Култура / Автори

Пиер Манан, Паскал Брюкнер

Пиер Манан (род. 1949 г.) е френски политически философ, ученик на Реймон Арон. Дълги години е преподавател във Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж. Неговите изследвания са посветени на „политическите форми“ – племе, империя, нация, както и на интелектуалната и религиозна история на Запада. Сред по-известните му книги са: „Раждането на модерната политика“ (1977), „Интелектуалната история на либерализма“ (1997), „Ситуацията на Франция“, „Естественият закон и правата на човека“ (2018). На български език е преведена книгата му „Смисълът на нациите. Раждането на демокрацията в Европа“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2009).

Паскал Брюкнер (род. 1948 г.) е френски писател и есеист. Завършва философия и на младини е част от движението на „новите философи“. На български език са преведени романите му „Горчива луна“ и „Крадци на красота“, както и есеистичните му книги: „Изкушението на невинността“, „Меланхолията на демокрацията“, „Вечната еуфория“.

Пиер Тиесе

Пиер Тиесе е френски публицист, водеща фигура в движението за политическа екология. Журналист в списание „La Décroissance“, което изследва критично съвременното консуматорско общество и неограничения икономически растеж. Съосновател на независимото издателство „Le Pas de côté“, чийто фокус е социалната критика. В работата си анализира начините, по които индустриалната система и технологичният възход трансформират човешкото битие. Автор и съставител на редица трудове, сред които „Aux origines de la décroissance“ и антологии с текстове на значими критици на прогреса.

Пиер-Андре Тагиеф

Пиер-Андре Тагиеф (род. 1946 г.) е френски политически философ и историк на идеите. Той е изследовател на националпопулизмите, расизма и антисемитизма със световна известност, автор е на термина „ислямо-левичарство“. Сред по-известните му книги са: „Силата на предразсъдъка: върху расизма и неговите двойници“ (1990), „Протоколите на Сионските мъдреци“ (1992), „Заплашената република“ (1996), „Цветът и кръвта“ (2002), „Юдеофобията на модерните“ (2008), „Деколониалната измама. Въображаемата наука и псевдо-антирасизмът“ (2020).

Питър Померанцев

Питър Померанцев (род. 1977 г.) е старши сътрудник в Института по международни отношения на Лондонското училище по икономика. Пише за „Лондон Ревю ъф Букс“, „Атлантик“, „Файненшъл Таймс“. Автор на книгите „Нищо не е истина и всичко е възможно“ и „Това не е пропаганда“.

Пламен Антов

Пламен Антов е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на множество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм XXI–XIX в. Към философията на българската литература“ (2016), „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми. Станев и Хайдегер“ (2019). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм, Антов е автор също на книгите „Граници на забавяне“ (2013, белетристика) и „Поетът е хтонично същество“ (2015, поезия, фрагменти, фотографии).

Пламен В. Петров

Пламен В. Петров е докторант в катедрата „Нова и съвременна история“ при СУ „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. е уредник в СГХГ, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списанията L‘Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов е поет, драматург, историк на литературата. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на книги с поезия, на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век“, на „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“, на множество статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Доцент в Нов български университет и директор на научната програма „Литературата на НРБ“, реализирана от департамент „Нова българистика“. Редактор в „Литературен вестник“.

Пол Валери

Пол Валери (1871–1945) е изтъкнат френски поет, есеист и мислител. Близък е до поетичния кръг на Стефан Маларме. През 1925 г. е избран за член на Френската академия. От 1892 г. пише своите „Тетрадки“, които изпълва с размишленията си. На български език е публикуван сборникът с поезия „Младата парка“ (2020), както и есеистика: „Човекът и раковината“ (1987), „Поглед към съвременния свят“ (1997) и „Реч за естетиката и други есета“ (2011).