През 2016 г. се навършват петстотин години от смъртта на Йеронимус Бош (Босх). По този повод музеят в родния му град организира най-голямата до момента изложба на негови картини.

Критиците нарекоха Jheronimus Bosh: Visions of Genius най-важното културно събитие на годината (изложбата в Хертогенбос (s-Hertogenbosch) продължи до 8 май 2016 г., вече може да бъде видяна в музея „Прадо“ в Мадрид). Първата причината за това е, че никога досега толкова платна на художника не са събирани на едно място – факт, който става възможен благодарение на сътрудничеството с някои от най-добрите музеи в света: Прадо предоставя триптиха „Кола със сено“, Лувърът – „Корабът на глупците“, Палацо Гримани във Венеция – „Видения за задгробния свят“, а Националната галерия на Вашингтон – „Смъртта и скъперникът“. Подготовката на изложбата отнема седем години, но в резултат зрителят може да види с очите си двадесет от двадесет и петте платна и деветнадесет от двадесет и петте оцелели скици на Бош. Втората причина е свързана с емоционалното и естетическо въздействие, което събраните на едно място картини на Бош имат върху нас. Заслуга за това има не само авторът, но и екип от експерти от Bosch Research and Conservation Project, които в продължение на шест години реставрират музейните експонати, включени в изложбата. В резултат творбите му не само са изследвани с най-модерната възможна технология, а са възстановени в оригиналния им вид и колорит. На трето място, самият Хертогенбос е превърнат в изложбена зала – копие на „Градината на земните наслаждения“ е разположено на брега на река Домел, която преминава през града. Част от фигурите на картината липсват – те са се скрили из улиците и посетителите се натъкват на тях, докато се разхождат. Планът на централната част не се е променил от 1500-а година насам и любителите на изкуството буквално вървят по стъпките на Йеронимус Бош: могат да видят къщата му – De Kleine Winst, която е разположена на един от ъглите на градския пазар, да посетят In den Salvatoer, където художникът е живял, след като се оженил, и да присъстват на литургия в катедралата „Св. Йоан“, част от чиито икони и витражи е изработил собственоръчно[1], в която се е молил и в чийто двор най-вероятно е погребан. Интересът към събитието е толкова голям, че за първи път в историята си Noordbrabants Museum работи седем дни в седмицата от 9 до 19 часа, а последните няколко седмици е отворен и нощем.

Точните дати на раждането и смъртта на Бош не са известни, но се смята, че е роден около 1450 г., а умира в началото на август 1516 г. Сигурна е само датата на неговото погребение – 9 август. Произхожда от семейство на творци – неговите баща, братя, чичовци и братовчеди са художници, но той е бил геният на фамилията. Бързо става член на социалния и културен елит в родния си град – гилдията на занаятчиите, настоятелството на града и изключително влиятелното сдружение „Братство на Св. Богородица“, което подпомага бедните и възпитава в религиозните ценности, се радват на неговите приноси. По времето, когато Бош е живял в Хертогенбос, това е вторият по големина град след Утрехт в Северна Нидерландия. Кметската управа, настоятелството на катедралата „Св. Йоан“ и богати граждани възлагат поръчки на художника. След 1500 г. той става известен и извън областта и събужда интереса на благородници от ранга на Филип Бургундски и монарсите на Насау, които често купуват негови картини. Популярността му нараства изключително много след смъртта му, особено в Южна Нидерландия, Венеция и Испания, като през следващите векове стилът му често е имитиран, а картините – копирани и дори фалшифицирани.

От платната му можем да заключим, че освен брилянтен художник Бош е бил ерудит и хуманист – той е добре образован, има широки интереси, познава литературата и изобразителното изкуство на своето време и умело използва артистични прийоми, за да отправи религиозни послания и да осмее нравите на съвременниците си. Той е признат за най-важния художник от периода между късното Средновековие и Ренесанса. Основното му послание е, че човек е отговорен за своето спасение и автор на съдбата си, така че по дух творчеството му е по-скоро ренесансово. Картините му са комбинация от реалност и фантазия, гротеска и фарс. Съдържанието им отразява неговите разбирания за добро и зло, а образите и изразните средства поразяват със своето изящество и загадъчност. Новаторството е негова характерна черта – трябва да се има предвид, че темите му не присъстват в изобразителното изкуство и са откриваеми единствено в определени литературни източници от онова време. Той е първият западноевропейски художник, който напуска религиозния канон и създава свой собствен фантастичен свят. Първият, който е едновременно в съзвучие с религиозните канони и философските търсения на епохата, в която живее.

„Йеронимус Бош: видения на един гений“

Кураторите на изложбата са избрали да организират творчеството на Бош не хронологично, а тематично. В резултат първата среща на зрителя е със зашеметяващия триптих „Кола сено“, след което той се запознава със историческия, културен и социален контекст на художника, връща се към най-ранните му творби, за да се натъкне на контрастиращите с тях и много по-внушителни произведения – „Градината на земните наслаждения“, „Страшният съд“ и „Видения за задгробния свят“.

Шестте теми на изложбата са озаглавени по следния начин: „Пътешествие през живота“, „Бош и родният му град“, „Животът на Христос“, „Графики и скици“, „Животът на светците“ и „Краят на дните“.

Пътешествие през живота

В този раздел са показани творби, въплъщаващи идеята, че животът на човек е като поклонническо пътешествие, изпълнено с изкушения и опасности. По-ранните изследователи (Маразов, 1971) застъпват тезата, че Бош приема човека за пасивна жертва на собствената си природа. Съвременната трактовка (Fisher, 2016; Ilsink & Koldeweij, 2016) e, че той акцентира върху свободната воля и нуждата всекидневно да правим избор между доброто и злото, между Бог и Сатаната. Затова и на темата за пилигримството е отредена важната първа секция от изложбата. Централна роля в това отношение имат триптихът „Кола сено“ и „Странникът“ (част от изгубен диптих или триптих).

Трябва да отбележим, че „Кола сено“ напуска Испания за първи път от 450 години. Триптихът е рисуван по време на зрелия период на художника и е първото от значимите му произведения. Неговата композиция и послание наподобяват „Градината на земните наслаждения“ – левият панел изобразява Рая, средният –  земята и живота на човека, а десният – Ада. В средата на централния панел е изобразена процесия, която следва каруца със сено. Символиката на сеното е свързана със златото и богатството, а посоката на процесията е от ляво на дясно, тоест от Рая към Ада. Тя се предвожда от демони, а веднага след каруцата можем да видим крал, кардинал и папа, следвани от представители на всички социални прослойки. Обединяващото между тях е, че са отдадени на алчност и суета. В своето тълкуване на триптиха проф. Иван Маразов коментира, че средната част на панела е изпълнена с многобройни фигури и действия, изразяващи яростната отдаденост на човечеството към скъпоценностите (Маразов, 1971). Композицията и цветовият контраст внушават усещането за хаотична динамика и напрежението на стремежа към богатство.

Както при всички триптихи на Бош, техните външни панели са важна част от смисловото и художествено послание на произведението, а по-бледите им тонове контрастират с ярките цветове на вътрешните панели и допринасят за допълнителния театрален ефект. Когато затворим двата триптиха, се озоваваме пред дрипав скитник, който символизира вътрешната борба на човечеството с греховните изкушения. Външните панели на „Кола сено“ са известни като „Пътят на живота“ и наподобяват „Странникът“ (или „Блудният син“).

„Странникът“ представлява особен интерес не само заради художествената си стойност, но и заради факта, че за разлика от повечето други произведения на Бош  композицията е организирана вертикално. Смисълът на картината става ясен, ако тя бъде разделена на три части. Най-лявата страна показва греха и грешниците, отдадени на сладострастието, лакомията, пиянството и завистта. Те са изобразени чрез кръчмата, на чиято врата е застанала прегръщаща се двойка. Уриниращият зад ъгъла човек, счупените прозорци и лъжицата на покрива сочат, че Бош осъжда този начин на живот. В централната част е изобразен мъж, който странства по пътищата на живота. Той се дистанцира от греха, но видът му е окаян, а лицето тъжно. Персонажът на Блудния син символизира риска да се поддадем на изкушенията, но и стремежа да се посветим на духовните ценности, които са представени в дясната част на панела чрез единението със спокойната природа и животните. Бикът символизира Христос, който се жертва, за да изкупи греховете на човечеството (Laer, 2013).

В Хертогенбос

Около 1500 г. родният град на Бош преживява икономически и религиозен разцвет. В средните векове той е бил известен със своя пазар, който и до днес всяка събота събира производители на храни, търговци на цветя и занаятчии. В този период известният архитект, скулптор и гравьор Аларт Дюхамел строи в центъра на града късноготическата катедрала „Свети Йоан“, а изкуствата преживяват подем – акцентът е върху религиозната живопис, изработката на скулптури, сребърни бижута, печата и илюстрацията на книги. Преди появата на Бош градът не е известен със собствена школа и традиции в изобразителното изкуство и това позволява на художника да развие собствен стил, който се различава от този на неговите предшественици.

Тази секция от изложбата запознава зрителя с произведения на изкуството, създадени във времето, когато Бош е живял[2]. Колекцията включва богато илюстрирани молитвеници с високо качество на изработката, най-интересният от които е „Часослов“, създадена от Питер Даниелсон ван Дордрехт през 1457 г., и сребърни копия на скулптурите при входа на катедралата, изработени от известния Аерт ван Трихт между 1492 и 1501 г. Тук можем да се насладим на няколко картини на Бош, измежду които най-важните са „Извличане на камъка на глупостта“, изящната „Йоан Евангелист на о. Патмос“, „Свети Йоан Кръстител“ и Ecce Homo. Тези произведения са рисувани през различни периоди. Ранната – „Извличане на камъка на глупостта“, е една от първите сатири на неговите съвременници, мнозинството от които Бош счита за необразовани, наивни и лесно поддаващи се на алчност и измама. Не случайно лекарят и свещеникът са обединени в тандем, но не в интерес на пациента, а в своя угода. Символ на дяволската им природа са техните атрибути – каните с вино и фунията-шапка върху главата на лечителя. Те, както и Библията върху главата на жената, подсказват техните мотиви – принизяването на Божието слово до обект на присмех.

Другите картини в тази секция са рисувани през зрелия период на Бош, имат изцяло религиозни сюжети и изразяват преклонение към саможертвата на Христос и светците.

Животът на Христос

Тази секция съдържа поредица от панели с класически религиозни сцени, които Бош  изобразява с характерния за него драматизъм. Измежду тях са някои от ранните творби на художника – „Носене на Кръста“ (1490-1510) и „Поклонението на влъхвите“ (1470-1480). Те се отличават с особено изящество на рисунъка и брилянтност на изпълнението. Тук е изложена и „Градината на земните наслаждения“, внушителна като размери и значение. Поради изключителната ценност на този триптих от закупуването му през XVI век до наши дни той никога не е напускал Испания. Така е и сега – в изложбата обаче са включени средновековни реставрирани копия на левия и централен панел. Тази картина има статут на най-влиятелното произведение на средновековната нидерландска живопис и при нея ясно можем да усетим безграничното въображение на зрелия Бош.

Макар съвременното тълкуване на това произведение да предизвиква повече въпроси отколкото отговори, преобладаващата интерпретация е, че „Градината“ илюстрира идеята как изкушението и грехът водят към Ада (Will, Chriss, 2012). Първият панел изобразява Райската градина. Централната сцена показва Бог, който представя Ева на Адам, а той наблюдава едновременно Него и нея с почуда и изненада. Малко по-нагоре и вляво група животни, измежду които красив бял еднорог, пият вода от бистро езеро. Ранното християнство асоциира еднорога с Дева Мария и непорочното зачатие. Внимателният наблюдател непременно ще забележи, че тази идилична сцена е заобиколена от образи на насилието – котка е уловила мишка и я носи в устата си, в централната част на панела лъв разкъсва елен, а най-горе ято черни птици кръжи около скали с отвори в тях. Спори се дали тези образи символизират естествените закони в света, или илюстрират теологичната концепция за греха и злото като неизбежна част от човешката природа. Тезата, че намеренията на автора са свързани с втората интерпретация, намира подкрепа във факта, че темите за греха и злото продължават в следващия панел, известен като „Земната градина“, който ни показва греховността и похотта на човека след изгонването му от Рая. Пейзажът, полускалните и полурастителни формирования и мистичните животни напомнят за тези в Райската градина, но тук картината е доминирана от сексуални сцени и оргии, изрисувани без ни най-малкия намек за ревност, насилие или осъдителност. Тълкуването на средния панел е свързано с неговото разположение и основното послание на триптиха – това, което виждаме, не може да бъде нищо друго освен привиден, фалшив рай, който логично завършва в десния панел, наречен „Ад“.

Бош като график

Тази част от изложбата показва 19 от 21 оцелели скици и графики на Бош. По този начин зрителят има възможност да се докосне до още два аспекта от творчеството му. Първият от тях илюстрира стъпките между първото изображение на дадена идея и включването й в определена картина. Такъв е случаят с графиката „Човекът дърво“, една от централните композиции в третия панел на „Градината на земните наслаждения“ („Ад“). Вторият аспект е свързан с факта, че Бош е първият нидерландски художник, който счита графиката за изкуство. Изложбата ни запознава с поредица такива графики – „Скеч с чудовища“, „Две чудовища“. Една част от тях са от частни колекции, като „Пейзаж от Ада“, която се излага за първи път пред публика. Графиката „Полето има очи, а гората уши“ е пример за хумора и находчивостта на Бош, който често е изобразявал известни мъдрости и поговорки.[3]

Светци

Почитането на светците е особено силно по времето, когато е живял Бош. Той често рисува свети Йероним, на когото е кръстен, както и свети Антоний, на когото е кръстен баща му. Тази секция от изложбата съдържа няколко от най-значимите му произведения на тази тема: „Изкушението на свети Антоний“, „Свети Христофор“, „Молещият се свети Йероним“ и триптиха „Светци отшелници“.

Краят на дните

В последната секция от изложбата зрителя може да усети песимизма и меланхолията на късния Бош. Най-важните произведения тук са триптихът „Страшният съд“ и „Четири видения за задгробния свят“.

Известни са три триптиха „Страшният съд“ от Бош – първият се съхранява във Виена, вторият в Брюге, а от третия е оцелял само фрагмент, който може да бъде видян в Мюнхен. Кураторите на изложбата са избрали най-стойностния, но и най-мрачния измежду тях, този от Виенската академия за изящни изкуства. Ударението върху тази тема в творчеството на Бош е израз на духа на времето – очакването за края на света е особено силно на границата между XV и XVI век. Редица изследователи откриват данни за това в писмените документи, литературата и другите сфери на културата –  тревогата за края на дните и наказанието за извършените грехове е владяла умовете. Особено влияние е оказал ръкописът от XII век „Виденията на рицаря Тнугдал“, който пресъздава пътешествието на душата на ирландски рицар в Рая и Ада. Този текст предшества „Ад“ на Данте с близо 200 години. През следващите векове ръкописът е бил преписван многократно и е преведен на 18 езика, включително холандски[4].

Цветовата палитра и посланията на „Страшния съд“ се допълват от внушителните платна на „Видения за задгробния свят“. Този полиптих се доближава до размерите на „Градината на земните наслаждения“, но е далеч по-мрачен. Състои се от четири панела, които са известни като „Пропадането на прокълнатите“, „Ад“, „Земен Рай“ и „Въздигане в небето“. Въздигането на душите на благословените към Бог, изобразен като светлина в края на тунела, е една от най-харесваните творби на Бош и е първото произведение на изкуството, в което Бог е изобразен по този начин.

Цялостното въздействие от тази секция е толкова потискащо, че трудно оставаме за дълго с картините и бързаме да напуснем последната зала.

Послеслов

След края на изложбата ясно си даваме сметка, че всяка от картините съдържа пластове от смисли, до които само сме се докоснали, а разбирането им изисква дълготрайно усилие.

За да се вникне в посланията на Бош, трябва да се разбере духът на епохата – време, когато не само религиозните институции, но и гражданските сдружения са се стремяли да приближат вярата до хората. През този период Библията за първи път е преведена на холандски. Това е целта и на изкуството на нидерландския майстор. Благодарение на брилянтната си способност да пресъздава емоции той успява да предаде същността на своите послания по директен и невероятно въздействащ начин. Неговото творчество обаче не следва буквата, а духа на религиозните идеи. В резултат Бош създава нов жанр – този на светския триптих, целта на който е да предизвика страх, но и да събуди личната ни отговорност. И като гениален творец успява да развълнува всеки – от обикновения зрител и познавача на християнството до специалиста по история на изкуството.

Използвана литература

Ангелов, А. (2014), Йеронимус Босх: Нагласи в историческа среда, Електронно списание LiterNet, 24.02.2014, № 2 (171);

Маразов, И. (1971), Йеронимус Бош, изд. Български художник, София, 1971;

Fisher, S. (2016), Jheronimus Bosh. The Complete works, Taschen, Germany 2016;

Ilsink, M., Koldeweij, J.(2012), Jheronimus Bosch: Visions of Genius, Het Brabants Museum/Mercatorfonds.

van der Coelen, P. & Lammertse, F. (2015), From Bosch to Bruegel: Uncovering of Everyday Life, Introduction to the Exhibition’s catalogue, Museum Boijmans Van Beuningen, Rotterdam 2015;

van Laer, L. (2013), The Wayfarer: Hieronymus Bosch and the search for the inner self. http://www.esotericbosch.com/wayfarer/wayfarer.htm, изтеглен на 7.5.2016

Will, C. (2012), Hieronymus Bosh between Heaven and Hell, Stokerkade Publishers, Amsterdam 2012.

 

Още по темата: Емилия Дворянова и Ангел Ангелов

 

---

[1] За съжаление произведенията му не са оцелели до наши дни.

[2] Влиянието на историческия и социален контекст върху творчеството художника е обект на изложби (последната в Европа, From Bosch to Bruegel в музея на Ротердам, 2015-2016) и проучвания, включително от български изследователи (Ангелов, 2014).

[3] Тази тенденция е продължена и развита от Петер Брьогел Стария.

[4] Копие на ръкописа се съхранява в Музея „Гети“. Издаден е на френски език, автор на текста е Давид Обер, а илюстрациите са на фламандския художник Симон Мармион. „Виденията на рицаря Тнугдал“ е текст, който е добре познат на специалистите в областта на средновековната литература, и се смята за класически образец.