Публикуваме радиопиесата „Разпитът на Лукул“ от сборника с малко известни фpaгмeнти и пиecи на Бертолт Брехт (изд. Black Flamingo, превод Владко Мурдаров). 

Сборникът „Heпoзнaтият Бpexт“ съдържа фpaгмeнти и пиecи, cъздaдeни oт Бpexт и поставени след смъртта му. Те са от различни фази от творчеството на драматурга, оценявани са като интересни провокации с формата.

Радиопиесата „Разпитът на Лукул“, която публикуваме, е представена в пълния си текст. Брехт я завършва през 1940 г., когато е емигрант в Швеция. Според изследователите първоначално е била написана за шведското Радио Стокхолм, но не стига до излъчване там. По-късно е предложена на швейцарското Радио Беромюнстер, и е излъчена на 12 май 1940 г. Пиесата, поне в първата си редакция, носи всички белези на Брехтовия епически театър.

В българското издание не са включени промените в текста и добавките, които Брехт прави при оформяне на либретото към операта „Съдът на Лукул“ с музика от Паул Десау. След 1950 г. новосъздадената опера попада под обстрела на противниците на „формализма в изкуството“, дирижирани от съветската военна администрация в Източна Германия. Репетициите започват на 17 март в Щатсопер в Берлин, опитът да бъде саботирана постановката не успява. В последвалите пререкания с комунистическите функционери Брехт отстъпва и прави малки промени в либретото, за да премахне „пацифистките тенденции“, в които го обвиняват. Премиерата е на 12 октомври 1951 г. в Щатсопер. Премиерата в Западна Германия е на 30 януари 1952 г., а международният успех идва през 1957 г., когато в Париж е представена една лайпцигска постановка.

Луций Лициний Лукул (роден в 117 г. пр. Хр. – умира през зимата на 57 – 56 г. пр. Хр.) е римски сенатор и пълководец през късната Римска република с 20-годишна военна и административна служба. По време на Третата Митридатова война се превръща в основен завоевател на източните царства. Известен с разточителния си начин на живот и щедрите угощения, които давал. Според легендата той е пренесъл черешовото дърво в Италия.

Бертолт Брехт (1898 – 1956) е драматург, поет, режисьор и теоретик на изкуството. Създател е на епическия театър. През Втората световна война е емигрант в Дания, Швеция, Финландия, САЩ, Швейцария. След края й създава световноизвестния театър Берлинер ансамбъл. Автор е на много пиеси, след които са „Ваал“, „Барабани в нощта“, „В джунглата на градовете“, „Мъжът си е мъж“, „Опера за три гроша“, „Животът на Галилей“, „Майка Кураж и нейните деца“, „Добрият човек от Сечуан“, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, „Кавказкият тебеширен кръг“ и др.  

Брехт е майстор и на притчовия роман, и на социалния разказ. Във всички свои текстове той влага ерудиция и житейски опит, изпълва ги с философски прозрения. Творчеството му продължава да оказва силно въздействие върху съвременната немска и върху световната литература. За него писателят Леон Фойхтвангер казва: „Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това „сократовско начало“ изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му“.

„Непознатият Брехт“, пиеси и фрагменти, превод от немски Владко Мурдаров, изд. Black Flamingo, 2017

РАЗПИТЪТ НА ЛУКУЛ

Радиопиеса

Сътрудник: М. Щефин

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ЛУКУЛ,  римски пълководец
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ
УЧИТЕЛЯ, КУРТИЗАНКАТА, ПЕКАРЯ, ЖЕНАТА НА РИБАРЯ, СЕЛЯНИНА  – съдебни заседатели при мъртвите
ЦАРЯ, ЦАРИЦАТА, ДВЕ ДЕВИЦИ С ТАБЛО, ДВАМА РОБИ С ЕДИН ЗЛАТЕН БОГ, ДВАМА ЛЕГИОНЕРИ, ГОТВАЧА НА ЛУКУЛ, ЧОВЕКА С ЧЕРЕШОВО ДЪРВО – фигури от фризовете БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС
СТАРА ЖЕНА ТРОЙНИЯ ГЛАС ДВЕ СЕНКИ ГЛАШАТАЯ
ДВЕ МЛАДИ МОМИЧЕТА ДВАМА ТЪРГОВЦИ
ДВЕ ЖЕНИ ДВАМА ПЛЕБЕИ КОЧИЯШ
ХОР НА ВОЙНИЦИТЕ ХОР НА РОБИТЕ ДЕТСКИ ХОР
ГЛАСОВЕ

I

ТРАУРНОТО ШЕСТВИЕ

Шум от голяма тълпа народ

ГЛАШАТАЯ: Чуйте, великият Лукул умря!
Пълководецът, който изтока завладя
Който свали седем крале
Който изпълни нашия град Рим с богатства. Пред катафалката му
Носена от войници
Вървят най-уважаваните мъже на великия Рим
С покрити лица, до него
Крачи философът му, адвокатът му и неговият
Личен кон

ПЕСЕН НА ВОЙНИЦИТЕ, КОИТО НОСЯТ КАТАФАЛКАТА:
Дръжте го, дръжте го на раменете!
Да не се люлее пред хилядите очи тук
Когато сега господарят на източните земи
Се отправя към сенките. Внимавайте и
Не се препъвайте!
Този, когото носите от плът и метал
Той владееше света
ГЛАШАТАЯ: Зад него влачат огромен фриз, който
Делата негови представлява и за гроба му
Определен е. Още веднъж
Целият народ се възхищава на чудния му
Живот
На победи и завоевания
И си спомня неговия някогашен триумф

ГЛАСОВЕ: Спомнете си за непобедимия
Спомнете си за страшния!
Спомнете си за страха на двете Азии За любимеца на Рим и на боговете Когато на златна кола
Минаваше през града, донесъл ви Чужди крале и чужди животни! Слон, камила и пантера
И колите, пълни с паднали дами
Колите с багажа,
Кораби, картини и съдове
Красиви от слонова кост, цял Коринт, пълен С бронзови статуи, докарани през бучащото Море на народа! Спомнете си гледката! Спомнете си за монетите за децата
И за вината и за месата! Когато на златна кола
Той през града преминаваше,
Той, непобедимият, той, страшният
Той, страхът на двете Азии
Любимец на Рим и на боговете!
ПЕСЕН НА РОБИТЕ, КОИТО ВЛАЧАТ ФРИЗА: Внимавайте, не се препъвайте!
Вие, които влачите фриза с картините на триумфа
Макар може би потта да ви капе в очите Дръжте ръцете си здраво! Мислете, че ако падне Ще се разпадне на прах.
МЛАДО МОМИЧЕ: Виж червения шлем! Не, великия! ДРУГО МОМИЧЕ: Той е кривоглед.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Всички сенатори! ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ: Както и всички шивачи!
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Не, мъжът стигна чак до Индия! ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ: Но вече отдавна се беше изхабил
Той, непобедимият, той, страшният
Той, страхът на двете Азии
Любимец на Рим и на боговете!
ПЕСЕН НА РОБИТЕ, КОИТО ВЛАЧАТ ФРИЗА:
Внимавайте, не се препъвайте!
Вие, които влачите фриза с картините на триумфа
Макар може би потта да ви капе в очите Дръжте ръцете си здраво! Мислете, че ако падне Ще се разпадне на прах.
МЛАДО МОМИЧЕ: Виж червения шлем! Не, великия!
ДРУГО МОМИЧЕ: Той е кривоглед.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Всички сенатори!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ: Както и всички шивачи!
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Не, мъжът стигна чак до Индия!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ: Но вече отдавна се беше изхабил
По моето скромно мнение.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: По-велик от Помпей!
Без него Рим беше загубен. Невероятни победи!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ: Най-често късмет! ПЪРВА ЖЕНА: Моя Пойк,
Който загина във Азия
Цялата тази врява няма да ми го върне!
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Покрай този мъж
Мнозина направиха състояние.
ВТОРА ЖЕНА: На брат ми синът не се върна
Също.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Всеки знае Какво спечели Рим чрез него! Само колко слава!
ПЪРВА ЖЕНА: Ако не лъжеха така
Никой нямаше в клопката им да се хване.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Геройството
за съжаление умира.
ПЪРВИ ПЛЕБЕЙ: Кога ли
Ще престанат с това плямпане
За слава?
ВТОРИ ПЛЕБЕЙ: В Кападокия цели три легиона
Избити са до крак!
КОЧИЯШ: Ще мога ли от тук
Да мина?
ВТОРА ЖЕНА: Не, тук за жалост е затворено.
ПЪРВИ ПЛЕБЕЙ: Когато заравяме пълководците си
Колите със волове
Трябва да почакат.
ВТОРА ЖЕНА: Моя господар завлякоха го във съда
Не си бил плащал данъците.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ: Може да се каже, че без него
Днес нямаше да имаме Азия
ПЪРВА ЖЕНА: Пак ли скочи цената на рибата тон?
ВТОРА ЖЕНА: И на сиренето?

Виковете на тълпата нарастват.

ГЛАШАТАЯ: Сега
През триумфалната арка минават
Която градът на своя велик син е издигнал. Жените вдигат децата си.
Ездачите
Избутват редиците на зяпачите назад. Улицата след шествието остава пуста. Великият Лукул
За последен път мина по нея.

Шумът на тълпата затихва, както и маршовата стъпка на шествието.

ІІ

БЪРЗО ЗАТИХВАНЕ И ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ДЕЛНИКА

ГЛАШАТАЯ: Шествието изчезна, сега
Улицата отново  е пълна. От затворените
Странични улици
Кочияшите изкарват своите коли със волове. Бърборейки
Тълпата се връща към своите задължения. Работният Рим
Се връща на работа.

ІІІ

В ЧИТАНКИТЕ

ДЕТСКИ ХОР: В читанките
Са имената на големите пълководци.
Учим наизуст битките им
Който иска да ги последва
Проучва чудесния им живот
Да ги последва
От тълпата да се издигне
Такава е заръката. Нашият град
Желае някога и нашите имена
Да запише сред имената на безсмъртните.
Секст завладява Понт.
А ти, Флак, завладяваш трите Галии.
Ти обаче, Квинтилиан,
Преминаваш през Алпите!

ІV

ПОГРЕБЕНИЕТО

ГЛАШАТАЯ:Вън, на виа Апия
Има малка сграда, преди десет години издигната
Определена да приюти
Великия мъж във смъртта му.
Пред нея завива
Групата роби
Които влачат фриза на триумфа. После
Го поглъща и него малката ротонда
С букови храсти
БЕЗЖИЗНЕН ГЛАС: Стойте, войници!
ГЛАШАТАЯ:Отвъд стената
Се чува глас.
От сега нататък той заповядва.
БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Обърнете носилката! Зад
тази стена
Никой не бива носен. Зад тази стена
Всеки тръгва сам.
ГЛАШАТАЯ: Войниците обръщат носилката.
Пълководецът
Стои сега изправен, малко несигурен.
Философът му иска да застане до него
С мъдра мисъл на уста. Но…
БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Остани назад, философе! Зад
тази стена
Няма да говориш на никого.
ГЛАШАТАЯ: Така казва гласът, който командва там, и
Тогава излиза напред адвокатът
Да заяви своето желание.
БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Отхвърлено.
ГЛАШАТАЯ: Така казва гласът, който командва там.
А на пълководеца казва:
БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Влез сега през вратата!
ГЛАШАТАЯ: И пълководецът отива до малката врата
Спира още веднъж да се огледа
И поглежда строго войниците
Поглежда робите, които влачат фриза,
Поглежда бука, последното зелено.
Колебае се.
Тъй като вратата е отворена, вътре
Нахлува вятър от пътя.

Тласък на вятъра.

БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Свали си шлема! Нашата
врата е ниска.
ГЛАШАТАЯ: И пълководецът си сваля красивия шлем.
И влиза наведен. Поели си дъх, войниците С блъскане си тръгнат от гроба, Радостно бъбрейки.

V

ПРОЩАВАНЕ НА ЖИВИТЕ

ХОР НА ВОЙНИЦИТЕ: Здрасти, Лакал
Квит сме, стар козел,
Излез от костницата!
Да вдигнем една!
Славата не е всичко
Човек трябва и да живее.
Кой ще дойде с мен?
Долу на дока
Има една кръчма.
Ти обаче не дойде.
Аз ще дойда.
Бъди сигурен.
А кой ще плаща?
Те просто записват.
Как се зарадва!
Отивам отсреща на телешкия пазар.
При малката черна? И ние ще дойдем.
Не, трима не може.Тя вече веднъж се разсърди. Тогава да вървим на кучешките надбягвания.
Човече
Там има вход. Не, ако те познават.
Аз идвам.
Хайде тогава! Свободно!
Да вървим!

VІ

ПОСРЕЩАНЕТО

Безжизненият глас, е гласът на пазача на вратите към
царството на сенките. Сега той продължава да разказва.

БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Откакто влезе новият
Той стои до вратата неподвижно
С шлема под мишница
Като паметник на самия себе си.
Другите мъртви, които сега са пристигнали
Седят на пейката и чакат
Както са чакали много пъти
Късмета или смъртта
В кръчмата, докато си получат виното
Или на кладенеца, докато дойде любимата
Или във храстите, в битката, докато
Бъде дадена заповед.
Новият обаче
Изглежда, не е учил да чака.
ЛУКУЛ: Какво, по дяволите
Означава това! Стоя тук и чакам!
Още в най-великия град на земята
Кънти жалбата по мен, а тук
Няма никого, който да ме посрещне!
Пред палатката ми в боя
Са ме чакали седем царе!
Тук няма ли ред?
Къде се е скрил готвачът ми Ласус?
Мъж, който дори от въздух
Ще изпече някакво малко ядене!
Ако го бяха изпратили да ме посрещне
Щях да се почувствам у дома. – О, Ласус!
Твоето агнешко с дафинов лист и копър!
Кападокийска табла с дивеч! Вашите омари от
Понт!
И вашият фригийски сладкиш с горчиви
Плодове!

Тишина.

Заповядвам да ме изведат от тук.

Тишина.

Трябва ли да стоя при този народ?

Тишина.

Ще се оплача. Двеста кораба
Обковани с желязо, пет легиона
Нападаха само като си мръдна малкия пръст.
Ще се оплача.

Тишина.

БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Няма отговор, но на пейката
на чакащите
Една стара жена казва:
ГЛАС НА ЧАКАЩА СТАРА ЖЕНА: Новият, сядай.
Многото метал, който носиш, тежкият
Шлем
И щитът на гърдите сигурно те
Уморяват.
Затова сядай.

Лукул мълчи.

Не ставай инат. Не можеш все да стоиш,
Докато чакаш. И аз съм преди теб.
Не мога да кажа колко дълго продължава
Вътре разпитът.
Разбираемо е, че трябва точно
Да се прецени
За всеки поотделно дали ще бъде осъден
Да върви в мрачния Хадес
Или на полята на блажените. Понякога
Изпитът е много кратък, за съдиите
Достатъчен е един поглед.
Този там, казват те
Е водил невинен живот и
Бил е готов
Да помага на другите хора, защото
За ползата от човека
Те дават най-много. Моля, казват му
Върви да си починеш. Разбира се, при други
Разпитът често трае цял ден, особено при онези
Които тук долу, в царството на сенките,
Са пратили някого, преди за живота му
Отреденото време да е изтекло. Този, който
точно
Сега е вътре
Няма да стои дълго. Малък хлебар
Без злоба. Виж, за себе си
Малко се тревожа, но все пак се надявам
Че между съдиите вътре, както чувам
Има и малки хора, които точно знаят
Колко тежък за нас е животът
По време на война.
Съветвам те, новият…
ТРОЙНИЯ ГЛАС (прекъсва я): Тертулия!
СТАРАТА ЖЕНА: Викат ме.
Просто гледай как тук ще минеш.
Ала сега сядай.
БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Новият стоеше като
истукан до портата
Но бремето на неговите отличия
Собственото му ръмжене
И любезните думи на старицата го
Промениха.
И той се оглежда дали наистина е сам. Сега
Все пак се приближава до пейката.
Ала преди да може да седне
Го извикват. На съдиите е бил достатъчен
Един поглед към старицата.
ТРОЙНИЯ ГЛАС: Лакал!
ЛУКУЛ: Аз се казвам Лукул. Не знаете ли тук
Моето име?
Аз съм от прочут род
На държавници и пълководци. Само в
предградията
По доковете и войнишките кръчми,
В неизмитите усти
На неграмотните и на утайката
Ме наричат Лакал
ТРОЙНИЯ ГЛАС: Лакал!
БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: И така многократно извикан
Според презрения език на предградията
Лукул, пълководецът
Който е завладял Изтока
Който е свалил седем царе
Който е напълнил град Рим с богатства
По вечерно време, когато Рим сяда
На гробовете да се храни
Се явява
Пред най-висшия съд в
Царството на сенките

VІІ

ИЗБОР НА ЗАЩИТНИКА

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Пред най-
висшия съд в
Царството на сенките
Се явява пълководецът Лакал
Който се нарича Лукул.
Под председателството на съдията
на мъртвите
Петима заседатели водят следствието.
Единият някога е бил селянин
Единият някога бил е роб, но учител
Едната някога била е жена на рибар
Единият някога е бил пекар
Едната някога е била куртизанка.
Те седят на високи столове
Без ръце, които да вземат, и без усти, които
Да ядат
Безчувствени към гланца на отдавна угасналите
Очи
Неподкупни, деди от отвъдния свят.

Съдията на мъртвите започва разпита.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Сянко, ти трябва да
бъдеш разпитана.
Трябва да дадеш сметка за своя живот
Между хората.
Дали си им бил полезен, дали си им навредил
Дали лицето ти трябва да се види
По полята на блажените
Нужен ти е защитник.
Имаш ли защитник по полята
На блажените?
ЛУКУЛ: Предлагам да бъде извикан великият
Александър Македонски
За да говори пред вас като вещо лице
За дела като моите.
ТРОЙНИЯ ГЛАС (вика към полята на блажените): Александър Македонски!

Тишина.

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Извиканият
не се обажда.
ТРОЙНИЯТ ГЛАС: В полята на блажените
Няма Александър Акедонски
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Сянко, твоето вещо лице
Не е познато в полята на помнените с добро.
ЛУКУЛ: Какво? Той завладя цяла Азия до Индия
Незабравимият
Който отпечата безспорно стъпката си
върху земята
Могъщият Александър…
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Той не е познат тук.

Тишина.

СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Нещастнико! Имената
на великите
Вече не предизвикват страх тук долу.
Тук
Те вече не могат да заплашват. Техните
мъдрости
Се смятат за лъжи. Делата им
не се записват. А славата им
за нас е като дим, който показва
че е вилнял огън.
Сянко, твоето държание показва
Че с твоето име са свързани
Големи начинания.
Тези начинания
Тук не са познати.
ЛУКУЛ: Тогава предлагам
Да бъде донесен Фризът от моя гроб
На който е представено
Моето триумфално шествие.
Разбира се, как
Да бъде донесен? Него го влачат роби.
Сигурно
Тук на живи
Влизането е забранено.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Не на робите. Тях
Дели ги много малко от мъртвите.
За тях може да се каже
Че те са почти живи. Стъпката
От света горе
Долу в царството на сенките
За тях е много малка.
Да бъде донесен фризът.

VІІІ

ДОНАСЯНЕ НА ФРИЗА

БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: Все още робите му стоят
При стената, без да знаят.
Накъде с този фриз? Докато един глас
Изведнъж проговаря през стената.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Елате.
БЕЗЖИЗНЕНИЯ ГЛАС: И чрез тази дума променени
Те повличат бремето
Сега към сенките
През стената с букови храсти.
ХОР НА РОБИТЕ: От живот към смъртта
Влачим бремето без колебание.
Отдавна вече нашето време не беше наше
Целта на пътя ни е неизвестна.
Затова следваме новия глас
Като стария. Защо да питаме?
Нищо не оставяме зад гърба си,
Нищо не очакваме.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И така
преминават те през стената
Защото нищо не ги спира,
И тази стена не ги спира.
И оставят бремето си
Пред висшия съд на сенките
Онзи фриз с триумфалното шествие.
Заседатели на мъртвите, наблюдавайте го:
Един заловен цар, тъжно гледащ
Една царица с непознати очи и с кокетни бедра
Един мъж с черешово дръвче, дъвчещ
Череша
Един златен бог, носен от двама роби
Много дебел
Две девици с едно табло с имената
На 53 града
Един изправен и
Един умиращ легионер, поздравяващ
Пълководеца си
Едно готвач с риба.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Това твоите свидетели
ли са, сянко?
ЛУКУЛ: Това са те. Но как
да говорят? Те са от камък, те са неми.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ:
Не и за нас. Те ще говорят.
Готови ли сте, каменни сенки
Тук да свидетелствате?
ХОР НА ФИГУРИТЕ ОТ ФРИЗА: Ние, картини
определени някога,
на светло да останем
каменни сенки на изчезнали жертви
горе да говорим и горе да мълчим.
Ние, картини, определени някога, повалени
Лишени от дъх, онемели, забравени
По поръка на победителя да излезем на светло
Да мълчим сме готови, но и да говорим.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Сянко, свидетелите на
твоето величие
Са готови да ни разкажат.

ІХ

РАЗПИТЪТ

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И
пълководецът излиза напред и
посочва към краля.
ЛУКУЛ: Тук виждате човек, когото съм победил.
В малкото дни между нова луна и пълнолуние
Победих войската му с всички негови
Бойни коли и ездачи с брони.
За тези няколко дни
Царството му се разпадна като колиба,
Върху която е паднала светкавица.
Когато се появих на границата му, той хукна
Да бяга
И малкото дни на тази война
Едва ни стигнаха на нас двамата
Да стигнем до другата граница на царството му.
Толкова кратко продължи, че шунката
Която готвачът ми опушваше
Не беше още опушена, когато се върнах.
И от седемте, които аз победих, този беше
Само един.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Това вярно ли е, царю?
ЦАРЯ: Вярно е.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Вашите въпроси, съветници.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И сянката
на роба, който някога е бил учител
се навежда мрачно напред и пита:
УЧИТЕЛЯ: И как стана това?
ЦАРЯ: Както той каза: Нас ни нападнаха.
Селянинът, който товареше сено
Още беше с вдигната вила и вече
колата му, която още не бе натоварена
Потегли от него.
Още пекарят не беше изпекъл хляба си
Когато вече чужда ръка се протегна към него.
Всичко, което ви казва за светкавицата
Която пада върху колибата, е вярно. Колибата
Е разрушена. Тук е
Светкавицата.
УЧИТЕЛЯ: И от седемте ти си бил…
ЦАРЯ: Само единият.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Мъртвите
съветници обмислят
Свидетелството на царя.

Тишина.

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪВЕТА НА МЪРТВИТЕ: И
сянката съветник, която някога е била
куртизанка
Пита също:
КУРТИЗАНКАТА: Ти, там, царице,
Как се озова тук?
ЦАРИЦАТА: Когато някога отидох в Торион
Рано сутрин да се окъпя
От маслиновата горичка
Изскочиха петдесет чужди мъже
И ме победиха.

Като оръжие имах една гъба
Като прикритие бистрата вода
Само нейният щит ме пазеше
Но не за дълго
Скоро ме победиха.

Изпълнена с ужас аз се огледах
Извиках за моите слугини
А слугините изпълнени с ужас
Крещяха зад храстите.
Всички бяхме победени.
КУРТИЗАНКАТА: И тогава защо вървиш сега с това
шествие?
ЦАРИЦАТА: Ах, за да покажа победата.
КУРТИЗАНКАТА: Каква победа?
Победата над теб ли?
ЦАРИЦАТА: И над красивата река Торион
КУРТИЗАНКАТА: Какво наричаше той триумф?
ЦАРИЦАТА: Че царят, моят съпруг
Не успя с цялата си войска
Да опази своите имоти
От ужасния Рим.
КУРТИЗАНКАТА: Сестро, еднаква е нашата съдба.
Защото ужасният Рим
Не можа някога да ме запази
От ужасния Рим.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Мъртвите
Съветници обмислят
Свидетелството на царицата.

Тишина.

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И съдията
на мъртвите се обръща
към пълководеца.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Сянко, искаш ли да
продължиш?
ЛУКУЛ: Да. Добре забелязвам, че победените
Имат сладък глас. Обаче
Някога той беше прегракнал. Този цар там
Когото съжалихте, когато още беше
На върха, беше ужасно жесток. Като
Лихви и данъци той вземаше
Не по-малко от мен. Градовете
Които аз му отнех
Не загубиха нищо от това, а Рим спечели
53 града чрез мен.
ДВЕ ДЕВИЦИ С ТАБЛО: С улици, хора и къщи
С храмове и акведукти
Ние бяхме на картата, днес
Само имената ни са на тази табела.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И сянката
съветник, който някога е бил пекар
се навежда мрачно напред и също пита:
ПЕКАРЯ: Как стана това?
ДВЕТЕ ДЕВИЦИ: Веднъж по обед се чу шум
По улицата потече река
Която имаше вълни от хора и отнасяше
Нашата собственост. Вечерта
Само една колона пушек показваше
Че някога на това място е имало град.
ПЕКАРЯ: Какво е отнесъл тогава той
Изпратил реката
Да казва, че бил дал на Рим 53 града?
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ:
И робите, които влачат златния бог
Започват да треперят и да крещят.
РОБИТЕ: Нас.
Щастливи някога, сега по-евтини от волове
Да влачим плячката, като самите сме плячка.
ДВЕТЕ ДЕВИЦИ: Някога съградили
53 града, от които само
Пушек и името остана.
ЛУКУЛ: Да, аз ги прогоних. Те бяха
Два пъти по сто и петдесет хиляди.
Някога врагове, но днес вече
Никакви врагове.
РОБИТЕ: Някога хора, но днес вече
Никакви хора.
ЛУКУЛ: И с тях прогоних и техния бог
Така че светът на нашите богове
По-голям стана отколкото на всички
Други богове.
РОБИТЕ: А нашият бог беше добре дошъл
Защото беше от злато и тежеше двеста кила
А и ние сме всеки като парче злато
с големината на малкия пръст
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И сянката
съветник, който някога е бил пекар
В Марсилия, града на морето
Прави предложение.
ПЕКАРЯ: И така да запишем в твоя полза, сянко
Просто: донесъл злато на Рим
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Мъртвите
Съветници обсъждат
Свидетелството на градовете.

Тишина.

СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Разпитваният изглежда
уморен.
Предлагам пауза.

Х

РИМ – ОЩЕ ВЕДНЪЖ

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Съдът се
оттегля.
Разпитваният сяда.
Обляга глава назад
Свива се до рамката на вратата
Изтощен е, но чува
Разговор зад вратата
Където са се появили нови сенки
СЯНКА: Мен ме прегази една волска кола.
ЛУКУЛ (тихо): Волска кола.
СЯНКАТА: Караше пясък за един строеж.
ЛУКУЛ (тихо): Строеж. Пясък.
ДРУГА СЯНКА: Сега не е ли време за ядене?
ПЪРВАТА СЯНКА: Време за ядене? Хлябът и лукът
Бяха у мен. Аз вече нямах стая.
Безбройните роби, които събраха
От всички краища на света
Провалиха занаята на обущаря.
ВТОРАТА СЯНКА: И аз бях роб. Да кажем така:
Щастливите
Стават покрай нещастните нещастни.
ЛУКУЛ (малко по-силно): Хей, вие, горе има ли вятър?
ВТОРАТА СЯНКА: Слушай, някой пита нещо.
ПЪРВАТА СЯНКА (силно):
Дали горе има вятър? Може би.
Може би във градините.
В душните улици
Той не се усеща.

ХІ

РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Съветниците
Се връщат.
Разпитът започва отново.
И сянката, някога жена на рибар
Казва нещо.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Говорехме за злато.
Аз също живеех в Рим.
Но не съм забелязала злато там, където живеех
Не знам къде ли е отишло.
ЛУКУЛ: Какъв въпрос!
Трябваше ли с моите легиони
Да потегля, за да взема за плячка
За една жена на рибар едно столче?
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Като не донесе нищо на рибния
                                                                       пазар
От рибния пазар ти все пак взе нещо: Синовете ни.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И
Съветничката
Се обръща към бойците на фриза.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Кажете, какво направи той с
Вас в двете Азии?
ПЪРВИ ЛЕГИОНЕР: Аз избягах.
ВТОРИ ЛЕГИОНЕР: Аз бях ранен.
ПЪРВИЯ ЛЕГИОНЕР: Аз го извлякох.
ВТОРИЯ ЛЕГИОНЕР: И така и той падна.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Ти защо напусна Рим?
ПЪРВИЯ ЛЕГИОНЕР: Аз гладувах.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: И какво си донесе от там?
ВТОРИЯ ЛЕГИОНЕР: Не съм си донесъл нищо.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ:Ти протегна ръка.
Да поздравиш пълководеца ли искаше?
ВТОРИЯ ЛЕГИОНЕР: Направих го, за да покажа
Че тя все още е празна.
ЛУКУЛ: Аз протестирам.
Аз възнаграждавам легионерите.
След всеки поход.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Но не и мъртвите.
ЛУКУЛ: Протестирам.
Как могат да осъждат войната
Хора, които не я разбират.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Аз я разбирам. Моят син
Падна във войната.
Аз продавах риба на пазара на форума.
Един ден се чу, че корабите
На завърналите се от войните в Азия
Са пристигнали. Аз изтичах от пазара
И останах край Тибър много часове
Където спираха лодките, а вечерта
Всички кораби бяха празни. Синът ми
Не слезе от тях.
Тъй като бях на пристанището,
През нощта ме втресе и в треската
Започнах да търся сина си и колкото
Повече го търсех, толкова повече ме тресеше
И тогава, умряла, дойдох тук,
В царството на сенките и продължавам да
търся.
Фабер, виках аз, защото това беше името му.
Фабер, сине мой Фабер.
Когото родих и когото отгледах.
Моят син Фабер!
И тичах ли, тичах сред сенките
Край сенките и към сенките
Като виках Фабер, докато един пазач отсреща
В лагера на падналите във войната
Ме хвана за ръкава и каза:
Старо, тук има много Фаберовци. Много
Синове на майките си. Много търсени
Но те са забравили имената си
Служели са им докато са служели,
Днес вече не им трябват. И повече
Не искат да срещат майките си
Щом са ги пуснали в кървавата война.
И аз стоях, държана за ръкава
И викът ми затихна в гърлото.
Обърнах се мълчаливо, защото повече
Не желаех да погледна сина си в очите.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И съдията
На мъртвите погледна
В очите на свидетелката и обяви.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Съдът признава:
Майката на падналия
Разбира войната.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Мъртвите
Съветници обсъждат
Свидетелството на бойците.

Тишина.

СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Но свидетелката е изтощена.
В разлюлените ѝ ръце везните
Треперят. Нужна ѝ е пауза.

ХІІ

РИМ – ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И отново
Разпитваният сяда и слуша
Разговора на сенките зад вратата.
И още веднъж достига
Полъх от горе
От другия свят.
ВТОРАТА СЯНКА: И защо си се затичал така?
ПЪРВАТА СЯНКА: Да се осведомя. Говореха, че
Събирали легионери
В кръчмите край Тибър, за войната
На запад
Която сега щяла да се води.
Страната се казвала Галия.
ВТОРАТА СЯНКА: Никога не съм я чувал.
ПЪРВАТА СЯНКА: Тези страни ги знаят само
великите.

ХІІІ

РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И съдията
Се усмихва на съветничката
Извиква разпитвания и го поглежда тъжно.
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Времето ни изтича. Ти
Не го използваш.
Не ни ядосвай повече с твоите
Триумфи.
Нямаш ли свидетели
За някакви слабости, човече?
Положението ти не е добро. Добродетелите ти
Не са много полезни, може би
Слабостите ти ще прекъснат някъде
Веригата от насилия.
Спомни си за своите слабости,
Сянко, това те съветвам.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И
Съветникът, който някога е бил пекар
Пита нещо.
ПЕКАРЯ: Там виждам един готвач с риба.
Изглежда весел. Готвачо,
Разкажи ни как си попаднал в
Триумфалното шествие.
ГОТВАЧА: Само да посоча
Че през войната той намери време
да измисли рецепта как да сготви риба.
Аз бях негов готвач. Често си спомням още
Хубавите риби, птиците и черната табла с
дивеча
Които ме караше да пека.
Но не само седеше на масата
А често ме хвалеше, стоеше
Често при мене край печката
И сам готвеше някои храни.
Агнешкото а ла Лукул
Направи известна нашата кухня.
От Сирия до Понт
Се говореше за готвача на Лукул.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И проговаря
Съветникът, който някога
Е бил учител:
УЧИТЕЛЯ: Какво ни интересува нас, че той да яде
е обичал?
ГОТВАЧА: Но мен той ме оставяше
Да готвя както желая.
Благодарен съм за това.
ПЕКАРЯ: Аз го разбирам, аз, който пекар съм бил.
Колко често е трябвало да забъркам
Трици в тестото
Заради бедните ми клиенти.
Този там
Трябва да е майстор.
ГОТВАЧА: Покрай него!
В триумфа
Той ме водеше след царете
И оказваше внимание на моето изкуство.
Затова го наричам човек.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: Мъртвите
Съветници обсъждат
Свидетелството на готвача.

Тишина.

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И съветникът,
Който някога е бил селянин
Пита нещо.
СЕЛЯНИНА: Тук има един, който носи овошка.
НОСЕЩИЯ ЧЕРЕШОВОТО ДЪРВО: Това е черешово
дърво. Него
Го донесохме от Азия. В триумфалното шествие
Дори го носехме. И го посадихме
На склоновете на Апенините.
СЕЛЯНИНА: Ах, ти си това, Лакал, който го е донесъл?
И аз го посадих някога, ала не знаех
Че то е от теб.
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И дружески
усмихнат
Разговаря съветникът, който
Някога е бил селянин
Сега със сянката, която някога е била
Пълководец
За дървото:
СЕЛЯНИНА: На него не му трябва много земя.
ЛУКУЛ: Но трудно понася вятъра.
СЕЛЯНИНА: Червените череши имат повече месо.
ЛУКУЛ: А черните са по-сладки.
СЕЛЯНИНА: Това, приятели, от всички омразни спомени
Запазени от кървавата война
Наричам най-доброто. Защото това стъбло живее.
Ново, приятно, присъединява се
Към лозата
И растящо с растящите
Родове
Носи плодове за тях. И те поздравявам
Щом си ни го донесъл. Ако цялата победна плячка
От двете Азии отдавна вече е изгнила
Всяка година отново този малък твой трофей
Ще маха през пролетта от вятъра
От склоновете на живите с клони
Покрити със бели цветове.

ХІV

ПРИСЪДАТА

ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И скача
Свидетелката, която някога била е жена на рибар
На пазара.
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Намерихте ли все пак
Грош във кървавите ръце? Подкупи ли
Разбойникът
Съда със своята плячка?
УЧИТЕЛЯ: Черешово дърво! Това завоевание
Той можел е да направи все пак
С един човек! Ала 80 000
Изпратил е тук долу!
ПЕКАРЯ: Колко да платят
Е трябвало там горе
За чаша пълна с вино и за едно събуждане?
КУРТИЗАНКАТА: Не можело ли е вечно да лежат до
някоя жена
А не кожата си да му продадат?
Във нищото той трябва да върви!
ЖЕНАТА НА РИБАРЯ: Ах, да, във нищото той
трябва да върви!
УЧИТЕЛЯ: Ах, да, във нищото той трябва да върви!
ПЕКАРЯ: Ах, да, във нищото той трябва да върви!
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И те
поглеждат селянина
черешата похвалил.
Какво ще кажеш селянино?

Тишина.

СЕЛЯНИНА: 80 000 срещу една череша!
Ах, да, във нищото той трябва да върви!
СЪДИЯТА НА МЪРТВИТЕ: Ах, да, във нищото той
трябва да върви!
Защото винаги с насилие и завоевания
Расте едно еднично царство:
Царството на сенките.
СЪВЕТНИЦИТЕ: И вече е препълнен
Този наш сив долен свят с
Полуживян живот. Защото тука
Нямаме плугове за нервните бедняци
И нямаме гладни уста, които много са
Там горе! И само прах тук можем
Да струпаме върху 80000 избити!
А горе са ви нужни къщи! И колко често още
Ще трябва да ви срещаме по пътищата наши,
Неводещи за никъде, или да чуваме повтаряни
Ужасните въпроси какво ще бъде лятото
През същата година, а после есента и после
Зимата?
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И се
Раздвижват и крещят
Легионерите от фриза на умрелите.
ЛЕГИОНЕРИТЕ: Ах, да, във нищото той трябва да
върви!
Коя провинция ще замени ни
Неизживените така желани години?
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И се
Раздвижват и крещят
И робите, довлекли тука фриза.
РОБИТЕ: Ах, да, във нищото той трябва да върви!
И колко дълго още той и други като него
Над хората ще властват, ще вдигат гнили пръсти
И в кървави войни народите ще хвърлят
Помежду си да воюват?
И колко дълго още
Ще ги търпим ние и всички като нас?
ВСИЧКИ: Ах, да, във нищото той трябва да върви,
във нищото и всички като него!
ГОВОРИТЕЛЯ НА СЪДА НА МЪРТВИТЕ: И от
Високите столове изправят се
Говорителите на отвъдния свят
Света със многото ръце за вземане
Света със многото усти за ядене
Този старателно събиращ
И с удоволствие живеещ отвъден свят.