На остров Крит от 19 до 26 юни се проведе Събор на Православната църква. На тази Църква, която изповядва, че вярва „в една, света, съборна и апостолска Църква”. Тази вяра е длъжен да изповядва и изповядва абсолютно всеки православен християнин. Представям си как някои, като прочетат това изречение, се стъписват. Как така всеки да е длъжен!? Не всеки човек, а всеки, който е кръстен. Няма човек, който да е кръстен, без да прочете Символа на вярата, с който всеки православен християнин изповядва своята православна вяра. Съвсем различна е реалността. Повечето от тези, които са кръстени, не знаят какво е това, нямат елементарно понятие. Преди да бъдат кръстени някой е трябвало да им обясни защо се кръщават, какъв е смисълът на кръщението и какво е необходимо, за да се кръстят. Необходимо е да вярваш. Но да вярваш не просто в „нещо”, а да изповядваш древната православна вяра, която се изповядва с Никео-цариградския „Символ на вярата”. Символът на вярата се чете при кръщението. После се чете на всяка Литургия. Написан е в календарчето, което повечето хора използват, за да знаят кога е Цветница и кога е Гергьовден. Едва ли един от хиляда кръстени християни знае Символа на вярата.
На Събора на остров Крит Българската православна църква не присъства. Някои казват, че така са наредили господарите от Москва. Защото Руската православна църква също не присъства. Тя пък оправда решението си с нашето отсъствие, но едва ли някой може да приеме на сериозно, че това е истинската причина, тоест, че московските решения се диктуват от София.
Но аз не искам да се намесвам в този геополитически спор. Друго искам да кажа. Решението, с което нашата Църква мотивира отказа си за участие в Събора, е основано на загриженост за Православието. Да не се предаде или опорочи, или изкриви, или опетни Православието. Кое православие? Това, от което огромната част от православните християни в България нямат дори най-елементарна представа?! И по тази причина го идентифицират с „българщината”?!
Изпитвам недоумение от категоричното решение на нашата Църква за неучастие в Събора. Каквито и несъгласия да имат нашите митрополити, те трябваше да са на Събора, за да изложат своята позиция пред всички митрополити. А ако не са съгласни с решенията – да не ги подписват. Както видяхме – някои от участниците не подписаха. А у нас някои мъдруваха така: ако подпишат всички, значи всичко е било нагласено, предрешено и е правилно, че ние бойкотирахме. Ако пък някой от документите не е подписан от всички участници, то той няма сила и пак е правилно, че ние бойкотирахме. Следователно, каквото и да се случи на Събора, правите сме ние, които не сме на Събора. Тоест нашето православие е по-меродавно от това на Събора. Тоест ние сме над Събора. И ние отказахме да присъстваме, водени от загриженост за Православието. Това щеше да е вярно, ако поне един от хиляда кръстени православни българи знаеше Символа на вярата. Но тъй като съм сигурна, че дори един от десет хиляди не го знае, затова ми се струва, че оправданието е доста пресилено. Освен това е лицемерно да имаш претенции да си стожер на световното Православие, след като не си научил народа си на най-елементарното във вярата.
Подозрението за лицемерие се потвърди и от едно съобщение на един митрополит, което се появи след Събора. Появи се не къде да е, а на официалния сайт на Св. Синод на БПЦ. Съобщението е по-абсурдно дори от нашето неучастие във Всеправославния събор. В него митрополит Серафим, който е отговорен за списването на синодалния сайт, обяснява, че на сайта са публикувани статии, с чието съдържание Св. Синод не се е ангажирал, и „категорично заявява”, че не поема отговорност за тяхното публикуване. И досега не е станало ясно кой носи отговорност за публикуването на статиите, в които Съборът се громи и заклина с най-злостни квалификации. Стилът на статиите по злост е сравним само с публикациите в „Работническо дело” от онова време, когато народът „спонтанно” е искал смърт за „враговете на народа”. Тези статии на обвинителката на Събора и до днес стоят на официалния синодален сайт. Редом с тях стои също тъжното и срамежливо писмо на отговорника за сайта – митрополит Серафим. А из интернет може да бъде видян клип „Глутницата на „непогрешимите“ чичковци – Желев, Янакиев, Благоев, Николчев, Божилов”, който вероятно е вдъхновен от тези придобили печална меродавност статии. Мракобесието, с което клипът и статиите „бранят” Православието и „громят” враговете, е в духа и стила на зловещата сталинска разправа с враговете.
Затова не е учудващо и изненадващо, че решението на Св. Синод за неучастие във Всеправославния събор се ползва с широка подкрепа в нашите църковни среди. Почвата за такова решение е подготвяна отдавна. Доказват го не само мракобесните статии и клипове, появили се у нас, докато стотици православни архиереи заседаваха на Крит. У нас и в Русия от години предстоящият Събор е наричан „вълчи”. Изобличението на „Вълчия събор” беше превърнато в емблема на „чисто православие”.
Междувременно Съборът приключи своята работа. Въпреки бойкота на нашата, на Руската и на още две църкви, Съборът беше уникален. Участваха най-видните и авторитетни съвременни богослови. Участваха патриарси, митрополити, епископи, известни в целия православен свят като стожери на Църквата. Водиха се истински спорове, понякога дори много остри. Всичко беше в името на Православието, в името на Църквата, в името на Истината. Не беше предадено нито Православието, нито Църквата. Истината не беше подменена.
Съборът излезе със заключителни документи, които всеки може да прочете и да размишлява над тях. Може да ги прочете, но не на сайта на Св. Синод. Там може да се прочете информация за архиерейските богослужения и рядко за нещо друго. Ако се съди по официалния сайт на нашата Църква, все едно Всеправославен събор не се е състоял. Нашата Църква го бойкотира не само с неучастие, но и с неинформиране. По-точно с дезинформиране, като се имат предвид статиите, заради които официално се оплаква митрополит Серафим. Добре, че неговото Съобщение все пак е публикувано на сайта. То, обаче, ни съобщава истинската нелепост на ситуацията, в която е изпаднала нашата Църква.
Сега, когато заключителните документи на Събора са приети, подписани и публикувани, ние ще ги приемем ли? Те важат ли за нашата Българска православна църква? Или ще бойкотираме и тях? Ако не ги приемаме, какви са аргументите, с които ги отхвърляме? Ако ги отхвърляме, продължаваме ли да сме членове на едната, света, съборна и апостолска Църква?
За християните, които не знаят Символа на вярата, тези въпроси сигурно са маловажни, но за всеки, който изповядва вярата си в едната, света, съборна и апостолска Църква, са от спасително значение.
Аз зная, че никой няма да отговори на моите въпроси. Задавам ги, за да посоча, че те съществуват и не могат да бъдат бойкотирани.
Винаги и с удоволствие чета авторката на текста в своите други литературни проявления, затова и недоумявам как тя не разбира отговорите на собствените си въпроси по тази тема.
Основа на вярата ни е смирението. Не овцедушието, да се разберем, ами активното смирение, търсещо причините най-напред у теб самия и чак после – у другия.
Скромно споделям възгледите си:
Църквата ли е виновна за личното отстъпление на нас, българите, от Православието? Църквата ли е виновна, че по телевизията, с изключение на БНТ, се говори за ботокс, порнография и смърт? Църквата виновна ли е, че оцеля въобще по време на комунизма, когато майсторски изличиха кадърните хора от клира, като даваха предимство на по-послушните и посредствените, и чиито плодове ядем днес*? Нима Църквата е отговорна да се учи Символа на вярата във всяко едно семейство, не иска ли Църквата да се учи вероучение, не настоява ли?
И сега, Църквата наистина се чувства отговорна за тези, които са отпаднали от нея. Но тази отговорност не може да бъде за сметка на собственото й самосъхранение, за мешането на истина с лъжа. На този лъскав събор се говори за църкви. Моите уважения, госпожо Димова, но именно в Символа (за който ни корите, че не знаем) се казва че вярваме в Една (света, съборна и апостолска) Църква. Една.
Още от времето на първия събор знаем, че светите отци са допускали да се говори с условни термини (пр. да наричаме ересите и разколите – църкви) , стига в писмените документи да се пази хигиената на понятията. А какво означава Църква в множествено число, в един писмен документ? Разбира се, всички ние се надяваме Бог по благодат да спаси инославните (коректно е да се каже – еретиците и разколниците) , но това не зависи от нас. От нас зависи да не отстъпваме от делото на своите предци, предали ни чистата вяра в Господ Иисус Христос с цената на собствената си кръв.
Но това е най-дребното. Вие споделяте че сме разделени, в предишна ваша статия. Е, ами и сега се разделяме, на хора които уважават решението на клира, и хора, които не го уважават. Толкова. Не ни интересува какви са хората в клира, защото вярваме че Бог по благодат ще ги насочи към правилно решение. Това звучи налудно на нас, закърмените с просвещенчески възгледи. Но такова е християнството, скрито от мъдри и премъдри, а открито за младенци.
Възгледът ви, че е трябвало все някой да отиде на този лъскав събор е в тон със съвремието ни, и е може би правдив – да не се делим (от кои да се делим е друг въпрос, от лъжата – трябва). Но самото присъствие на някого легитимира останалите в кое да е дело, как изразиха отказа си да легитимират действията на Путин западните политици? Чрез отказа да присъстват на събитията на Путин, нима упреквате тях, че не присъствали, и искате да са били присъствали, но да изразят несъгласието си пред медиите? Макар да съм привърженик на тази ви теза, съгласете се че и другата гледна точка е еднакво валидна.
За дългата ръка на Русия – ами в Русия икуменизмът, сигурен съм, знаете, е в крайно напреднала фаза, и много хора се учудиха от решението на Русия да не участва. Докато в България отдавна се знаеше, че няма да участваме, особено след действията на Вартоломей в София. Беше ясно. Нелепо е да се творят новини, където ги няма. Наистина, много митрополити са с досиета в ДС. Но кои са най-страшните? Всички знаем, именно митрополитите без досие като Николай са тези, които нямат повод за смирение, както го имат събратята им с досие.
На сайта на БПЦ прочетох единствено, че се превеждат документите от събора в момента на Български. А наличието на множество гледни точки, за което сама казвате че го има в този сайт, говори ли за сталинизъм, или недопускането на журналисти до заседанията на лъскавия събор, допускането им единствено до пресконференцията на официални говорители, сеещи заучени фрази. Една гледна точка, която подразни например гръцката агенция „ромфеа“, която напусна?
Въобще, като млад човек преди средата на двайсетте, ми е пределно симпатично как моите родители и хората, видяли повече, по инерция възприемат манталитета на сбърканост в родината, и правилност извън нея. Плодовете на комунизма в съзнанието ни.
*Въобще не е ли чудно как, въпреки агресивната политика за изкореняване на християнството по земите ни от комунизма, все още има прекрасни свещеници в клира ни, и то никак не са малко, ами се умножават?
Уважаема г-жо Димова,
Преди да държите такъв поучително-снизходителен тон, по отношение на Светия Синод на БПЦ и да защитавате доносници на Държавна Сигурност и хранениците на фондация „Комунитас“, прочетете ето това:
Архимандрит Рафаил Карелин:
„Църквата не е съюз, а единство: не може да има съюз на църквите, основан на споразумения и декларации, съществува само единство в Истината.
Догматите, молитвите и тайнствата на Православната Църква, съединявани с ученията и обредите на инославните конфесии, представляват съединяване на истината с лъжата, тоест лъжа.
В същото време обаче Православието не изисква самоизолиране в областта на човешките взаимоотношения. Ние може да имаме съвсем добри отношения и дружеско общуване с инославните и иноверците, но за нас е невъзможно сакралното единство с тях, инак ще встъпим в областта на хуманистичните илюзии и ще отстъпим от собствената си вяра, без да принесем полза на хората от другите конфесии и религии. Църквата е духовно единство, затова общата молитва с неправославните ще бъде за нас в противоречие на това мистично единство, ще бъде нарушение не само на църковните канони, но и грях против самите инославни, които ние, без да искаме, ще съблазним с лъжливата надежда за единство и спасение извън Православието.“
Горещо ви препоръчвам и неговата книга „Църквата и интелигенцията“, защото както личи, че отпадането ви от Православната Църква и попадането ви в „Църквата“ на Интелектуалците е съвсем близо.
ZILOT,
Кои доносници на Държавна сигурност имате предвид – митрополитите от Св. Синод на БПЦ-БП (Неофит, Григорий, Галактион, Иоаникий, Калиник, Дометиан, Игнатий + о’Бозе починалите)ли?
Карелин като пише за Църквата – само РПЦ ли има предвид?
А Вие да не би като говорите за Православната Църква да имате предвид единствено БПЦ?
Щом като изразявате публично мнение, че чак и заплашвате от името на Църквата, макар и анонимно – бихте ли се пояснили за читателите: патриарсите, митрополитите и епископите, събрани на остров Крит в Църквата ли са или извън Църквата?
catholicamecclesiam,
Имам предвид доносниците Иван Желев, известен като агент „Ангелов“, който днес се зъби, като куче от сайта „Двери“ и громи и хули всички несъгласни със „Събора“. Даже Ангелов има нахалството да заяви следното:
„Запомнете и това: Историята се пише от достойните. Недостойните пишат вицовете за себе си. И нали сме наясно? Достойнството няма нищо общо със санове и постове. Има общо със страха от Бога, който страх е начало на мъдростта. Така е речено в Писанието!“
Желев е достойният? Той ли, доносникът, писал доноси срещу патриарх Максим и срещу монасите от Зографския манастир? Писал доноси и срещу студенти по богословие? Този човек ли е достоен да поучава Църквата и да чете морал на останалите?
Патриарсите, митрополитите и епископите, които са били на Крит и са приели, че всякаквите там ереси и секти се наричат „Църкви“ вече са се отрекли от Православието и са отрекли понятието „Църква“. Те ще отпаднат от Православието, както са отпаднали и много други техни предшественици.
Историята помни и други такива случаи, като например когато св. Марк Ефески е бил единственият епископ, който не е подписал унията с папа Евгений IV на общия източно-западен събор във Ферара и Флоренция през 1438-1439 г. Ето какво е написал той малко преди смъртта си.
Да четат великите професори и интелектуалци, като Калин Янакиев и Георги Каприев. Защото според Янакиев – ние признаваме католическото миропомазание, а според Каприев, католиците въобще не са еретици:
Св. Марк Ефески:
“ Бих желал да изразя моята позиция по-подробно – особено сега, когато кончината ми приближава, за да има съгласие в моето отношение от началото до края, а и за да не помисли някой, че съм говорил едно, а друго съм скривал в мислите си, за което би било справедливо да бъда посрамен в часа на моята кончина.
За ПАТРИАРХА ще кажа и през ум да не му минава, че може да ми окаже чест при погребението на това мое смирено тяло или да изпрати на моята гробница някой от своите архиереи, или някои от своя клир, или въобще някой от намиращите се в общение с него, за да вземат участие в молитвите или за да се присъединят към свещенослужителите от нашата област, които са повикани за това, мислейки, че аз някога тайно съм допускал общение с тях.
И за да не даде моята безгласност повод на непознаващите добре и в пълнота моите възгледи да заподозрат някакво съглашателство, аз говоря и свидетелствам пред многото тук намиращи се достойни мъже, че аз съвършено и по никой начин НЕ желая и НЕ приемам ОБЩЕНИЕ с ТЯХ, или с намиращите се в общение с тях НИТО в този живот, НИТО след смъртта, както (не приемам) нито сключената Уния, нито ЛАТИНСКИТЕ догмати, които той сам е приел, както и неговите ЕДИНОМИШЛЕНИЦИ, и за да ги прокара е ЗАЕЛ това председателско място, с цел НИЗВЕРЖЕНИЕ на правите догмати на Църквата.
Аз съм съвършено уверен, че колкото по-далече стоя от него и подобните нему, толкова по-близко съм до Бога и всички светии; и колкото повече се отделям от тях, толкова повече съм в единение с Истината и със светите отци – богословите на Църквата, а също така съм убеден, че сношаващите се с тях стоят далеко от Истината и блажените Учители на Църквата.
И затова казвам: както в течение на целия си живот съм бил в РАЗДЕЛЕНИЕ с тях, така и по времето на моето отшествие, та и след смъртта си аз се ОТВРАЩАВАМ от взаимоотношения и единение и КЛЕТВЕНО заповядвам, никой от тях да НЕ се приближава НИТО до моето погребение, НИТО до гроба ми, а също и до никой от нашата област, с цел опит да се присъедини и съслужи в нашите богослужения, защото това би означавало да се смесва това, което не може да се смеси, но тям подобава да не са в единение с нас дотогава, докато Бог не дарува изправление и мир на Своята Църква.“
„доносниците Иван Желев“
в множествено число, пък само едно име, а доносниците с митрополитски санове – достойни
всичките Ви преценки, с двоен аршин – зилотски
Не е само Желев, сътрудници на ДС са били и проф. Георги Каприев и проф. Димитър Киров.
обаче митрополитите Неофит, Григорий, Галактион, Иоаникий, Калиник, Дометиан, Игнатий… не може да са били, те са наклеветени, нали така
Католиците да не се обаждат. Не само, че са много по-забъркани с българската ДС, но връзките и сътрудничеството с масоните са още по-страшни. Римокатолицизмът е духовна смърт за изповядващите го.
Митрополит Атанасий Лимасолски:
„Поради възникналото недоразумение при информиране на вярващите християни за това, че не подписах документа на Светия и Велик събор под название „Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят“, – пише владика Атанасий, – искам да уведомя всички интересуващи се, че съвестта ми не позволи да го подпиша. Не подписах, защото не съм съгласен с текста на документа в окончателния му вид“.
Но беше на Събора!И всички други документи подписа. Тоест, на Събора всеки е присъствал, говорил и подписвал по съвест.
Самият факт, че толкова хора не са подписали документа, но въпреки това той е прие, показва, че това не е никакъв Събор.