Мирела Мишева е главен редактор на издателство „Българска история“, както и на „Световна история“ – новия импринт на „Българска история“, който се появи на бял свят през януари. По-малко от месец след официалния старт на „Световна история“ с Мирела разговаряме за решението на „Българска история“ да надгради дейността си, създавайки ново издателство, профилирано в областта на световната история, за първите заглавия в каталога му и за плановете на екипа във връзка с успоредното развитие на двете направления.
Как се зароди идеята ви да разширите издателската си дейност чрез създаването на „Световна история“?
Това е съвсем естествено продължение на всичко, което правим. Много пъти е ставало дума, че бихме могли да реализираме определени издания, но не можехме да го направим под шапката на „Българска история“, защото темите бяха далеч от нашата история и нямаха пряка връзка с нея. Нужно ни беше известно време, за да натрупаме увереност и опит и да сме сигурни, че когато започнем нещо, ще имаме силите да бъдем последователни и да го развиваме устойчиво и както трябва.
У нас няма друго издателство, специализирано в издаването на книги за световна и европейска история, но все пак има доста издателства, които публикуват исторически заглавия. Какво място се надявате да заемете на родния книжен пазар със „Световна история“ и с какво бихте го обогатили?
Факт е, че на пазара има много исторически книги. Често се издават заглавия, посветени например на Втората световна война или на други периоди, които представляват интерес за широк кръг читатели. Със „Световна история“ ще се стремим да предложим богата и разнообразна палитра от издания в историческата област. Ще работим и ще видим как ще се развият нещата през годините, но желанието ни е да няма теми, които да не можем да реализираме, и да обхванем различни епохи – както личи от книгите, с които започваме: на практика те обхващат времето от Античността до наши дни.
Първите пет книги на „Световна история“ действително са разнообразни откъм личности и периоди – виждаме Марк Аврелий, Сенека, Распутин и Хитлер, сред тях е и дневникът, което едно босненско момиче си е водило по време на обсадата на Сараево в началото на 90-те години. Какви са реакциите на хората, които следят работата на „Българска история“ през годините и харесват вашите книги? Доволни ли са те от първоначалния избор на заглавия на новото издателство?
Читателите приеха добре новината за създаването на „Световна история“. Ние винаги се стремим да бъдем максимално близо до тях. Дори днес на страницата ни във Facebook ги помолихме да споделят какво им се чете и какви книги биха искали да видят на български. Мисля, че те знаят какво могат да очакват, защото с „Българска история“ сме показали, че за нас няма притеснителни теми и че нищо не пропускаме съзнателно. Познаваме историята – разбира се, най-добре нашата, което е логично и естествено. Нямаме притеснения, защото работим от години, а един добър историк винаги може да разпознае качествена книга в дадена тематична област.
Вие сте главен редактор на „Световна история“, коя от първите ви книги бе най-интересна за вас, докато работихте по нея, или пък смятате за особено актуална?
Философията на Марк Аврелий винаги ще бъде актуална. Допускам също, че хората понякога търсят книги за събития, случили се много по-назад във времето, за да избегнат исторически и политически паралели с теми, по които се издават съчинения в момента. В книгата „Как да мислим като римски император“ по много приятен начин се преплитат събитията отпреди две хилядолетия с начините, по които можем да приложим съответните знания в собствения си поведенчески модел. Беше ми приятно да работя по „Умираме всеки ден: Сенека в двора на Нерон“ от Джеймс Ром, както и по „Распутин: неразказаната история“, в която Джоузеф Т. Фърман вдига завесата над един човек, за когото знаем малко. „Интервюта с Хитлер“ пък предлага поглед към отношенията на Хитлер с чуждестранни журналисти – перспектива, различна от онова, което сме свикнали да четем за него. Медийният експерт д-р Луц Хахмайстер разказва за тези срещи и изследва отношенията между пропагандните стратези и репортерите.
Българските читатели явно проявяват интерес към такъв тип биографични книги, ако съдим по успеха на „440 дни. Ататюрк в България“ от Нахиде Дениз, която се появи на пазара с логото на изд. „Българска история“ през есента на миналата година. Отворени ли са те обаче към биографични издания за исторически личности, които не са свързани с българската история?
Смятам, че читателите са отворени. Много зависи от изданията, които предлагаме. Читателите са интелигентни и взискателни – каквито трябва да бъдат – и търсят интересни книги. Всеки има различни предпочитания, но се надявам да успеем да обхванем възможно най-широк кръг от исторически теми и да ги поднесем по достъпен и увлекателен начин. Достоверността е изключително важна за нас – тя стои в основата на доверието. Книгата за Ататюрк постигна успех и защото хората, които купуват нашите издания, ни имат доверие, а онези, които не са ни познавали по-рано, вероятно са открили в тях нещо, което ги е привлякло. Факт е, че има интерес, и се надявам да го оправдаем и занапред.
Планирате ли да си сътрудничите с български автори по теми от световната история?
Да. Ние имаме възможността и привилегията да общуваме с едни от най-добрите историци в България. Някои от тях са изкушени не само от българската, а и от световната история и с удоволствие биха развили близки за тях теми съвместно с нас. Работим по една такава любопитна книга в момента, но все още няма да издавам темата.
Важно е да подчертая, че „Българска история“ по никакъв начин няма да пострада от появата на „Световна история“. Екипът ни е сработен и и не очаквам затруднения по отношение на необходимото време или внимание към книгите, които желаем да издадем. Винаги сме се стремили да популяризираме българската история и да не пропускаме значими за нас, българите, дати. Тази година се отбелязва важна годишнина, за която също сме подготвили специално издание. Ще продължим и с поредицата „Тежестта на короната“, посветена на живота и управлението на българските средновековни владетели. Досега сме издали книги за цар Иван Асен II и за цар Калоян; нашите читатели могат да очакват нова книга от поредицата през септември.
Какви са целите и амбициите ви във връзка с развитието на „Световна история“?
Не сме си поставили задължителни количествени цели – например определен брой продадени книги – или друг критерий, по който да преценяваме дали „Световна история“ е успешно издателство. Макар зад него да стои „Българска история“ със своята тежест и авторитет, за нас най-важни са постоянството и качествената работа – именно те водят до устойчив успех.
