Като всеки автор, Желю копнееше за читатели и събеседници, за опоненти и полемика, а получи само ведомствени преследвания и милиционерски терор. Така, отчаяни и окаяни, решихме аз да върна дисертацията му там, където е естествено ѝ място – под купола на университета.
Кинофестивал Cinelibri се проведе и тази година, 2025-а, за 11-и път. Чух от приятели за много хубави филми, видени от тях по време на фестивала, аз ще опиша впечатленията си само от четирите, които успях да видя. Прочее, всичките добри, всеки по своему…
Един от симптомите за развала на всяка империя е когато властта отгоре до долу започне да се споделя на родствен принцип, за което си има специален термин – непотизъм (в български превод шуробаджанащина).
Напрежението бавно се трупаше. И нямаше как да е иначе, защото курортното селище в планината се хранеше от града в подножието ѝ, изсмукваше силите му. Всичко беше започнало преди десетилетия, когато един висш функционер, родом от града и дошъл да посети майка си, се беше разходил с лъскавата си кола до планинското селце.
Пеехме в захлас „Комунизмът си отива“, но не извършихме реална декомунизация, не направихме лустрация. Сега като гледаме назад, това не е и могло да се случи, тъй като нашата революция беше извършена не от нас, гражданите, а от тогавашните управляващи. Ние играехме – с цялото си сърце, с цялата си душа – масовка.
Неотдавна журналисти успяха да „уловят“ разговор между двама от най-главните „кардинали на злото“ в днешния свят: Владимир Путин и Си Дзинпин, които обсъждаха не друго, а все по-реалните възможности науката да удължи човешкия живот.
Ако ме питате защо и как един бъдещ философ се превърна в един настоящ президент, ще отговоря с ръка на сърцето: поради чувството за национална, за гражданска отговорност, чувство, което у Желю беше по-развито и по-живо, отколкото у всеки друг.
Михаил Шишкин заключава в книгата си „Моите. Есета за руската литература“ (превод Деян Кюранов, „Колибри“, 2025) с горчивина: „Цял живот съм чувствал под себе си твърд: това беше руската култура. Сега под краката ми е пустота“.
