Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Театър в апартамент

Различното преживяване започна още с лутането в тъмното между пресечките на ул. „Веслец“ – нищо общо с познатия маршрут до някой столичен театър. Влязох в двор, изкачих се по стръмни стълби до жилището под покрива, където в две стаи се играеше представлението „Лека нощ, мамо“ с режисьор Възкресия Вихърова. Не крия, изпитвах притеснение – от близостта и светлината. В креслото в дневната седеше Антоанета Петрова – в ролята на Телма, майката, и плетеше. Малкото зрители бяха насядали до нея на канапето... [...]

РЦСИ „Топлоцентрала“: две години по-късно

За първите две години от своето съществуване Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ промени осезаемо културната карта на София. Вече забравихме колко отдавна се появи идеята за преустройство на изоставената топлоцентрала на НДК в Южния парк, построена през 1981 г. Сътрудничеството между група артисти от независимата сцена и Столичната община започна в 2014 г. Разговор с директора на „Топлоцентрала“ Веселин Димов и ръководителя на отдел „Визуални изкуства“ Владия Михайлова. [...]

Анселм Кифер и времето

„Анселм – шепотът на времето“ (2023) е филм на Вим Вендерс за приятеля му Анселм Кифер. Камерата следва художника в парижкото му ателие и в имението в Баржак, Южна Франция, където той създава свой свят от монументални бетонни скулптури, тунели под земята, огради, пътища, слънчогледи. Свят, в който сътворението и разрушението са едно цяло. В началните кадри виждаме Кифер да се придвижва на колело през едно от огромните халета в ателието си. Филмовият му портрет е лаконичен, почти без думи от художника. [...]

От София до Токио и Осло. Разговор с Катя Петрова

С „История за чайка и банда котараци“ участвахме през 2011 г. в международния фестивал „Златният делфин“ във Варна, където получихме всички възможни награди. Години по-късно, Тамико Онаги (тогава председател на УНИМА-Япония), която беше в журито на фестивала, ме покани за българо-японски проект. Идеята беше проектът да се осъществи в Токио, да участват японски и български актьори и всеки да играе на своя език (със субтитри). Театър „ПУК“ бяха осигурили финансиране и така започна подготовката. [...]