Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Безпощадният разказвач

Хавиер Мариас, признат майстор на бавната психологическа проза, се връща в „Берта Исла“ към темите, които следва непрестанно – за тайната и живота в лъжа, предателството и измамата, крехкостта на чувствата. В началото романът сякаш влиза в жанра на шпионския трилър, но много бързо го напуска. Читателите не научават нищо за операциите на Томас, липсва ореолът на Агент 007, в края на романа той, макар и все още млад, е самотник, изхвърлен от системата, прави опити да разбере кой и как е предначертал живота му. [...]

Думите като дози арсен

В „Езикът на Третия райх“ разказът за постепенното навлизане в ада на нацизма е споен с наблюдения върху езика като обект на изследване. В часовете на безнадеждност авторът се придържа към целта си: „наблюдавай, изучавай, запомняй какво се случва – утре всичко ще изглежда по-различно“. Съкращението LTI се появява отначало като пародираща игра, после като знак на съпротива – Lingua Tertii Imperii, Езикът на Третия райх. Макар и закъсняла, книгата се появява в контекста на нов пропаганден език – този път в Русия. [...]

За словесните и истинските бомби. Разговор с Алла Георгиева

Информационната война днес формира мисленето на руснаците за Украйна. Те са убедени, че войната е една операция, коригираща „лошите украинци“, които са наречени „нацисти“. Няма никакво основание да се наричат така хората, които се бореха да махнат корумпираното управление, за своята свобода, демокрация – нещо непознато на руснаците, които от години живеят в диктатурата на Путин. Те не знаят какво означава да имаш свободен печат, право на собствено мнение, да рисуваш карикатури на политици. [...]

В салона на природата. Разговор с Милко Божков

Не зная кой връх на триъгълника докоснах, но мен ме докосна идеята на Борис Христов. Това стана преди три години. При него кое е било първо, не съм го разпитвал – дали словото е било първо. По-вероятно е според мен да е обратното – като е намерил камъните, някои от тях да са му проговорили и той да е написал тези слова. В потвърждение на моята теза е и това, че той направи една книга със същите тези фотографии на камъни и с текстове на големи мислители. След това според мен са дошли неговите думи към камъните. [...]