Забранени ни бяха задграничните пътувания. Нямахме право да се черкуваме, да притежаваме чужда валута, да слушаме чужди радиостанции… Най-опасни бяха обаче противодържавните приказки – за един прошепнат политически виц можеше да попаднеш в затвора.
Догодина легендарният мюзикъл „Коса“ ще навърши 60 години. Може да се разбере вълнението ми, когато Пловдивската опера обяви, че ще прави „Коса“ под режисурата на Веселка Кунчева, една от най-талантливите български театрални иноваторки.
Романът „Трудовак“ е първата истинска книга за казармата в НРБ. И в този смисъл е роман събитие. Тук е налице огромна доза „демитологизиращ взрив“, който разкрива истината.
Жмульо и Мамульо бяха двама приятели. Те бяха опитали всички пролуки на свободния пазар, но свободният пазар с наслада ги изхвърляше отвсякъде, защото подозираше природата им на дребни мошеници. Но те не се отказваха, което им прави чест.
Честваме век и половина от Априлското въстание. Почитаме героите, склонни сме да си затваряме очите пред предателствата, страха и тесногръдието. А и тогава тесногръдите са били много повече от юначните.
Глобалната автократична хидра тази година стремително… окуцява. На едната ѝ глава (отвъд океана) в края ѝ предстои да загуби Конгреса, а на другата – да продължи да понася все по-тежки удари от героична Украйна.
За Владимир Трендафилов не съществуваха граници, особено неразрешени. Той пресичаше всяка една, за да покаже, че ако искаш да си поет и интелектуалец, трябва да си безграничен.
Въпросът с Априлското въстание си остава. Защо 20 април не е поне официален празник? Тук сякаш се сблъскваме с някаква потулена истина, която не ни дава мира. Как да си обясним това? Откъде идва въпросното омаловажаване?
