Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Отвъд „крайния продукт“. Разговор с Матиас Коденберг

През 60-те години, когато Кристо и Жан-Клод са започнали да правят своите впечатляващи интервенции в градското пространство и ландшафта, хората са ги смятали за луди. В онези ранни години това е бил най-големият проблем – Кристо и Жан-Клод изобщо не са били взимани насериозно. В по-късните години отношението се преобръща. Местните започват да се страхуват от твърде многото туристи, които нарушават всекидневието им. Но точно такава беше целта на Кристо и Жан-Клод: да срещнат с изкуството хората... [...]

Нови проповеди от папа Бенедикт XVI

„Господ държи ръката ни“ – под това заглавие на немски език излезе първата част от двутомник с непубликувани досега проповеди на папа Бенедикт XVI (1927–2022). Той ги произнася на италиански в съвсем тесен кръг по време на своя понтификат и след слизането си от Светия престол. Не съществуват ръкописи на тези частни проповеди, за разлика от другите, които са произнасяни публично от Бенедикт XVI по време на неговия понтификат и за тях той винаги е подготвял пълен текст, който е бил публикуван. [...]

Франк Гери: архитектура и чувства

Гери е убеден, че идеите му произхождат по-скоро от живописта, отколкото от скулптурата. Процесът на проектиране при него започва без ясна представа, както при художниците. Признава, че експериментира, както го е правел и в детството си, опознавайки формите. Стреми се да запази схематичността: „Всичко, което е твърде завършено, е статично според мен. Не е живо. Не е отворено за интерпретации“. Навсякъде по света неговите многобройни сгради са разпознаваеми, превърнали са се в произведения на изкуството сами по себе си. [...]

Между архива и настоящето. Разговор с Владия Михайлова

Високите гласове са гласовете, които се осмеляват. Гласове, които не се страхуват да заемат позиция, да я удържат, да пробият отвъд всекидневния шум и автоматизмите. Не търся йерархия, а дълбочина – за да повдигнеш гласа си, трябва да поемеш дъх от по-дълбоко, да активираш тялото си, да присъстваш. Тези гласове не са доминиращите – не са гласовете от мегафона. По-скоро ги свързвам с песента на китовете в океана – гласове, които звучат от дълбините, но носят послание за общност. [...]