В тази колонка ще си поставя една скромна задача. Чисто и просто ще осведомя как върви тази война през последната половин година и даже през последните месеци.
Политиката е пазар. За да постигнат критична маса и да владеят парламентарното мнозинство, партиите традиционно трябва да търсят подкрепа от крайно разнообразен кръг депутати и от още по-шарен електорат.
За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ преподавателят в Берлинския университет на изкуствата Харалд Йенер (1953).
На 27 април тази година дойде новина, която поля мнозина като студен душ: Чешкият център в София, най-старата чуждестранна културна институция в България, ще затвори врати съвсем скоро.
Изнесоха ковчега от стаята и го сложиха вън под черешата. Вдигнат на по три бели като захар блокчета итонг откъм краката и откъм главата. Така рече близнакът ѝ. Тя обичала да седи ей тук, под черешата. Черешата беше цъфнала.
Една картина, която некадърно се опитах да заснема в националния музей „Тисен-Борнемиса“ в Мадрид, ме задържа вглъбено да я съзерцавам и да размишлявам.
Осмиващият смях раз-об-личава, тоест съблича и не тъкмо дреха, а направо лице – лице-претенция, лице-преструвка, лице-лъжа. Да, осмиващият смях би могъл да бъде и брутален, но той е напълно оправдан, когато разобличава брутална и нетърпима претенция
Забранени ни бяха задграничните пътувания. Нямахме право да се черкуваме, да притежаваме чужда валута, да слушаме чужди радиостанции… Най-опасни бяха обаче противодържавните приказки – за един прошепнат политически виц можеше да попаднеш в затвора.
