
С издаването на тази книга малкото, но категорично във вкусовете и изборите си издателство ICU следва вече заявения си интерес към темите за емигрантството, за дома, за пътуването извън, но и в себе си. За Роуз Тримейн, утвърдена писателка, авторка на 13 романа, 5 сборника с разкази, на пиеси, произведения за деца, награждавана с Orange, Whitbread, номинирана за Man Booker и Costa Award, този роман не е съвсем обичаен. Нейните интереси са свързани по-скоро с историческата проза, а в „Пътят към дома“ става дума за съвсем друго.
Сюжетът може да бъде вместен в няколко кратки изречения. Лев напуска родината си, защото губи работата си, жена му умира, а той трябва да се погрижи за старата си майка и за дъщеря си Мая. Отива в Англия за да си намери работа и да изпраща пари у дома. Избира емигрантския живот, вярвайки, че може да започне отначало. И да се справи. Англия е неговата надежда. И въпреки че неговият шеф в дъскорезницата в Барин го е предупредил: „Животът не е мечта… Мечтаеш ли, край с теб.“, Лев избира мечтата. За по-добър живот, за живот, в който има възможности, за живот, с който можеш да се справиш и в който да напреднеш. В този смисъл, разбира се, „Пътят към дома“ със сигурност може да бъде прочетен като роман за политическото и икономическо емигрантство. Хиляди хора от Източна Европа напускат страните си след политическата и икономическа разруха, която оставят след себе си комунистическите режими. Но много по-важното в тази топла, изпълнена със съчувствие и разбиране книга е едно друго пътуване – към света на другите, към нещо ново, което искаш да достигнеш, към себеоткриване. С внимание и деликатност Тримейн разгръща темата за срещата на различни култури. В Лондон, а после и в провинцията Лев създава връзки, изгражда отношения не само с англичани, но и с други източноевропейци, китайци, индийци. Едно многолико, пъстро човешко общество, в което той намира приятелства, обич, съчувствие, разбиране.
Едно от най-привлекателните качества на романа на Роуз Тримейн е способността на авторката да види доброто у човека, да го разкрие внимателно и пестеливо, но изящно. Героят – с неговото добросърдечие, простота, не особено висока образованост, грабва с финото и постепенно разкриване на емоционалността си, на лутанията на душата между преди и сега, между спомена за дома и близките и настоящия, изпълнен с труд, с проблеми, но и с малки победи, ден.
В своя живот като емигрант героят на романа преминава през израстване, през възход, но и изживява своите падове, своите грешни избори и решения. „Пътят към дома“ е и роман за срещата със своите, но в друго, различно от дома пространство. Роман за връщането към дома, но вече на променения човек. Затова и родното пространство може да се преживее различно, не само в неговата безнадеждност и разруха, но и като нов път, ново начало.
Изключително фино в романа на Роуз Тримейн преминава една нишка, свързана с „Хамлет“. На съвсем буквално ниво героят получава книгата като подарък от своя сънародничка, с която пътува заедно за Англия, с която се среща и споделя от време на време там и от която получава и помощ понякога. Но важното е, че постепенно той започва да разбира думите, започва да разбира въпроса, големия въпрос „да бъдеш или да не бъдеш“, разбира го, защото го свързва със собствения си живот.
Писателката е много силна във внушенията чрез малките детайли, чрез спиранията на погледа върху тях, в предаването на нюансите на чувството, в разбирането за сложността на човешката природа, в приемането на тази сложност и споделянето й по един непатетичен, фин, но много чувствителен начин.
„Пътят към дома“ е още една книга, в която теми, вълнуващи ни и преди, и сега, актуални, но не в своята повърхностна интерпретация, са разгърнати по един присъщ на хубавата, сериозна литература начин.

