1
1133

Theo noster

В памет на Теодор Пиперков (1958-2013)

theo

Отиде си, Приятелю. Отиде си така, както и там, където истински живя – в аудиторията. Отиде си и остави след себе си празнина, която никога няма да бъде запълнена. Не знаем дали ти отнякъде ще можеш да прочетеш тези редове. Вярваме, че си на по-добро място, където редове като тези, които тук пишем, са ненужни. Те са за нас, които все още се борим за нещо – за успех, за реализация, за доказване на идеи, за доказване, че ни има, за обич, за суета или за отчет.

За нас именно ще кажем, че си отиде един от немногото истински интелектуалци, с които човек можеше да обсъди някоя теза, да изпие чаша вино, да обсъди морала на средата, в която живеем или да потърси подкрепа в труден момент. Той бе един от тези, които истински разбираха правото отвъд видимото, конкретното, прагматичното. Той можеше не само да го разбере, но и да събуди интереса към него у студентите, да ги научи да разбират. Тео бе Учител, който обичаше работата си и научи и другите да обичат. Затова, вероятно, и бе толкова обичан от своите студенти. Учеше ги не само на Римско право, не само на право, но и на морал и живот. Затова остана с тях и до края си – когато ги плюеха или изпращаха мутри срещу тях. Няколко поколения юристи са формирани и от него, при това в първите си стъпки в ученето, през първите месеци в Университета. Те ще го помнят и обичат, а когато се оценява успехът на един преподавател и учен, трябва да се има предвид и обичта, която е спечелил у учениците си, както и успехите на неговите ученици. В това отношение Теодор Пиперков е извънредно трудно достижим.

Отиде си рано, много рано, Приятелю, и остави след себе си и болка, и празнота, и обич. Тази обич ти донесе и най-голямото признание, и най-големия успех, за които човек може само да мечтае. Не ние, твоите приятели, а твоите ученици са те назовали по примера на великия Гай. Те те наричат Theo noster.

1 коментар

  1. Теодор Пиперков беше най-обичаният преподавател! На откриването на първия учебен ден в СУ, когато обявяваха преподавателите и деканът стигнеше до него, цялата зала изпадаше в екстаз. Не само защото гореше в правната наука, не само защото беше невероятен лектор, а защото беше добър човек! Лично аз никога няма да забравя какво каза на последната лекция от курса по римско право. Ще си позволя да го цитирам, защото тези думи промениха виждането ми за правото и ми помогнаха да се изградя като личност и юрист:
    „Скъпи колеги, за мен беше чест да водя курса ви по римско право! Благодаря ви! Пожелавам ви от сърце да станете добри юристи, но преди всичко бъдете добри хора! Защото, винаги помнете какво са казали древните римляни – „Мъдрост и знание без добродетел, не мъдрост и знание, а лукавство показват!“

    Благодаря ти, Учителю! Почивай в мир! Ти завинаги оставаш в сърцата ни!