Гледна точка
Гледна точка
Паметта на едно тефтерче
Намерих едно тефтерче, което допреди седем-осем години носех със себе си. От най-малкия формат, за да не заема място. Ползвах го, за да си записвам неща за напомняне, идеи, които са ми хрумнали…
Гледна точка
Гласовете на радостта, на възторга, на възхищението
Радостта е дълбинно свързана с новината. Тя винаги се усеща като изненадващо събитие. Тя е по природата си възклицателна, а поради това е съществено присъща на детството.
Гледна точка
Неугасимост
Да почиташ и честваш Великден и Рождество Христово бе равнозначно на престъпление. Срещу християнското светоусещане тоталитарната власт воюваше с всички пропагандни, с всички административни и с всички наказателни средства.
Гледна точка
„Гордост и предразсъдъци“ в Софийската опера и балет
Софийската балетна постановка „Гордост и предразсъдъци“ на Лео Муич ме накара да си дам сметка колко трудно, на границата на невъзможното е да се разкаже история с танц.
Гледна точка
Един луд, все по-луд свят с Тръмп…
Светът е в пълен хаос. Това е пряка последица от наслагването на негативни фактори, сред които резките смени в душевното състояние на човека, заемащ Овалния кабинет в Белия дом, са доста нагоре в класацията.
Гледна точка
Спасяването на света
Той не беше момче като другите. Тоест съвсем като другите си беше, търчеше като луд, смееше се високо, правеше се на послушен, но в очите му гореше искрата на големите беладжии. Но имаше нещо, което все пак го отличаваше.
Гледна точка
Благодарност за надеждата
„Книгата на моя живот е разказ за един път на надеждата.“ С това красиво изречение започва книгата. Нейното заглавие е „Надежда“, защото това е основната тема, към която авторът постоянно се връща. А сладкодумният автор е папа Франциск.
Гледна точка
Пасха – Празник на празниците
Човекът е длъжен поне на Пасха да излиза от „делата“ си, от дел-ниците си, да се отдръпва от повърхността си, да се прибира от задъханото си „време“, да утихва, за да възпомня това постоянно светещо в дните на света събитие „възкресение“.
Гледна точка
Чеизът на Олга
Тя имаше адет – пристигне и кажи-речи веднага на втория етаж на къщата. Там имаше кухничка, а в нея сандък, огромен, с цвят пепел от рози. Стоеше сандъкът все заключен, натъпкан с черги, одеяла, забрадки, чаршафи, пафти, че и наниз пендари – чеизът ѝ.

