от реалния брой на документите в съответните физически колекции, това е наистина добро и оптимистично начало.

Като медиевист и българист за мен са най-интересни колекциите „Славянски ръкописи” и „Българският XIV век”, тъй като в сбора си те са една от най-ценните съкровищници на ръкописи в България. У нас съществуват и други колекции и те се дигитализират, но все още никоя не е свободно достъпна онлайн (Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов” все още се готви да направи своята колекция свободнодостъпна през Своден каталог НАБИС, а Научният архив на БАН, не предоставя за свободно ползване богатството си, което е дигитализирано в завършен вид).

Най-ранният дигитализиран паметник от гореспоменатите колекции на Националната библиотека е прочутият Енински апостол. Метаданните към ръкописа (информацията за неговото съдържание, описание, датиране, физическа характеристика и език) ориентират читателя в съставящите ръкописа фрагменти. Сред късните ръкописни съкровища са няколко преписа на История славянобългарска – Първи Софрониев (или Котленски) препис от 1765 г. и богатият на миниатюри Поппунчов сборник от 1796 г.

 

Сред по-ранните паметници с радост ще открием дигитализираните копия на Аргировия триод (XIII в.), Добрейшовото евангелие (XIII в.), октоиси, патерици, минеи и апостоли. Българският XIV век с право е обособен като самостоятелна колекция, в нея ще открием и малко по-различен тип паметници – сборниците със слова (на св. Григорий Богослов, на св. Исак Сирин, на св. Ефрем Сирин, както и сборни, т.е. от няколко автори).

Евтимиевият служебник е сред най-ценните паметници не само за изследователите в областта на Евтимиезнанието, исихазма и плетение словес, но и за всяко историческо проследяване на паметниците от нашето книжовно минало. А съвсем наскоро излязлата монография на Георги Попов върху средновековни български химнографски текстове, посветени на Рождество Христово и Богоявление, ни подтиква да потърсим един от основните извори в тази насока – т. нар. Скопски миней от XIII в.

Известно неудобство представлява фактът, че ръкописите не могат да бъдат търсени по сигнатура (тъй като тя липсва в метаданните към дигиталните копия), а този начин би бил най- удобен за специалистите, защото обикновено именно така те цитират и търсят древните извори. Това донякъде се компенсира от възможността за търсенето им по ключва дума (напр. „евангелие”, „псалтир”, „миней”, „патерик”, „слова”), още повече, че резултатът от подобни търсения включва не само дигитализирани ръкописи, а и дигитализирани старопечатни книги от същия вид. Изберем ли „Всички библ. документи” от падащото меню под полето за търсене (а не просто „Дигитални обекти”), в списъка с резултати ще открием и цялото разнообразие от литература по темата, съхранявана във фондовете на библиотеките, включени в НАБИС консорциума. При такова търсене можем не само да сортираме получените резултати, но и да пресеем онова, което ни интересува най-много, чрез опциите отляво на екрана (по тема, по автор, по колекция или език). Леко объркване се получава и при подредбата на резултатите от търсенето според хронологията на ръкописите, тъй като римските цифри се разчитат машинно като букви, но такава е ситуацията и при другите дигитални библиотеки, използващи римски цифри в метаданните.

На главната страница: Цветен триод от XIII в.