На 28.01.2003 г. Владимир Путин полага своя подпис под двустранния международен договор между Руската федерация и Украйна, който определя сухопътната гранична линия между двете страни.
Дълго се колебах дали да занимавам читателите с този случай. Мотивира ме лицемерието на онези православно-църковни ревностници у нас, които не спират да „бият тревоги“ по любимите си теми…
Кирил Петренко сякаш не дирижира, а извайва. Скулптирането на музиката става постепенно, изгражда се сякаш от нищото, за да се възправи пред нас с целия си вселенски блясък и „велика красота“.
Тези истории са особени „срещи“: случвания или „чудеса“. Вътре в тях се разгръщат въображаеми или реални пътувания. Как ангелите и хората въобще се срещат? И къде се случва това?
Сутрин първи бяха славеите. С напредването на лятото обаче, заради жегите, те се отдръпваха все по-нависоко в планината. Но кукувицата беше тук. Нейната всеизвестна песен се чуваше надалеч, все по едно и също време.
На електронната си поща получих писмо от непознат подател с полско име. Той твърдеше, че случаят е действителен и всичко е станало пред очите му. Драмата се е разиграла в немски концлагер на територията на Полша.
Университетът е по своята идея колкото място за „произвеждане“ и „преподаване“ на знания, толкова и (неразделно от това) място за нещо като перманентен „култ“: място, в което се извършва „литургията“ на културата.
Връщам се назад, далеч назад в спомена – чак до студентското, че и до предстудентското си минало. Което навремето преливаше от изненади за мен самия, а днес съм сигурен, че ще изненада още повече съвременния млад читател.
