Преди около три седмици на патриаршеския сайт на БПЦ излезе „Становище“ на Св. Синод относно Събора в Крит. Очаквано „Становището“ се произнася отрицателно за Събора: той не бил „нито Велик, нито Свят, нито всеправославен“ , в неговите документи се съдържали несъответствия с „православното църковно учение, догматичното и канонично предание на Църквата“. Има обаче и някои озадачаващи неща, на които ще обърна внимание в началото.
Изключително учудващо е на първо място, че документ на Св. Синод по такъв важен повод – отказ на Църквата ни да се присъедини към всеправославни съборни решения – се публикува (поне до съвсем скоро, до 11 декември) без имената на членовете на Синода, които както ни се казва, на заседание „в пълен състав“ на 15 ноември, т. г. би трябвало да са го подписали. Питам, следователно, след като подписите така и не сме видели – този документ приет ли е наистина от всички митрополити на БПЦ и ако да, къде са наистина имената им („во главе“ с това на патриарха) под него? Защо ги няма и как може да ги няма на официалния патриаршески сайт?
Да, подразбрахме, че първоначално това „Становище“ всъщност е било изпратено на Еладската (Гръцката) църква, с цел да убеди нейната йерархия също да откаже да приеме окончателно документите на Събора (които подписа в Крит), но това не се е случило. У мен възниква следователно подозрение, че това „Становище“ отново е качено на сайта на Патриаршията по нечия „редакторска“ инициатива и преди да е било официално подписано, за да постави пред свършен факт неколцина митрополити, за които се говори, че не горят от желание да го подпишат. Ето го, сиреч, документът, той вече е публикуван (официализиран) и значи място за повече обсъждания и евентуални несъгласия вече няма.
Докато, следователно, не видим под публикацията на сайта имената на (всички) членове на Св. Синод, заявяващи, че „проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито всеправославен“, съмненията за манипулация няма да могат да се разсеят.
Бих преминал сега направо към критичните си бележки към „Становището“ по същество, но понеже зилотските среди у нас добиха навик да наричат всеки, който си позволи да не се изкаже заклеймително за Критския събор, „икуменист“, „католик“ и „либерален фундаменталист“ ще заявя преди това, че никога не съм бил привърженик на „теорията за клоновете“ (която от поне 40 години никой никъде не споделя), не изповядвам „Символа на вярата“ с Filioque, отричам папата да има potestas iurisdictionis (законодателна власт) над цялата Църква, както и всички други католически догмати, за които „консервативните православни“ биха могли да се сетят, за да ми ги вменят. По-нататък: дълбоко им се извинявам, че бивам понякога канен в медиите по богословски и църковни въпроси (защото, както разбирам, това също е признак за „либерален фундаментализъм“) и най-вече – че бидейки „мирянин“ въобще си позволявам да критикувам определени изявления на „свещеноначалието“ – друг важен елемент на „либералната всеерес“.
И сега вече по същество.
Всъщност „Становището“ на Св. Синод на БПЦ за Събора в Крит е концентрирано отново изключително върху един от всичките шест документа, приети там, а именно върху този „За отношението на Православната църква към останалия християнски свят“ – същия, помним, който бе повод и за отказа от участие на църквата ни на Събора.
И тъй, въпреки че прословутият текст в проекта за документа: „Православната църква признава историческото съществуване на други християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея“, бе изменен в окончателната му редакция на: „Православната църква признава историческото наименование на други, ненамиращи се с нея в общение християнски църкви и изповедания“, „Становището“ на БПЦ продължава да е неудовлетворено от него, прибавяйки сега следните съображения.
Първо – „не може да приеме твърдението за възстановяване на единството с другите християни“, защото „Православната църква (винаги – б. м.) е разбирала съединяването или възвръщането в нейното лоно чрез св. Кръщение, св. Миропомазание и Покаяние на всички скитащи се по стихиите на този свят и отпаднали от нея в ерес и разкол в съответствие с каноничните правила на Църквата (подразбира се, която е Православната църква). Хубаво. Само че в т. 4 от съборния документ, който се обсъжда въобще не е изказано „твърдение“ за „възстановяване на единството с другите християни“. Там е засвидетелствано (ако щете – е констатирано), че „Православната църква, непрестанно молеща се за единението на всички, винаги е поддържала диалог с отделените от нея („отделените“ от нея – б. м.), близки и далечни и дори е първенствувала в търсенето на пътища и начини за възстановяването на единството на вярващите в Христос“. Както виждаме в т. 4 нищо не се „твърди“, а просто се припомня. Говори се, по-нататък, за „търсене на пътища и начини“ за възстановяване на единството „с другите християни“ (нима намиращите се извън Православната църква – да, единствената Църква – не са за БПЦ все пак, макар и „други“, но „християни“?). И веднага в т. 5 на съборния документ се пояснява въз основа на какво се търси да се възстанови изгубеното единство с другите християни: „въз основа на вярата и преданието на древната църква на седемте вселенски събора“. Това е естествено, защото тези събори се признават и от католиците и следователно тук се заявява, че възстановяването на единството се търси изключително на тяхната основа, не обаче и на западните събори от по-сетне, които – само – католиците признават за вселенски.
Абсолютно софистично е следващото изречение от „Становището“, че: „утвърждаваното в т. 5 (от съборния документ от Крит) търсене на изгубеното единство на всички християни… е неприемливо и недопустимо, защото Православната църква никога не е губила вътрешното си единство въпреки ересите и разколите, които представляват откъсване от Тялото на Църквата, от което това Тяло не губи своята изначална онтологична цялост“.
Кое, питам, тук е „неприемливо“? Търсенето на изгубеното единство на всички християни? Защо да е неприемливо? Защото не бива да има такова единство? Да се каже това би било абсурдно за всеки християнин. Или пък защото не е вярно, че то е изгубено? Но това е абсолютно неотрицаем факт. Нима католиците и протестантите са в единство с православните? Или може би те не са (дори) християни (защото за изгубеното единство на християните се говори в документа)? Не, според „Становището“ търсенето на изгубеното единство на всички християни било „неприемливо“, защото… „Православната църква никога не е губила вътрешната си единност, въпреки ересите и разколите, които представляват откъсване от Тялото на Църквата“. Но, Боже мой, в документа от Крит става дума не за това, че православните, а за това че другите християни са изгубили единството си с Православната църква, откъснали са се (ако щете) от Тялото на Църква-та. Да, то си остава „цяло“, но не-православните християни не са в него, не са в „цялото“ му. И ето: за търсенето на единството с тях се говори в документа от Крит. Какво „неприемливо“ има в това. Или е неприемливо въобще да търсим единство? Стигаме си – каквито сме си и колкото сме си.
А че поради откъсването от Тялото на Църквата тази последната не губи своята изначална, онтологична цялост, заявява ясно и Критският документ в следващата си шеста точка: „Според онтологичната природа на Църквата, нейното единство – казва се там – не може да бъде нарушено. Православната църква признава историческото наименование на други, ненамиращи се в общение с нея църкви и изповедания, но и вярва (ето тази следваща част от изречението за „църквата“ и „църквите“ никога не се цитира от противниците на Събора), че нейните отношения с тях трябва да се основават на възможно най-бързото и най-обективно изясняване от тяхна страна на целия еклезиологичен въпрос и особено на тяхното учение за тайнствата, благодатта, свещенството и апостолското приемство“.
Какво се казва следователно тук? Първо – че въпреки изгубеното единство с християните, отделили се от (Православната) църква (за която в преамбюла тържествено и изрично се изповядва, че е Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква) тази Православна църква съхранява своето онтологично единство. Тя признава наименованието на отделилите се от нея („църкви“, защото, че се именуват „църкви“ е просто факт), но, второ – вярва че отношенията й с тях могат да се основават (в бъдеще) на изясняването от тяхна страна на специфичните им учения. За никакво безпринципно „съединение“ с тези „други християни“, следователно, в Критския документ не става и дума. Още повече, че в този същия документ – нека това се знае от всеки, който четейки „Становището“ на БПЦ би могъл да остане с противоположното убеждение – ясно е заявено (в т. 18): „Православната църква вярна на своята еклезиология… като участва в организацията на ССЦ, по никакъв начин не приема идеята за „равенство на изповеданията“ и по никакъв начин не може да приеме единството на Църквата като някакъв компромис между изповеданията. И в този смисъл единството, което се търси… не може да бъде плод само на богословски съглашения, но и на единството на вярата, която се пази и живее в тайнствата на Православната църква (курс. мой – К.Я.).“
Какво излиза? Всичко, което в декларираното на Събора в Крит като търсене на „изгубеното единство с останалите християни“, което в „Становището“ на БПЦ се определя като „неприемливо“ чисто и просто го няма в съборния документ. Напротив има го точно това, което Св. Синод на БПЦ изтъква като упрек към документа.
Църквата (която е Православната) никога не е губила единението и вътрешната си онтологична цялост. Но това се казва в т. 6 на съборния документ от Крит.
Под „единението на всички християни“ Църквата разбира съединяването и възвръщането им „в нейното лоно чрез св. Кръщение, св. Миропомазание и Покаяние“. Това се казва в т. 5 и на съборния документ от Крит, където се заявява, че като търси единението, Православната църква очаква най-бързо изясняване от тяхна (на християните, с които не е в общение) страна на учението им за тайнствата, благодатта, свещенството и т. н., защото както пък казва в т. 18 „единството, което се търси не може да бъде плод само на богословски съглашения, но и на единството на вярата, което се пази и живее в тайнствата на Православната църква“.
(Следва)
