В изключително интересната си книга „Големият разказ не иска да умре“ Боян Ценев твърди, че всъщност големият разказ се е изхитрил, откривайки за себе си уютно убежище – киното.
Това е необичайна книга. Бих я определил като „роман палимпсест“. Тя бележи обрат в прозата на Иван Станков, засрещайки по особен начин неговата интроспективна „трилогия на съзвучията“ с историческата му фреска „Късна смърт“.
Книгата на Калин Янакиев „За ангелите и хората“ е истински апотеоз на литературата. Това е преди всичко модерна проза, която се занимава с вечните въпроси на голямата литература.
Той се състоя от 6 до 11 май тази година. България имаше честта да бъде почетен гост. Един изключително приятелски и сърдечен жест към нашата страна и нашата литература.
Няма как да не ни направи впечатление, че в икономическите теории от по-ново време (XIX и XX в.) трудът на човека започва да се схваща изключително като негативна реалност.
„Правя омагьосващо изкуство“, изрича Атанас Хранов през 2017 г. Девет години след това в изложбата си „Концерт за уд и остров“ в галерия „Ракурси“ художникът продължава да омагьосва с изкуството си.
Не знам колко пъти съм минавал оттук с надеждата тази врата от ковано желязо все някой ден да разкрие дверите си. И все вървя и се връщам отново и отново на улица „Юрий Венелин“ 15, на няколко крачки от пресечката с „Цар Иван Шишман“.
Първо го видяха на един светофар. Като светнеше червеното, той изскачаше на платното и започваше да жонглира със запалени факли. Внезапно изпускаше едната факла зад гърба си, но още докато тя летеше надолу, умело я ритваше с пета…
