Чичо беше душа човек. Ние, децата, много го обичахме. Той все пътуваше, но когато се прибереше вкъщи, за нас настъпваше празник. Може би защото не беше семеен, чичо ни подаряваше цялото си внимание. Той все разказваше някакви истории, половината от които се развиваха на земята, но половината – на небето.
През време на четиригодишната обсада на Сараево е било организирано „развлечение“ за богати туристи от САЩ, Русия, Канада и Италия, които са плащали огромни суми на Армията на Република Сръбска, за да бъдат допуснати на снайперските позиции по хълмовете около града, откъдето да стрелят за удоволствие по живите мишени.
Спомнете си, че съществува един особен тип хора, самото същество на които излъчва самота. Очите им винаги гледат сякаш от бърлога на диво животно и дори когато се повдигнат за да се взрат в определен предмет, пред тях остават спуснати някакви незрими завеси.
Анализ на един от най-известните мислители на съвременността, изнесен на колоквиума „Кризата на западната демокрация“, организиран от фондация „Сименс“, Мюнхен, 19 ноември 2025 г.
Вземайки за свой изследователски обект творчеството на Албена Врачанска, Илия Граматиков ни показва, че колкото и то да се вписва в съвременните музикални търсения, в тях то се опира на богата музикална история, която едновременно променя, но и продължава.
Отдавна ме измъчва този въпрос и честно казано нямам отговор на него. И когато го видях зададен от известен френски журналист и то преди цял век, просто не повярвах на очите си. Какво искат българите? – пита се Албер Лондр преди 110 години и дава своето обяснение.
Апартаментът имаше дълга тераса към улицата. Момчето често излизаше на нея и гледаше колите и минувачите. Майка му и баща му ходеха на работа и не му разрешаваха да излиза навън, докато ги няма. А в огромния апартамент му беше скучно.
Колко е различно да посетиш един град за два, три дни и да останеш в него един месец! Възприемаш го по коренно различен начин. Била съм и преди това в Букурещ – за по ден, два, три. Бях запомнила красивите стари сгради, широките булеварди, парковете, зеленината по улиците…
Пиша колонки в Портала вече повече от 13 години. Ето защо смятам, че мога да си позволя този път (по изключение) да напиша нещо съвсем лично. Защото идната седмица се навършват 33 години, откакто във вече далечната 1992 г. се венчахме с моята любима съпруга.
