Просто Юлия!
Мисълта ми се насочва към нея, разпада се в чувства, те се смесват, не се поддават на „строяване“, такава бе самата тя – извън канона, неподлежаща на никакво логично описание. Просто Юлия! С обич я наричахме „извънземна“, „от друга човешка раса“, а същевременно тя бе така простичко устроена – космически естествено и съвсем по човешки. И с това бе различна. Сбор от безкрайности. Не се вземаше насериозно. С шега наричаше себе си „по детски безотговорна“ – и в изкуството, и в живота. [...]