През последния четвърт век историята на Руската федерация в много отношения е неразделна от тази на подполковника от КГБ Владимир Путин. Всичко, случило се през този период в Русия, е част от биографията и образа му.
На 29 юни почитаме паметта на светите „първовърховни апостоли“, двама много различни един от друг люде, преди Христос да ги направи неразделни членове на Своето Тяло. Но чрез чието различие ни е преподаден изключително важен урок.
Запленен от биволите, съм пренебрегнал магарето, което също би могло да се отъждестви с българина и с българското. Илия Бешков например го е изтипосал баш пред сградата на Народното събрание. И го е сторил за смях, не за гордост.
Той е може би най-емблематичното лице в историята на френското кино през ХХ век. Символен център на най-звездната актьорска плеяда, включваща Ален Делон, Жан-Пол Белмондо и Ив Монтан, Брижит Бардо и Жана Моро, Фернандел и Луи дьо Фюнес…
В очите Росен Босев приличаше малко на Яворов. Същият тъмен поглед, същата бръчка между веждите. Перчемът му беше на човек, който обича да пуши в строя.
Бог не се намесва, защото не възпира силата със сила. На силата не противопоставя сила. Бог постъпва според думите, с които е вдъхнал сила на св. апостол Павел: „Силата Ми се в немощ напълно проявява“. Това е един от основните Божии парадокси, защото сила и немощ са оксиморони.
В самото начало на изтеклата седмица престъпна Путинова Русия си нанесе умопомрачителен, самоубийствен символен удар. Бомбардира и опожари една от най-старите светини на територията на Украйна – Киево-Печерската лавра.
Когато през първата половина на 60-те започнах да следвам в София, словото съвсем не бе свободно, но не бе и така безусловно поробено от еднопартийния абсолютизъм, както през мъртвилото на сталинизма.
