Култура / Автори

Петер Цанев

Петер Цанев (р. 1967) завършва графика в Националната художествена академия в София. Защитава докторска степен по история на изкуството през 2003 г. и докторска степен по психология на изкуството през 2009 г. От 2011 г. е професор по психология на изкуството в Националната художествена академия. Автор е на книгите „Психология на изкуството“ (2008), „Психологически подходи в изкуствознанието“ (2009), „Образ и съзнание в арт-терапията“ (2017) в съавторство с проф. Владимир Никитин, „Неразказаната българска абстракция“ (2014) заедно с проф. Станислав Памукчиев.

Петко Славейков

Петко Славейков (1827–1895) е поет, фолклорист, публицист и политик, един от дейците на Българското възраждане. Учи във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Учителства във Видин, Враца, Плевен, Берковица, Елена. През 1852 г. отпечатва първите си книги – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Заминава за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията заедно с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов. В Цариград издава вестниците „Гайда“ (1863–1867) и „Македония“ (1866–1872), списанията „Ружица“ (1871), „Пчелица“ (1871), „Читалище“ (1872–1873). Взема участие в борбите за българска екзархия. През 1873 г. пише поемата „Изворът на Белоногата“. След Освобождението се бори за демократична конституция като депутат в Учредителното събрание. Става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението, два пъти е бил министър на вътрешните работи в правителствата на Петко Каравелов.

Петър Бойков

Петър Крумов

Петър Крумов е български писател и кинорежисьор. Роден е в София през 1988 г.  Романът му „Катафалка, два носорога“ печели наградата „Перото“ (2017) за най-добър дебют.

Петър Пламенов

Петър Пламенов е роден и живее в София. Доктор по философия и естетика, магистър по литературознание и култура. Завършва НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ". Изявява се като учен, критик, писател и поет. Автор на изследвания в областта на философията, естетиката и литературознанието: "Тялото-текст" (2009), "Сладостите на гнева" (2008), "Нищетата на пародията" (2008), "Екстаз от текста" (2006) и др. Публикува художествени произведения и лирика в множество български и международни сборници, сред които: "Различна тишина" (2012), "Градът" (2012), "Тишина в зелено" (2009), "Огледала" (2005), "На края на деня" (2005), "Пътят" (2004), "Птицата" (2003), "Алманах 2003", "Розата" (2003), "Цветето" (2002), "Дъждовни семена" (2001). Създава първите по своя характер хайку-драми и хайку-пърформанси: "Изобретяване на надеждата" (2011), "Пътят" (2005), "Пияни вишни" (2003), "Дървото на горещите желания" (2002). Носител на редица български и международни награди: Отличие за хайку в Япония – Статуетка "Сребърен бик" (2003), "Сенки и светлини" (2003), "Мелнишки вечери" (2009), "Смехът в хайку" (2011), МХК Благоевград (2011) и др.

Петя Александрова

Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.

Пиер Манан

Пиер Манан (род. 1949 г.) е френски политически философ, ученик на Реймон Арон. Дълги години е преподавател във Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж. Неговите изследвания са посветени на „политическите форми“ – племе, империя, нация, както и на интелектуалната и религиозна история на Запада. Сред по-известните му книги са: „Раждането на модерната политика“ (1977), „Интелектуалната история на либерализма“ (1997), „Ситуацията на Франция“, „Естественият закон и правата на човека“ (2018). На български език е преведена книгата му „Смисълът на нациите. Раждането на демокрацията в Европа“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2009).

Пиер Манан, Ален Финкелкрот