С книгата си „Естествена история на бъдещето“ Роб Дън се е заел със задачата да ни осветли за това – че ние, макросъществата, живеем сред един гъстонаселен и почти безсмъртен микросвят, който към нас е или индиферентен, или агресивен.
Напред и назад в дъжда по улица „Любен Каравелов“. Изведнъж черната плоча на номер 34 ме подсеща, че минавам край дома на проф. Кацаров. През миналата година Столична община се зае да опази няколко емблематични софийски къщи и тази е една от тях.
Мистър Мич вървеше по улицата. Черните очила, ботушите с ток и тежка лъскава тока́. Черният кожен шлифер до коленете. Такъв беше той. На гърдите му имаше бадж. На баджа пишеше Мистър Ми. Срещна го някакъв, навярно го разпозна. Загледа се в баджа му.
Една от причините Тръмп да промени отношението си към войната в Украйна е сдържаното поведение и твърдата праволинейна позиция на украинския лидер. Неговата твърда позиция не се изразява в остри квалификации, а в отстояване на кауза.
Понякога буквално усещам, че у отдавнашни, дълбоки самотници – самото това, че с тях „няма никой“, се сгъстява по един особен начин, превръща се в … „имане на никой“. Да, с тях вече не няма никой, с тях буквално има никой.
За мен цялото това политизиране и идеологизиране на подрастващото поколение е злоупотреба с детството за ненаситните пропагандни нужди на една властолюбива и тщеславна партия. За моите идейни опоненти това е израз на обществена грижа за децата.
С тази своя пластика Иван Лазаров е предал не просто духа на българина, предал е космоса му. Един приземен космос, почвенически, бих казал, здраво стъпил на майката земя и в братско съдружие с добитъка, порещ я почтително и загрижено. „Сюблимен герой в боя и в мирния труд!“…
От една френска енциклопедия за Голямата война (1914–1918) със смайване установих, че освен огромен брой боеприпаси (патрони, снаряди или мини) в хода на бойните действия между тила и фронта са били разменени над 1 млрд. писма. Можете ли да си го представите?
