Подлата цел на руския ядрен шантаж

В предишни свои анализи описвах (по автентични материали от руските медии) обхваналото широки обществени кръгове в Русия самоубийствено побесняване, можещо най-кратко да се резюмира с фразата „или ще победим и ще принудим света да следва нашите великоруски геополитически визии, или ще изпепелим света в ядрен апокалипсис“. Сравнявах – както мнозина други – това побесняване с бесовете, обхванали нацистка Германия в края на 30-те години на миналия век. Сравних дори ситуацията, в която Путин постави света с нахлуването си в Украйна, с тази на корпулентен изрод, който пред очите на всички се е нахвърлил да изнасилва многократно по-слаба от себе си жертва, като същевременно държи в ръката си устройство, свързано с мощна бомба, заплашвайки всеки, който би посегнал да го спре, с всеобщо унищожение.

Мисля, че е дошло време да ревизирам някои от нещата в предишните си анализи. Защото макар аналогиите на Путин с Хитлер и на Путинова Русия с нацистка Германия да са очевидни – днес, почти 80 дни след началото на войната в Украйна – стават ясни и някои съществени разлики. „Великата“ Русия и „непобедимата“ ѝ армия май се оказват неспособни да спечелят тази война. Предвижданият „блицкирг“ не просто не се осъществи, но Русия търпи сериозни загуби по цялата територия на нападнатата страна. Ще приведа тук данните за нейните загуби обобщени към най-последните дни. От цялата жива сила и въоръжение, хвърлени на 24.02 в Украйна, до този момент Путин е загубил 26 900 жива сила; 1 205 танка; 2 900 бронетранспортьора; 542 артилерийски системи; 193 залпови ракетни установки; 88 единици на противовъздушната отбрана; 200 самолета; 162 хеликоптера; 13 плавателни съда; 405 безпилотника; 41 броя специализирана техника; 2,042 превозни средства и цистерни с гориво; 95 крилати ракети.

От почти всеки овладян от руснаците район в Украйна – включително от Донецк и Луганск, към които агресорът постепенно минимизира своята инвазия – този последният бива отново частично или напълно изтласкван. Дори в напълно изравнения със земята и опустошен Мариупол руските сили вече повече от десет дни не могат да превземат ключовия обект „Азовстал“, превърнал се от несъкрушимите му защитници буквално в съвременен вариант на Термопилите. В изминалите седмици станахме и свидетели и на позорни престрелки между чеченските, бурятските и дагестанските „башибозуци“ на руска служба, които – не можейки да извършат нищо по-съществено от масови мародерства в определени населени места, накрая се скараха и сбиха за разделяне на награбената плячка. Стана ясно, че изглежда тъкмо за това жалко варварско плячкосване тези ключови отряди на „християннейшата“ руска армия са най-силно мотивирани. Да, оказа се, че сравняването на Украйна с насилвана слаба жена, не е никак справедливо, а агресорът – Русия – макар и безспорно по-корпулентен, се оказа соматично доста „разплут“ и душевно нестабилен.

И ето в контекста на тази неочаквано разкрила се – доста позорна за Путин и неговата шайка картина – заканите им с „ядрен апокалипсис“ постепенно започнаха да звучат по различен начин в сравнение с началото. Да, това струва ми се, определени хора, които инак безусловно осъждат руската агресия, ужасяват се от масовото „полудяване“ на руската върхушка и руското общество, но са и (искрено) стресирани от суицидните им демарши, трябва да започната да усещат. Защото в тия последните отскоро започна да се долавя един нов, перфидно-подъл замисъл. Вижте – започна да се чува от изявленията на Путиновите говорители – оказа се, че ние май не можем да победим Украйна, оказа се, че ние май дори бихме могли да загубим тази война. Нали обаче добре знаете колко сме честолюбиви, нали знаете, че такава загуба ние въобще, въобще не бихме могли да преглътнем, нали знаете, че – ако щете – ние сме „луди“, че нашият Путин е „абсолютно безумен“. Но ако това е така – а то, старателно ви показваме, е точно така – не е ли много по-благоразумно вие, от Запада (прочее, нали вие там по принцип сте „благоразумни“, докато ние сме „безгранични“), вместо да продължавате да въоръжавате Украйна и да й помагате, не вземете да я накарате да спре най-после да ни се съпротивлява, да се съгласи да ни отстъпи (поне) Донецк и Луганск (е, и черноморската ивица между Крим и Молдова), та да можем да излезем с някаква чест от тази авантюра. Защото иначе – именно защото сме „безумни“, защото сме „безгранични“ ще вземем да натиснем ядреното копче и…

Да, забележете, уважаеми читатели, че колкото по-дълбоко и безнадеждно затъва Путин и шайката му в Украйна, толкова по-често (буквално ден през ден) започва да заплашва с „ядрения апокалипсис“. И заплахите дори стават все по-налудни и фантасмагорични. Някакъв си митически „Посейдон“ щял да потопи с ядрено цунами целият остров Британия (този „малък остров“). Не знам каква си ракета щяла да изпепели Берлин и направо ще унищожи – ни повече, ни по-малко „всички страни от НАТО“. И това го „изстрелват“ днес Лавров, утре Песков, вдругиден – Медведев, а почти всяка вечер – истеричавият водещ Соловьов или някой си „космически шеф“ Рогозин. „Изстрелват“ го, макар че „Западът“ реално не участва със собствените си въоръжени сили във войната в Украйна, а САЩ все още не са стартирали помощта си по „ленд-лийз“. Защо тогава това се прави все по-старателно от страна на Русия? Не ли, за да бъде фасциниран светът („вижте, вижте ни колко сме безумни“), за да бъде той шантажиран и накаран да… спечели войната на Русия в Украйна, да я спечели вместо Русия (която не може да я спечели), да я спечели за Русия (която е безсилна да я спечели)? Всъщност разчита се светът да се изтощи да живее в перманентна стресираност от разразилата се руска „треска“, от налудната руска „мания за величие“, от – „известната на всички“ – руска неспособност да се преглъщат загуби и – поради това – ядосвайки се най-сетне на неподозираната в началото съпротива на Украйна – да я принуди да я прекрати, та Путин да заспи спокойно в бункера пред „ядреното копче“.

И ще трябва да обърна внимание на читателите, че този подъл шантаж сякаш започва да успява тук и там. Наскоро например прочетох, че сам Еманюел Макрон бил заявил, че „не бива да се допуска Путин да излезе от тази война унизен“. Не бива – очевидно има предвид Макрон – защото това ще го реактивира още  повече, ще го накара „да отиде до край“, да доведе света до „глобална катастрофа“. Виждаме следователно как работи руският шантаж – взимането „на въоръжение“ на прословутото „руско безумие“. Ще трябва сиреч да пожертваме морала, за да успокоим… лудия! Да, признавам, че първоначалната ми метафора се променя пред очите ми. Корпулентният изнасилвач, който се нахвърля върху жертвата си и ни поставя пред каверзния избор да го спрем, както ни диктува този морал, или да го оставим да извърши престъплението си, за да не загинем морално обезчестени всички, се оказва не тъй силен и май… импотентен. И ето – като не успява да обладае жертвата си, той започва да тропа с крак, да се тресе и да крещи: „накарайте я, накарайте я да спре да ми се съпротивлява – вие я усмирете, защото иначе ще се почувствам така унизен, че ще ви пратя всички по дяволите!“

Е, лично аз не съм съгласен цивилизованият свят да започне да се грижи за психо-политическия комфорт на импотентния престъпник и да се предава на суицидния му шантаж.

* * *

В заключение ще кажа, че забелязвам как подлата употреба на този руски „ядрен шантаж“ започва да се експлоатира и в собствената ни страна. Не мога да не забележа например, че в последните дни казионните ни медии (напр. умишлено следения от мен в. „24 часа“) най-неочаквано започнаха все по-грижливо да ни осведомяват за „ядрените“ изявления на Путиновите „говорители“. Така наскоро въпросният вестник публикува подробен материал за споменатата митична подводна ракета „Посейдон“ и поглъщането на цяла Великобритания от ядреното ѝ цунами; описа ни в плашещи краски „най-близкия до Путин“ негов съратник Николай Патрушев, който – днес-утре би могъл да заеме мястото на „стопанина на Кремъл“, а той, знаете ли, е още по-радикален, което означава, че „апокалипсисът“ не ни мърда.

Не мога да не си отбележа също с каква охота добре познати ми руски агенти на влияние във ФБ, които от началото на войната в Украйна бяха оглушително замлъкнали на тема Русия (и само от време на време се възмущаваха от „репресиите“ срещу руски културни дейци на Запад – напр. диригента Гергиев или „забраната на Достоевски“ еди-къде си) изведнъж препубликуваха и тиражираха фантасмагоричната антиутопия на инак не несимпатичния ми филолог Димитър Камбуров, според която Путин със сигурност е решил да удари с атомна бомба най-слабия член на НАТО, тоест нашата България и тогава НАТО, които няма да рискуват Трета световна война заради нас, ще седнат на масата на преговорите с Русия и ще ѝ дадат каквото поиска, за да настъпи мир. Мир, но с цената на… нас всичките тук. Защо започнаха да правят това – казионните вестници и фейсбук агентите на влияние? Няма ли да настроят така „традиционно русофилския“ български народ срещу „братушките“? Мисля обаче, че целта им е друга и тя е насочена към малко по-умните в сравнение с „копейкинските“ привърженици. Заради нашата (плаха) „военнотехническа помощ“ за Украйна, заради тези – двадесет хиляди (и толкова симпатични на „жълтопаветните умнокрасиви“) украински бежанци, които приехме, „безумният Путин“ ще вземе на удари точно нас „най-малките“, които Западът няма да си мръдне пръста да защити – искат да ни внушат всички тези публикации. Прочее, заради тази „проклета съпротивляваща се Украйна“, заради тия „проклети украинци“ ще загинем! Намразете Украйна, намразете украинците, пожелайте руският Путин по-скоро да победи, та дано да оцелеем, защото нали чувате: днес-утре „братушките“ (бива си ги) могат да взривят всичко. Това е целта.

И тук ще кажа (консервативно): лично аз пък не съм съгласен да се пожертва моралния императив, диктуващ ни съчувствие към нападнатата Украйна, за да се успокоят подло поощряваните страхове на сънародниците ни.