Изложбата в галерия „Райко Алексиев“ представя художниците в кукления театър – от първия опит на „Бръмбъзъците“ през 1924 г. до най-младото поколение сценографи. Видеоинтервю на Портал Култура с Петър Митев, един от тримата куратори.
Изложбата „Анатомия на куклата“ с куратори Петър Митев, Хана Шварц и Мариета Голомехова представя 26 съвременни сценографи в кукления театър и тенденциите в тяхното изкуство от последното десетилетие. Оригиналните кукли и декори, изпълнили до тавана зала „Райко Алексиев“, са придружени от екранни изображения и филми.
Могат да се видят кукли, декори и проекти на доайените: проф. Васил Рокоманов, Свила Величкова, Силва Бъчварова, Майа Петрова, Виржиния Петкова, Хана Шварц, както и на следващите поколения сценографи, някои от които преодоляват границите на кукления театър и го отварят към другия театър, както и към съвременното изкуство: на Венелин Шурелов, Мариета Голомехова, Недко Жечев, Петя Караджова, Рин Ямамура, Станислава Кръстева, Димитър Димитров и др.
В експозицията се вписва и разказът на изкуствоведката Галина Декова за малко известния днес принос на „Бръмбъзъците“, положили началото на кукленото изкуство преди 90 години. През 1924 г., на 8 март, членове на дружество „Родно изкуство” организират по идея на арх. Александър Донков първото куклено представление. То носи заглавието „Викат ни в живота” и се случва като част от ежегодния Бал на изкуствата и печата в София на ул. „Раковски“ 141, където някога се е намирал Домът на изкуствата и печата. „Бръмбъзъците“ са Александър Божинов, Андрей Николов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Никола Танев, Сирак Скитник и др.
Галина Декова пише в каталога за въпросното представление: „Всеки от участниците без изключение, влага ентусиазъм и многостранни таланти в този динамичен и шеметен спектакъл. Публиката е участник наравно с изпълнителите – марионетки в екстатично, фантастично взаимодействие, с неизвестна продължителност, изиграно три пъти през тази единствена нощ. Негов център е социалната сатира и пародията, а главен изпълнител е многостранно развитата, автоиронизираща се личност, чийто първообраз може да е и Чавдар-Мутафовият Дилетант… Днес е трудно да се възстановят повечето подробности – всичко, с което разполагаме, е една фотография от неизвестен източник, една малка живописна картина – 20 на 27 см, която Борис Денев създава скоро след това, и бележка във вестник „Пряпорец“, която казва нещо за действието:
Пред нас е в миниатюр Александър Божинов, с вечната си иронична усмивка. Той играе едно лудо хоро, без спир и умора. Идва и рошавият Андрей Николов, а след него се влачат щърковите крака на Щъркелов…
Смехът става неудържим, когато се задава буридановото магаре. Между него и Божинов се започва истински двубой с ритници. Най-после човекът побеждава животното и Божинов тържествено напуска сцената, яхнал своя „аргумент“ за свободната човешка воля…“
Галина Декова подчертава, че спектакълът „е в чист вид дадаистично или футуристично проявление на авангардния творец – на „голямото играещо дете“.
Малко по-късно се създава и първият куклен театър у нас, подслонен в читалище „Славянска беседа“. Елисавета Консулова-Вазова, също член на „Бръмбъзъците“, представя България при учредяването през 1929 г. в Прага на УНИМА (Международния съюз на куклените дейци).
Изложбата „Анатомия на куклата“, организирана по инициатива на секция „Сценография” към СБХ, е придружена от двуезичен каталог. Продължава до 15 януари 2016 г.
Петър Митев е сред най-активните сценографи в българския театър, с неговото участие са създадени многобройни спектакли в Пловдивския драматичен театър, Младежкия театър, театър „София“, „Възраждане“, Сатиричния театър, Хасковския театър „Иван Димов“ и др. Председател на секция „Сценография” към СБХ.
