Работата му като консултант по бързи управленски решения за предприятия, изпаднали в криза, налагаше чести командировки. Този път извади късмет, попадна в голям южен град. Беше свикнал с пътуванията. Настани се в хотела, оцени по достойнство дебелия мокет по коридорите и в стаята, той придаваше на лукса уют. Беше си взел книга, почете и заспа.
Безводието е беда, а наводненията са бедствие. Но отново видяхме, че бедствие има, а виновни няма. Няма по-безумно решение от това да се застрои дере и то не само да се застрои, а и да се презастрои. Но всичко е законно, всички регламенти са спазени, не е нарушена и една буква от закона, затова и никой не е наказан за нищо.
Немалко историци ни препоръчват да започваме разглеждането на „Средните векове“ с 313 г. – годината на обнародването на т.нар. Милански едикт от императорите Константин и Максенций, с който християнството бива обявено за „легална“ религия в Римската империя.
„Издръжливостта е форма на изкуство“. С тази фраза ни посреща огромната „Зала 2019“ на Градската художествена галерия в Пловдив, приютила мащабната изложба на над 50 фотографи от близо 20 държави, с която бяха открити тазгодишните Международни фотографски срещи.
Как да опишем „българската криза“ с днешна дата? С почти пълната неуправляемост на държавата, със съществуването ѝ „извън нормата“ (в правен и политически смисъл), с все по-ясни и категорични доказателства за „завладяна държава“. В политическата теория за подобни симптоми си има термин, който се нарича „аномия“.
Двамата се хващаха под ръка и излизаха на разходка. Мъжът вече ходеше трудно, трябваше често да спира. Жената също спираше и го изчакваше. Разходката им беше кратичка. Отиваха до онова хубаво кафене срещу църквата, радваха се, когато времето беше хубаво, защото тогава сядаха на някоя от масичките отвън.
На планината на деветте музи Хеликон в Централна Гърция се състоя среща на писатели, литературоведи и преподаватели от всички балкански страни. Голямата цел на този форум беше чрез литературата да се преодолее имиджа на Балканите като място на конфликти…
Този път ще разкажа накратко една съвсем наскоро случила се история (имаща също сравнително скорошна предистория). И ще я разкажа, защото за нея няма как да сте научили от „официалните“, т.нар. масови обществени медии.
Един от най-популярните митове за комунистическото ни минало е митът, че в неговите дебри, видите ли, хранителните продукти са били далеч по-качествени, по-истински, по-чисти екологично от днешните. От което логично следва, че в онези времена българинът е живеел по-здравословно и по-благополучно.
