Култура / Брой 3 (2966), Март 2020 / Интервю

Ивайло Знеполски за антиинтелектуалната ситуация

Ивайло Знеполски за антиинтелектуалната ситуация
24.03
2020

За интелектуалците прекрачването на границата 10 ноември 1989 г. е изключително важен момент на преход към нещо ново, но същевременно и на ерозия на установената до този момент характеристика и място в обществото. В българската история интелектуалците, изглежда, никога не са могли да намерят точното си място, тъй като на къси периоди от време наблюдаваме радикално преформулиране на функциите им. Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в „Ученият и политикът“: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности. [...]

От Екип на „Култура“ 0 коментара Прочети повече...

Един ироник на отчаянието. Разговор с Георги Господинов

24.03
2020

Осмелявал съм се да кажа (и съм получавал заслужен отпор), че част от българското неслучване днес е последствие от конкретни неслучили се и премълчавани неща от близкото минало. Някъде Борхес казваше, че само онова, което съм изгубил, ми принадлежи. Неслучилото се и изгубеното – всичко това е част от българската тъга, част от нещата, които продължават да ме интересуват и да пиша за тях. Да, мисля, че са част от идентичността ни, че ни определят до голяма степен, и затова трябва да се говори по тях. [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Син на книгите си. Разговор с Ерик-Еманюел Шмит

22.03
2020

Ще ми се да можех да заразявам със своята вяра, но това е невъзможно, защото не бих могъл да дам доказателство, а само да свидетелствам. Не знам дали съм най-подходящият човек за това, защото съм атеист по рождение, по образование, по свое собствено желание, ако щете. Докторатът ми по философия е върху Дидро, а той е сред великите атеисти. Така че не съм аз най-подходящият за подобно откровение. Това откровение обаче беше революционно за мен. След него започнах начисто. [...]

От Анелия Янева 0 коментара Прочети повече...

Александър Секулов за „Одисей“ – една година по-късно

22.03
2020

Човек има само един път за извървяване – времето на своя живот. На подарения му без причина, без основание, без заслуги, напълно случайно и хаотично собствен живот. И в този къс време, из който му е отредено да скита, той може – ако иска, ако се труди, ако вярва, ако учи, ако не се отказва – да разбере – и приеме! – смисъла на няколко думи, не повече от четири – раждане, любов, смърт и Бог. Нека са пет – и памет. Сред думите за научаване никога не е личното местоимение „Аз“. [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...

Чувство за летене. Разговор с Марин Янев

21.03
2020

Детското съзнание е като една попивателна, толкова любопитство има там. Аз съм бил ококорен през цялото време и съм влизал в тази магия като в друг по-красив и одухотворен свят. Първото ми участие на сцена беше на четири години, трябваше да чета една телеграма, а аз не можех още да чета, затова трябваше да я науча наизуст. Сега от дистанцията на времето вече съм сигурен, че в театъра има някакъв вирус, като този китайския – неизлечим, поне засега. И ако влезе в теб, няма лечение, няма излизане. [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...

На ръба на езика. Разговор с Тадеуш Домбровски

19.03
2020

Съвременният човек има раздробена идентичност. Имам предвид нещо повече от способността да играеш различни социални роли. Раздробяването на идентичността е вид шизофрения, в която един човек може да бъде едновременно вярващ и атеист, примерен съпруг и любовник на съседката. Всъщност всяко угризение на съвестта произтича именно от срещата между вътрешните хора в нас. И може би днешната поезия и изобщо изкуството са затова – тези, които населяват нашия вътрешен мир, да се сблъскат помежду си. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...