Начало Идеи Гледна точка Около Събора
Гледна точка

Около Събора

Теодора Димова
05.07.2016
1582

TDimova

На остров Крит от 19 до 26 юни се проведе Събор на Православната църква. На тази Църква, която изповядва, че вярва „в една, света, съборна и апостолска Църква”. Тази вяра е длъжен да изповядва и изповядва абсолютно всеки православен християнин. Представям си как някои, като прочетат това изречение, се стъписват. Как така всеки да е длъжен!? Не всеки човек, а всеки, който е кръстен. Няма човек, който да е кръстен, без да прочете Символа на вярата, с който всеки православен християнин изповядва своята православна вяра. Съвсем различна е реалността. Повечето от тези, които са кръстени, не знаят какво е това, нямат елементарно понятие. Преди да бъдат кръстени някой е трябвало да им обясни защо се кръщават, какъв е смисълът на кръщението и какво е необходимо, за да се кръстят. Необходимо е да вярваш. Но да вярваш не просто в „нещо”, а да изповядваш древната православна вяра, която се изповядва с Никео-цариградския „Символ на вярата”. Символът на вярата се чете при кръщението. После се чете на всяка Литургия. Написан е в календарчето, което повечето хора използват, за да знаят кога е Цветница и кога е Гергьовден. Едва ли един от хиляда кръстени християни знае Символа на вярата.

На Събора на остров Крит Българската православна църква не присъства. Някои казват, че така са наредили господарите от Москва. Защото Руската православна църква също не присъства. Тя пък оправда решението си с нашето отсъствие, но едва ли някой може да приеме на сериозно, че това е истинската причина, тоест, че московските решения се диктуват от София.

Но аз не искам да се намесвам в този геополитически спор. Друго искам да кажа. Решението, с което нашата Църква мотивира отказа си за участие в Събора, е основано на загриженост за Православието. Да не се предаде или опорочи, или изкриви, или опетни Православието. Кое православие? Това, от което огромната част от православните християни в България нямат дори най-елементарна представа?! И по тази причина го идентифицират с „българщината”?!

Изпитвам недоумение от категоричното решение на нашата Църква за неучастие в Събора. Каквито и несъгласия да имат нашите митрополити, те трябваше да са на Събора, за да изложат своята позиция пред всички митрополити. А ако не са съгласни с решенията – да не ги подписват. Както видяхме – някои от участниците не подписаха. А у нас някои мъдруваха така: ако подпишат всички, значи всичко е било нагласено, предрешено и е правилно, че ние бойкотирахме. Ако пък някой от документите не е подписан от всички участници, то той няма сила и пак е правилно, че ние бойкотирахме. Следователно, каквото и да се случи на Събора, правите сме ние, които не сме на Събора. Тоест нашето православие е по-меродавно от това на Събора. Тоест ние сме над Събора. И ние отказахме да присъстваме, водени от загриженост за Православието. Това щеше да е вярно, ако поне един от хиляда кръстени православни българи знаеше Символа на вярата. Но тъй като съм сигурна, че дори един от десет хиляди не го знае, затова ми се струва, че оправданието е доста пресилено. Освен това е лицемерно да имаш претенции да си стожер на световното Православие, след като не си научил народа си на най-елементарното във вярата.

Подозрението за лицемерие се потвърди и от едно съобщение на един митрополит, което се появи след Събора. Появи се не къде да е, а на официалния сайт на Св. Синод на БПЦ. Съобщението е по-абсурдно дори от нашето неучастие във Всеправославния събор. В него митрополит Серафим, който е отговорен за списването на синодалния сайт, обяснява, че на сайта са публикувани статии, с чието съдържание Св. Синод не се е ангажирал, и „категорично заявява”, че не поема отговорност за тяхното публикуване. И досега не е станало ясно кой носи отговорност за публикуването на статиите, в които Съборът се громи и заклина с най-злостни квалификации. Стилът на статиите по злост е сравним само с публикациите в „Работническо дело” от онова време, когато народът „спонтанно” е искал смърт за „враговете на народа”. Тези статии на обвинителката на Събора и до днес стоят на официалния синодален сайт. Редом с тях стои също тъжното и срамежливо писмо на отговорника за сайта – митрополит Серафим. А из интернет може да бъде видян клип „Глутницата на „непогрешимите“ чичковци – Желев, Янакиев, Благоев, Николчев, Божилов”, който вероятно е вдъхновен от тези придобили печална меродавност статии. Мракобесието, с което клипът и статиите „бранят” Православието и „громят” враговете, е в духа и стила на зловещата сталинска разправа с враговете.

Затова не е учудващо и изненадващо, че решението на Св. Синод за неучастие във Всеправославния събор се ползва с широка подкрепа в нашите църковни среди. Почвата за такова решение е подготвяна отдавна. Доказват го не само мракобесните статии и клипове, появили се у нас, докато стотици православни архиереи заседаваха на Крит. У нас и в Русия от години предстоящият Събор е наричан „вълчи”. Изобличението на „Вълчия събор” беше превърнато в емблема на „чисто православие”.

Междувременно Съборът приключи своята работа. Въпреки бойкота на нашата, на Руската и на още две църкви, Съборът беше уникален. Участваха най-видните и авторитетни съвременни богослови. Участваха патриарси, митрополити, епископи, известни в целия православен свят като стожери на Църквата. Водиха се истински спорове, понякога дори много остри. Всичко беше в името на Православието, в името на Църквата, в името на Истината. Не беше предадено нито Православието, нито Църквата. Истината не беше подменена.

Съборът излезе със заключителни документи, които всеки може да прочете и да размишлява над тях. Може да ги прочете, но не на сайта на Св. Синод. Там може да се прочете информация за архиерейските богослужения и рядко за нещо друго. Ако се съди по официалния сайт на нашата Църква, все едно Всеправославен събор не се е състоял. Нашата Църква го бойкотира не само с неучастие, но и с неинформиране. По-точно с дезинформиране, като се имат предвид статиите, заради които официално се оплаква митрополит Серафим. Добре, че неговото Съобщение все пак е публикувано на сайта. То, обаче, ни съобщава истинската нелепост на ситуацията, в която е изпаднала нашата Църква.

Сега, когато заключителните документи на Събора са приети, подписани и публикувани, ние ще ги приемем ли? Те важат ли за нашата Българска православна църква? Или ще бойкотираме и тях? Ако не ги приемаме, какви са аргументите, с които ги отхвърляме? Ако ги отхвърляме, продължаваме ли да сме членове на едната, света, съборна и апостолска Църква?

За християните, които не знаят Символа на вярата, тези въпроси сигурно са маловажни, но за всеки, който изповядва вярата си в едната, света, съборна и апостолска Църква, са от спасително значение.

Аз зная, че никой няма да отговори на моите въпроси. Задавам ги, за да посоча, че те съществуват и не могат да бъдат бойкотирани.

Теодора Димова
05.07.2016

Свързани статии

Още от автора