Така е в градското пространство: то не търпи празнота и увлича всички в карнавала на онзи неудържим ритъм, различен от „гниещата тишина“, за която някога бе писал Георги Марков, изпълваща слуха със спомените за най-различни звуци като викове, долетели от отвъден живот.
Площадът беше кръгъл, настлан с големи гранитни павета. В средата растеше огромен платан със сива като кожата на слон кора. На мястото на цифрата 12 имаше неголяма старинна църква, на мястото на цифрата 6 имаше музей.
В християнското аскетическо наследство е вкоренена идеята, че духовният живот не трябва да е бреме от външно наложени правила, а плод на вътрешно желание и любов към Бога. Когато задължението се превърне в желание, то носи радост.
И днес ще кажа, че аз не бих се одързостил да гадая какво собствено е предизвикало тази трагедия и даже в какво собствено се състои тя – групово самоубийство ли е, или масово убийство…
Беше нейде към края на 60-те – малко след като ме изключиха за пореден и последен път от университета и малко преди аз да се самоизключа (както се оказа впоследствие, временно, само за две десетилетия) от нацията и да потегля инкогнито към гниещия Запад.
В превода на Снежина Здравкова на пиесата на Жан-Пиер Допан „Даскал“ дочуваме една дума, която, струва ми се, е ключова за разбирането както на драматургичния текст, така и на режисьорската концепция и на изпълнителските решения, предприети от Валентин Танев.
Съобщението, че Столичната община може да поиска от държавата да ѝ прехвърли собствеността върху прочутата сграда на „Лъвов мост“ разбуни духовете.
Дуза все по-често виждаше мъжа си да присядва тук и там из двора, на някой пън, на някой камък, да бърше челото си, макар че времето беше още хладно, а някой път и да се държи за гърдите.
