Гледна точка

Защо?

7322

Сега разбрах защо не ѝ върви на София.

Изведнъж ми просветна.

Защо например ремонтът на „Графа” се превърна в аутодафе и за управници, и за проектанти, и за изпълнители. Защо градинките на „Кристал”, на „Св. Седмочисленици” и пред Университета от макар и поохлузени, но приятни места се превърнаха в озъбени гледки от далечните предградия, които и пролетта няма да може да спаси?

То не бяха перки на акули, то не бяха крокодилски муцуни. То не бяха разбити чейнета. Че сега на „Гарибалди” чак и гроб се появи – като цялостна, така да се каже, метафора на ремонта.

Сега ще ви кажа защо. Защото с думите шега не бива.

Има пред НДК едно паметниче. Малко така вляво от входа. Прилича на издължена камбана, както обяснява и авторът. Издигнато е през 2008 г. Горе завършва с две стилизирани глави ала Джакомети. Дори не го наричат паметник, а пластичен знак.  Указателната табела гласи:

Пластичният знак е създаден по идея на Националния дворец на културата и е реализиран с подкрепата на:

Министерство на културата

Национален фонд „Култура”

Министерство на отбраната

Министерство на транспорта

Столична община

Българско национално радио

М-тел, Банка ДСК, КНСБ, ГУСВ

Около ствола на камбаната обикалят и се вият стилизирани старинни букви. А отпред, на гърдите ѝ, ясно и недвусмислено, пак със старите букви, е изсечено Г*З Т*ШАК.

Така че – няма какво да се чудим. Всичко си дойде на мястото.

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. е колумнист в „Портал Култура“. Издал е двайсет и четири книги. Сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – преведена в Норвегия през 1997; „Ези-тура“ (1999, 2000, 2014) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011, 2012); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Гризли“ (2015) – награда „Перото“; „Християнски разкази“ (2016); „Мария“ (2016) – награда „Перото“; „Дърводелецът“ (2017); „Лала Боса“ (2019); „Шейсет разказа“ (2023); „Тъгувам за Киото“ (2025). Автор е и на сборниците с есета: „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014); „По закона на писателя”(2015) и др.

Свързани статии

Още от автора