Начало › Идеи › Гледна точка › А ти не питай
Гледна точка

А ти не питай

3972

Двамата чакаха гости. Разбираше се по това, че дядото се беше обръснал гладко, а бабата си беше вързала на врата цикламено шалче. Дядото се повъртя, повъртя и отиде да сипе на кокошките. Върна се с окалян панталон. Бабата се наведе да го изчисти, но той я отпъди с ръка:

– Не се халосвай. Да не съм ерген.

Най-сетне отвън на улицата спря кола. Снахата влезе първа в двора, тя носеше козунаците, които беше купила от специална пекарна в София. Синът носеше чантите с багажа. Най-отзад беше Тихомир.

– Колко е порасъл – каза бабата. – Станал е голям мъж. На колко стана?

– На три години и осем месеца – каза снахата.

Тихомир изчака търпеливо да минат прегръдките и целувките. После отиде при дядо си и каза:

– Може ли да видя малката бака?

Бяха му казали, че дядо му е взел едно агънце.

– Може, дядо – каза дядото. – Хайде.

Двамата отидоха до дама, дядото откачи дървената вратичка, влезе вътре и след малко избута навън агънцето. То беше бяло, с дълги крачета и възлести коленца. Веднага подскочи, усука се на осморка и се приземи във вършините. Разпиля ги, изскочи оттам и хукна по тревата.

– Беладжийо, ела тук – викаше дядото и се правеше, че го гони.

Но Тихомир наистина хукна след него. Агънцето го поизгледа, видя че е малък човек и не е опасен и се остави почти да го стигне. И сетне отново хукна да бяга.

Дядото влезе в къщата, посоли един комат с хляб и пак излезе навън. Отиде при Тихомир, който се беше изпотил от търчането и каза:

– Чакай, дядо, няма да стане така.

Седна тежко на един пън, извади хляба и почна да мами агънцето. То отиде при него и започна да хрупа коричката на хляба от ръката на дядото. И Тихомир се приближи и го прегърна през главата. Агънцето го изгледа изпод око, но не се дръпна.

До вечерта двамата станаха първи приятели.

На другата сутрин, когато Тихомир се събуди, майка му и баща му му казаха, че ще го разходят с колата до близкото градче, където имало лунапарк с въртележки. Тихомир се зарадва.

Върнаха се чак към три. Измиха се и седнаха на масата. Бабата извади тавата от фурната. Мъжете си сипаха ракия. Дядото изпи една след друга две чашки и бабата го изгледа строго като фелдфебел.

Снахата разказа подробно за лунапарка. Било много хубаво. Имало един маймун, голям като човек, който гонел хората и те бягали и се смеели. Таткото стрелял на стрелбището и спечелил отварачка за бира. А Тихомир се качил на въртележката. Не на голямата, където хората пищели, а на малката – с патето, кончето и лъвчето.

Когато се нахраниха, Тихомир ги изчака да се разприказват и се изсули от стола. Излезе през отворената врата на терасата, слезе по стълбите и тръгна към дама. Дървената вратичка беше по-висока от него, но през една пролука между дъските той успя да разгледа вътре. Никъде не видя агънцето. Обърна се и видя, че към него върви забързан дядо му.

Дядо му седна тежко на пъна и Тихомир отиде при него.

– Дядо, къде е малката бакичка? – попита той.

Дядо му започна да чисти панталона си. Сетне изведнъж вдигна глава и го погледна право в очите.

– А ти не питай – каза той.

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. е колумнист в „Портал Култура“. Издал е двайсет и четири книги. Сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – преведена в Норвегия през 1997; „Ези-тура“ (1999, 2000, 2014) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011, 2012); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Гризли“ (2015) – награда „Перото“; „Християнски разкази“ (2016); „Мария“ (2016) – награда „Перото“; „Дърводелецът“ (2017); „Лала Боса“ (2019); „Шейсет разказа“ (2023); „Тъгувам за Киото“ (2025). Автор е и на сборниците с есета: „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014); „По закона на писателя”(2015) и др.

Свързани статии

Още от автора