Ердоган ликвидира президентската гвардия. Направи го много бързо, със силен и категоричен удар. Без бавене и без колебание. Което не значи, разбира се, че както това негово движение, така и останалите решителни и радикални действия на турския президент в периода след пресичането на опита за преврат не са били подготвени отдавна и разработени внимателно в детайли. Стана кристално ясно, че се е чакало да се появи събитие, което да направи осъществяването на тези планове възможно, като ги покаже в светлината на спасителни за нацията и държавата операции. Хирургични операции на органи, в които обществената тъкан е развили инфекциозни процеси.
Разпускането на гвардията предизвика спонтанната поява на сравнението с унищожаването на еничарския корпус от 20-те години на деветнайсетия век. И без да се прекалява с играта на сходства и аналогии, без да се правят дръзки крачки върху хлъзгавата, но иначе така примамлива за наблюдателя почва на историческите препратки и реминисценции, няма как да не се набие на очи възпроизвеждането на ситуацията и изхода на събитията от 1826 г. И при най-строга самодисциплина и спазване на диета и въздържане от злоупотреба с аналогиите, няма как да бъде отречено, че приликите между станалото с еничарите край Босфора преди около двеста години и съдбата на елитните гвардейци на държавния глава в днешна Турция са поразителни. Да се гледа на гвардията като на потенциална заплаха, като на фактор, който може да произведе проблеми за властта, е напълно разбираемо. Но е вън от съмнение също така, че Ердоган е привързан към силно театрализираните акции и притежава чувствителен, развит вкус за ярките, цветни и запомнящи се държавнически жестове, замислени като внушителни и най-вече знакови прояви на мощ и величие. В този смисъл ликвидирането на гвардейския корпус представлява не само продиктувано от прагматични мотиви отстраняване от пътя на една потенциална опасност, но и жест, с който се задейства за пореден път някаква комбинация от референции и връзки с възлови моменти от историята на Турция и Османската империя. Акт, който със своите символни измерения трябва да положи последния щрих, ознаменуващ края на ерата, в която армията беше инстанцията, притежаваща монопола върху критерия за добро и зло в турския политически и обществен живот, и субектът на реалната власт. Разпускането на гвардейската част стана обявяване на всеослушание на края на една голяма епоха, оповестяване на новината, че армията вече не е „свещената крава”, жрецът-пазител на наследството на Кемал Ататюрк, последният коректив на решенията на цивилната власт в страната.
Иначе армията ще продължи да бъде фактор, с който Ердоган ще трябва да се съобразява, позициите й ще си останат възлови, но едва ли все още има място за съмнение, че нейната роля беше предефинирана в хода на събитията, а действителната й сила отслабена.
И ако всичко това наистина отваря нова страница в управлението на настоящия турски държавен глава, а може би и в историята на страната, то въпросите около това кой ще е най-вероятният следващ български президент са в една сфера, която не може да бъде определена дори и като поле на загадките. Вече имаме опит с бавенето на официалните кандидатури за президентския пост, с играта на нерви, ако не до последно, то поне колкото се може по-дълго. Така че сме подготвени. Излизането на господата Първанов и Калфин на светло е на практика част от същата тази игра, а не нейно отрицание, защото тяхното издигане е продиктувано от стратегия, целяща предизвикването на противника със своята парадна прозрачност, с манифестираната си другост в условията на всеобща предпазливост и потайност. Грешката на БСП с нейните екзотични скокове, изпълнени в последните дни, ще остави следи. За момента АБВ взе преднина, възползвайки се от хазартните идеи, които някои от социалистическата партия решиха, че са в състояние да си позволят. Преднината е само временна наистина, но точка така и беше отбелязана.
Тези президентски избори ще бъдат много важни за България и твърде различни от предишните. Но не поради това, че изходът от тях ще се реши на един много късен етап, предхождан от период на всякакви димни завеси и пироефекти, съпроводени от резки престроявания от и трудни компромиси. Тези избори ще бъдат наистина уникални или поне запомнящи се в контекста на най-новата история на България с това, че ще изключат почти изцяло или най-малкото ще редуцират в значителна степен партийния елемент и свързаните с партиите страни на отделните кандидати. Може да се каже, че това ще са едни подчертано мажоритарни избори за президент и че в нагласите и настроенията си избирателите ще бъдат по-независими от политическите си пристрастия и привички, отколкото са били друг път. Очакванията ми са, че българските граждани ще са силно фокусирани върху личностите и ще са дори още по-безразлични от обикновено към партийно оцветеното съдържание, което ще се стремят да придадат на своите кандидатури големите политически партии.
Вече се забелязват знаци, които говорят за това, че този път борбата за влизане в президентството ще остави на заден план политическите партии и ролята им в надпреварата и по още една, много съществена причина. Имам предвид фактор, различен от предразположенията у електората и свързаните с тях особености на днешния социално-политическия климат в България. Този фактор ще упражни определящо влияние върху характера на предстоящите президентски избори поради обстоятелството, че конкуренцията за президентския пост ще е сблъсък между елити на ниво, надхвърлящо дори мащабите на икономическите и политически интереси и кръгове, стоящи зад отделните партии. Съревнованието ще се води и на равнище, по-високо от плоскостта, на която тези интереси се пресичат и събират в различни транспартийни клубове. Затова в подготовката за тези избори картата на инициативните комитети ще е силна и ще се разиграва активно. Премерването на силите през изборите за президент в края на годината ще се окаже проверка за способностите на най-високите елити и всъщност ще доведе до пренареждане на цели пластове в голямата, определящата по-далечното бъдеще на страната политика. Може и да звучи прекалено смело, но ми се струва, че времето за такова разместване е дошло, тъй като рамката е отесняла и най-влиятелните клубове в България са принудени да търсят начини тя да бъде реформирана. Ако това не стане, процесът е заплашен от изчерпване на поддържащата го енергия и от достигане до точка на безветрие. Затова се налага президентските избори да изпълнят функцията на проба при развързването на възли, които вече притесняват и ограничават самите онези, които са ги завързали.
Като част от цялостната картина трябва да се разглежда и това, че бъдещият български държавен глава ще трябва да покаже пред света какви ще са балансите във външната политика на страната във времена, които изправят пред тежко изпитание едновременно вътрешното сцепление в Европейския съюз и неговата сигурност пред лицето на все по-голямата заплаха, идваща отвън. А всичко това ще направи изборите още по-средищни.
За съжаление титаничният сблъсък на елитите, който ще се проектира върху президентските избори, ще означава сигурен превес на задкулисието при договарянето на имената на основните кандидати и ще предложи на гражданите едно твърде бутафорно сблъскване на програми и идеи. От друга страна, след избирането си новият президент ще може да разчита вероятно на по-голям вътрешнополитически комфорт и повече свобода на движенията без страх от удари под пояса. Този комфорт ще е нещо като израз и следствие на уталожени страсти и изпуснато напрежение. Затова и пространствата, които ще се отворят при разрешаването на заплетените отношения на нивото на структуроопределящите елити и установяването на ново маркиране и разпределение в техните сфери на влияние, ще разширят и полето на действие на новоизбрания държавен глава. На когото иначе ще се паднат тежки задачи, свързани най-вече с ролята на България на Балканите и особено с функциите, които ще й се наложи да поеме в границите на диалога между Европейския съюз и Турция на Реджеп Ердоган. Другото голямо предизвикателство ще бъдат, естествено, отношенията на страната ни с Русия.
Ще го кажа още веднъж. Бъдещият български президент ще бъде фигурата на преразпределението.
