Запленен от биволите, съм пренебрегнал магарето, което също би могло да се отъждестви с българина и с българското. Илия Бешков например го е изтипосал баш пред сградата на Народното събрание. И го е сторил за смях, не за гордост.
Той е може би най-емблематичното лице в историята на френското кино през ХХ век. Символен център на най-звездната актьорска плеяда, включваща Ален Делон, Жан-Пол Белмондо и Ив Монтан, Брижит Бардо и Жана Моро, Фернандел и Луи дьо Фюнес…
В очите Росен Босев приличаше малко на Яворов. Същият тъмен поглед, същата бръчка между веждите. Перчемът му беше на човек, който обича да пуши в строя.
Бог не се намесва, защото не възпира силата със сила. На силата не противопоставя сила. Бог постъпва според думите, с които е вдъхнал сила на св. апостол Павел: „Силата Ми се в немощ напълно проявява“. Това е един от основните Божии парадокси, защото сила и немощ са оксиморони.
В самото начало на изтеклата седмица престъпна Путинова Русия си нанесе умопомрачителен, самоубийствен символен удар. Бомбардира и опожари една от най-старите светини на територията на Украйна – Киево-Печерската лавра.
Когато през първата половина на 60-те започнах да следвам в София, словото съвсем не бе свободно, но не бе и така безусловно поробено от еднопартийния абсолютизъм, както през мъртвилото на сталинизма.
„Книгите на Яков“, не „Книгата на Яков“ – множествено, не единствено число. Сочи с това заглавие Олга Токарчук, че времето не е едно, времената са много. И за всяко от тези много времена – наша е длъжността да ги пазим чисти.
За Народния съд и жертвите след 9 септември 1944 г. е изписано и изречено много. Болезнената страница обаче далеч не е „затворена“, включително и поради факта, че не е била „прочетена“.
Ангел Иванов издаде втората си книга – „Игра. 25 истории за децата на 90-те“. С нея той ни се представя като прозаик, който е разбрал главното и най-важното и затова се вълнува не толкова от стиловото разнообразие, а от същината на казаното.
