За поета не знаем нищо, но стихотворението му „Оран за Сталин“ е бестселър. Срещали сме го десетки пъти из социалните мрежи, смеем се, задяваме се, пишем иронични коментари, трудно го дочитаме до края, въпреки че е кратко… Но защо оранта трябва да е за Сталин? Защо всичко трябва да е сталинско? „Такова е било времето“, отговарят най-често.
Ужасяваща лъжа е, че благодарение на ядрените оръжия „Русия е останала независима и свободна“, че тези оръжия „са спасили страната“.
Най-престижните международни класации нареждат днешна Русия на едно от последните места в света по стандарт на живота – нейде между Руанда и Кения.
На село октомври е междинен месец. Реколтата – колкото я има в едно планинско селище като Бързия, е прибрана, а зимата още не е дошла. Но е сезон на подготовката за нея, най-вече дървата за огрев. Отвсякъде реват резачки, а почти няма двор, където да не се размахват брадви, с които се секат цепениците.
Началото и краят в Библията сякаш съвпадат: иначе нямаше да е възможна Историята, доколкото изкуплението се предшества от грехопадението, вехтозаветното се просмуква в новозаветното, както смъртта в живота или скръбта в надеждата.
Работеше като теляк в старата баня, която, откакто я помнеха, беше все една и съща – огромна, кънтяща, мрачна. С наредения полк на налъмите в преддверието с цвят на картофи, с нахвърляните в плетения кош сухи хавлии, просветващи с ръждиви оттенъци…
Светостта не се постига с рецепти, но тя има своите закони, има пътища, които водят към нея, както има и гибелни пътища. Светостта е вътрешната светлина.
Въобще не е нужно да имаш достъп до специална разузнавателна информация, за да определиш какво се извършва с „неочакваното“ нападение на Хамас върху Израел. Въобще не е нужно да ти бъде потвърдено от някакви „секретни документи“, че Русия има пръст в случващото се.
