Защо поетът е нарекъл антологията си „Камък и слово“? В нея говорят в едно и също време Думите и Камъните. Образите, мислите и чувствата, които пораждат, се събират в Образа на материята и духа, слели се в едно, за да станат и наше упование.
Една антология с прозренията на онези, чийто неспокоен дух е търсел истината. Онази все изплъзваща се истина за човека и за всичко онова, което е сътворил с тъмните и светли сили на своята природа. Антология на мъдростта, на прозренията, белязали човешкото познание и самопознание. Антология със Словата, въплътили в себе си болката, страданията, съмненията, надеждите и озаренията на Човека, непрестанал да пита и да се пита в какво е смисълът, защо сме, накъде отиваме. И като всяка антология, която според Далчев е форма на критика, сиреч на оценка и на подбор, и тази е плод на едно конкретно и преценяващо мислене. На мисленето, на светогледните представи, на духа, на всичко, отколе познато ни от творчеството на Борис Христов. Бих добавил и от живота му, защото онези, които го познават отблизо, знаят за това особено, вълнуващо ни, предизвикващо много размисъл съчетание на съдба и творчество, наречено Борис Христов. Поради казаното няма как читателят на антологията да не разгърне нейните страници с още по-голям интерес. Поместеното в нея са Думите на онези, за които поетът отбелязва в краткия си предговор, че се е учил от тях да чете и пише и в които неведнъж е „търсил упование“. Първият от тях е Лао Дзъ, а в самия край на антологията виждаме имената на Дюренмат, Збигнев Херберт и Йосиф Бродски, представен с неговата мисъл, че „може би вече няма да ни се удаде да спасим света, но отделния човек винаги можем.“ Това изстрадано откровение на Бродски като че ли обобщава многото и разнопосочни представи и внушения, излезли изпод перото на най-големите, на мъдрите, на преминалите през своето време, измъчвани и от мисълта за спасението на човека. За спасението, което потърси и творчеството на Борис Христов, за да се откроят в него и мрачните му предчувствия за обречеността на човешкия род. Но фактът, че се появи тази антология недвусмислено доказва, че и поетът не се е отказал съвсем от надеждите си за човека. Че и в неговото съзнание пулсира представата за сизифовската участ на човека, наказан, но въпреки това продължаващ да живее със своя бунт и своята непримиримост.
Преди време писах за творчеството му като едно саморазпъване върху честния кръст на познанието и самопознанието. Стиховете и прозата на Борис Христов, поне за мен, са видяното, изпитаното, осмисленото и преосмисленото по неговия път към познанието. Към познанието, предпоставено от кръстните човешки мъки. Предпоставено и от жаждата на човека да се добере до Дървото на живота, до онова познание, при което вместо думите ще говори тишината и ще заговори все заглушаваният до днес глас на нашата невинност. В антологията на поета е пак същото саморазпъване. Защото човекът и светът не са ясни. Ако светът беше ясен, писал го е Албер Камю, нямаше да има изкуство. Нямаше да бъдем това, ще добавя тук, което сме.
А защо поетът е нарекъл антологията си „Камък и слово“? Защо в книгата са и тези фотографии на камъните, които той е събирал години наред? Отговорът го има още в стиховете и прозата му, където често се говори за Камъка – многозначителен образ, своеобразен персонаж, придаващ допълнителен смисъл на изповяданото. Отговорът го намираме и в предговора към антологията, където ще прочетем за камъните: „Избирал съм ги с трепетното любопитство на читател, който рови в Книгата, за да открие между хилядите думи важната за него мисъл. И съм споделял с тях написаното от велики умове, което те са слушали с внимание. Така от дългото общуване материя и дух сближаваха контурите си, докато с годините започнаха да си приличат.“
В антологията на Борис Христов говорят в едно и също време Думите и Камъните. Образите, мислите и чувствата, които пораждат, се събират в Образа на материята и духа, слели се в едно, за да станат и наше упование. И за да предизвикат на свой ред упрека, за който ни говори едно от четиристишията на поета, поместено и в книгата му „Стълп от прах“:
Лекомислието, с което човекът върви през живота
и събаря невинни камъни в пропастта,
ме кара често да пея от страх,
сякаш минавам през гробища.
Борис Христов, „Камък и слово“, Антология, Издателство „Рива“, 2015, цена 29,90 лв.
