Начало › Идеи › Гледна точка › Русофили
Гледна точка

Русофили

5207

Сега изведнъж много се заговори за русофилите. Признавам си, нищо не разбирам от целия този филм, в който са намесени геополитика, шпиони, избори и пари. Само щракам каналите и си въртя главата, сякаш гледам някакъв апокалиптичен тенис на маса. Но все пак, във връзка с думата русофили искам да споделя един спомен: не знам какви са днешните русофили, но ако някога е имало истински русофили, това бяхме ние. И то от една съвсем невръстна възраст, още от трети клас. Защото изведнъж в главата ми изплува ученическата униформа, с която ходехме тогава на училище. Знаете ли с каква униформа ходехме ние, момчетата, в трети, че и в четвърти, че и в пети клас в 126-о СОУ „П. Ю. Тодоров”? Не знаете.

Ние ходехме на училище с рубашки. От черен брилянт, с червено везмо на яката, с копченца отстрани на шията. Трети, четвърти и пети клас така съм ходил на училище. С рубашка.

Това вероятно е документирано в училищните архиви и може лесно да се провери.

Така че моето русофилство е отгледано в съвсем невръстна възраст и е пуснало дълбоки корени.

С рубашки. С рубашки, я! Какво си мислите вие.

Разбрахте ли сега какво нещо е русофилството!

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. е колумнист в „Портал Култура“. Издал е двайсет и четири книги. Сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – преведена в Норвегия през 1997; „Ези-тура“ (1999, 2000, 2014) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011, 2012); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Гризли“ (2015) – награда „Перото“; „Християнски разкази“ (2016); „Мария“ (2016) – награда „Перото“; „Дърводелецът“ (2017); „Лала Боса“ (2019); „Шейсет разказа“ (2023); „Тъгувам за Киото“ (2025). Автор е и на сборниците с есета: „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014); „По закона на писателя”(2015) и др.

Свързани статии

Още от автора