Те са хора като всички нас, но ние не ги забелязваме, сякаш ги няма. Сякаш не са от този свят. Христос обаче ги забелязва, може би защото Той също не е от този свят. И не само ги забелязва, а казва, че тяхно е царството небесно.
И друг път съм обръщал внимание на тези два невероятни парадокса, с които ни поразява случилото се в Страстната седмица. Много ми се иска да се постараем да ги осъзнаем в цялата им дълбочина.
Благо в моите очи е само съзидателният, творческият труд, не и трудът, който се налага да упражняваш, за да оцелееш физически. Още по-малко пък трудът, превърнат по ведомствен път в принуда.
Едва ли съм в състояние да изредя всичките му роли в театъра и киното – той е желан актьор, предпочитан не само заради гигантския му талант, но и заради съвестното му отношение към героя, който изобразява. Дялан камък е Валентин Ганев.
Забързвам стъпките си по булевард „Македония“ въпреки студения вятър, дошъл сякаш от сибирските степи. Но аз вървя, тъй като на всяка цена искам да си изясня един разказ, чут от мен десетилетия назад.
Леля Луна беше на шейсет. Здрава още жена, с гъста бяла коса, на кръста си винаги връзваше стегнато вълнен шал, че имаше да върши много работа. Питомците в санаториума бяха двайсетина престарели жепейци, пострадали при изпълнение на служебните си задължения.
Свободата е най-висшият дар, с който Творецът е дарил човека. Именно заради това свободата е главната мишена, към която са насочени „дяволските козни“ – да бъде омаловажена, осквернена, извратена, подменена.
Преди месец прочетох удивителна история, станала с най-обикновени британски съпрузи. Преди раждането на заченатото им дете, лекарите установяват, че плодът има тежко увреждане…
