Пол Гого

Пол Гого

Пол Гого е френски журналист и военен кореспондент. Той отразява събитията в Източна Европа повече от десетилетие – между 2014 г. и 2024 г. работи най-напред в Украйна (включително в Донбас), а след това и в Москва за авторитетни френскоезични медии като Libération, Ouest-France, Le Monde и BFMTV. Автор е на книгите „Специална операция“ (2024) и „Параноична Москва“ (2026), в които описва Русия на Путин, пропита от пропаганда, доноси, конспиративни теории и страх.

Пол Кенеди

Пол Кенеди

Пол Кенеди (род. 1945 г.) е британски историк, известен с книгите си, посветени на глобални стратегически въпроси. От 1983 г. преподава в Университета в Йейл, а в периода 2007–2008 г. е професор в Лондонското училище по икономика. Получава световна известност с книгата си „Възход и падение на Великите сили: икономически промени и военни конфликти XV–ХХ в.“ (бълг. превод – ВИ „Св. Георги Победоносец“, 1997, 2003, 2011). На български език са преведени и книгите му „Стратегия и дипломация 1870–1945 г.“ (ВИ „Св. Георги Победоносец“, 1995) и „В подготовка за двадесет и първи век“ („Обсидиан“, 1995).

Пол Остър

Пол Остър

Пол Остър е романист, поет, преводач, режисьор. Дълбоко свързан с Бруклин, където създава голяма част от творчеството си. Книгите му, обсебени от темите за самотата, съмнението и сътворението, разкриват противоречията на непрекъснато променящото се американско общество. Роден през 1947 г. в Ню Джърси, в началото на 70-те години той живее във Франция и превежда на английски език любимите си френски автори – Стефан Маларме, Жан-Пол Сартр, Жорж Сименон и др. На 32-годишна възраст пише своята автобиография, с която става известен. Първият му роман – „Стъклен град“, е отхвърлен в началото от 17 американски издателства. Днес неговата „Нюйоркска трилогия“ е известна по целия свят, превеждана е и на български език. Наред с нея най-известните му произведения са „Лунен дворец“ (изд. „Колибри“), „Музика на случайността“ (изд. „Колибри“), „Левиатан" (изд. „Колибри“), „Книга на илюзиите“ (изд. „Златорогъ“), „Бруклински безумства“ (изд. „Колибри“), „4321“ (изд. „Колибри“) и др.

Пол Рикьор

Пол Рикьор

Пол Рикьор (1913–2005) е френски философ и християнски мислител. Последовател на Хусерл и Карл Ясперс, той разгръща свой оригинален прочит на феноменологическата традиция и философската херменевтика, които съвместява с анализите на Библията („Прочити 3“, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). Бил е професор в Сорбоната и в Университета в Нантер, а в периода 1970–1985 г. е професор по философия в Университета в Чикаго. Бъдещият френски президент Еманюел Макрон е негов асистент между 1999–2001 г. На български език са преведени книгите му „История и истина“, „Конфликтът на интерпретациите“, „Живата метафора“, „От текста към действието“, „Самият себе си като някой друг“, „Прочити“, „Паметта, историята, забравата“, „Пътят на разпознаването“.

Пол Тибо

Пол Тибо

Пол Тибо (род. 1933 г.) е френски философ и католически мислител. През 60-те години е един от инициаторите на протестна група от френски интелектуалци срещу войната в Алжир. Бил е дългогодишен директор на персоналисткото сп. „Еспри“ (1977–1989). Автор на книгите „Религията още ли е опиум за народа?“, „Светски модел и християнство“ и др.

Правда Спасова

Правда Спасова

Проф. дфн Правда Спасова е преподавател в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини” в Националната художествена академия. Завършила е философия в Софийския университет, с докторат по естетика във Варшавския университет. Автор на книгите: „Изчезналата любов" (2001), „Кратък пътеводител из европейската философия за художници" (2007), „Американската аналитична естетика – въпроси около неконвенционалните произведения на изкуството" (2007) и др.

Рада Езекиева

Рада Езекиева

Рада Езекиева работи в областта на културния мениджмънт и социалните инициативи. Тя е програмен мениджър на Студио за документален театър VOX POPULI. Участва в организацията на различни артистични събития и фестивали. Пише критически текстове за театър и кино.

Радой Ралин

Радой Ралин

Радой Ралин (Димитър Стоянов) е български поет, сатирик и преводач. Една от емблематичните фигури на инакомислието по време на комунистическия режим, автор на унищожената книга „Люти чушки“ (с илюстрации на Борис Димовски, 1968 г.). Роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Дядо му по бащина линия е брат на Таньо войвода. Завършва гимназия в родния си град и учи право в Софийския университет. През 1942 г. е арестуван. Поради несъгласия с „революционните действия“ след 9 септември 1944 г. заминава като доброволец на фронта. Бил е редактор в „Литературен фронт“, един от създател на сатиричния театър „Стършел“ и на сатиричната рубрика „Фокус“ през 60-те години. Автор на множество книги, сред които: „Люти чушки“ „Личен контакт“, „Есенни къпини“, „Последен понеделник“, „Недочакани възкресения“, „Кадровикът Теофраст“, „Апострофи“ и др. Умира в София на 21 юли 2004 г.