Черешата изсъхна. Клоните й сочеха към небето като черни ръце. Липата до нея пламенееше, листата й пожълтяха и застлаха земята като златен варак, всяко листо изковано от чисто злато.
А по черешата отдавна нямаше листа. Само клоните й стърчаха в небето като черни ръце.
Ще я отрежем.
Една мразовита, но ясна сутрин резачите дойдоха. Бяха двамина, шейсетгодишен мъж с плетена шапка на главата и един млад, пъргав като пантера. Обиколиха черешата, разгледаха я.
Колко ще струва. Толкова. Добре.
Свалиха две бензинови резачки от колата. Свалиха въжетата.
Възрастният запали цигара и дълго кашля. Натисна фаса с подметката. Сипа бензин в резачката. Запали нова цигара. Сетне върза резачката с едно тънко въже, младият я провеси на гърба си и започна да се катери. Изкатери се чак до върха, до четвъртия етаж, докъдето стигаше черешата. Изкатери се по дървото, както другите ходят по улицата. Без никакво усилие.
На колко години беше черешата? На двайсет, на трийсет? Май я садиха, когато се родиха децата.
Младият беше прегърнал ствола с едната ръка. Хвана резачката с другата. Дръпна въженцето й с ръката, с която беше прегърнал ствола и трионът запърпори като моторетка и замириса силно на бензин. Първо очисти клоните и клонките около върха и оголи ствола. Трионът влизаше в дървото като в масло. Във въздуха се посипа дървесна прах. Сетне отряза един метър от върха, пак преметна резачката на рамо, прегърна отрязаното парче като бебенце и внимателно го пусна на земята.
Работата тръгна.
Възрастният мъж долу събираше нападалите клонаци и ги трупаше на купчина встрани. Щяха да ги запалят, като просъхнат.
Черешата се смаляваше. Младият дори не беше се задъхал. Все така методично първо очистваше ствола от клоните, после режеше парче от него с дължина около метър, премяташе въжето с резачката през рамо и с освободената ръка внимателно хвърляше отрязаното парче на земята. Възрастният мъж долу режеше парчетата от ствола с другата резачка на по-малки, да стават за горене в печката.
Младият стигна до клона, на който децата връзваха от терасата мартеничките си, когато се връщаха в България през пролетта. Това беше преди години. Сега децата порастнаха и отдавна работеха в чужбина. Но мартеничките на клона още стояха. Червеното беше избеляло и беше заприличало на бялото. Младият отряза и този клон и той рухна на земята. Възрастният го дръпна върху купчината.
Когато височината на ствола се скъси на три метра, младият рипна долу и продължи да реже дървото, стъпил разкрачен на земята.
Всичко наколо, пръстта и шумата на липата, беше посипано с нежна бледорозова дървесна прах.
Младият се изтупа, седна на един пън и запали цигара.
Старият се наведе и отряза ствола на пет сантиметра от земята. Сърцевината на дървото беше светло червена и ясно личаха дървесните кръгове.
После резачите си казаха нещо на техния език, събраха багажа и го натовариха в колата. Възрастният мъж взе парите и ги прибра в джоба си.
Е, хайде тогава.
Резачите си тръгнаха.
Гледката от терасата изведнъж се беше отворила. Виждаше се съседният двор и улицата. До контейнера за боклук беше спряла каруца. Мъжът ровеше в контейнера, а жената на седалката държеше в ръцете си бебе, зиморничаво сгушена в тънкото си яке. Виждаше се, че тези двамата в каруцата бяха почти деца, най-много на четиринайсет-петнайсет.
Момчето порови още малко в контейнера и се метна на каруцата. Момичето докосна гърба на кончето с една пръчка. И кончето потегли нагоре по хлъзгавия асфалт.
Странно конче беше. Червено конче, а гривата му – бяла.
